Определение № 385 от 13.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. София, 12.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600433 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение по протокол № 1654 от 29.04.2022 г. на Софийски градски съд, НО-19 състав, постановено по ЧНД № 1406/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения И. Л. П., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Х., служебен защитник на осъдения И. Л. П., в която, на първо място, се сочи, че от страна на СГС неточно са били анализирани приложените по делото доказателства, в това число и приложените доклади, визиращи факти и обстоятелства относно предпоставките за предсрочно условно освобождаване. В жалбата се излагат и доводи, че съгласно приложения доклад от затворническото общежитие - Казичене от 05.04.2022 г. И.П. има безупречна адаптация, има и похвални писма от управителя на фирма „Комета-3“, не е наказван, има положително отношение към труда, награждаван е с удължено свиждане, има позитивна линия на поведение и е толерантен. Сочи се също, че съгласно изготвеният на 28.04.2022 г. втори доклад осъденият П. няма отрицателни прояви, поведението му се определя като съобразено със затворническия режим и е оценено като добро и средно, т.е. не е лошо. В жалбата се твърди също, че лишеният от свобода П. има собствен дом и постоянен адрес, че има семейство, като дъщеря му е студентка. Сочи се, че от страна на СГС не са били изследвани безпристрастно и докрай всички доказателства в тяхната пълнота, обективност и взаимовръзка и по този начин не е достигнато до обективната истина по делото.

С жалбата се отправя молба до апелативния съд като се съобрази с гореизложеното да отмени атакуваното определение на СГС и да постанови предсрочно условно освобождаване на И. Л. П..

1

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По отношение на осъдения И. Л. П. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява наложеното му по НОХД № 238/2019 г. по описа на Районен съд - Самоков наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за извършено престъпление по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК. За изтърпяването на това наказание осъденият П. е постъпил в затвора – София на 20.09.2021 г., като фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е същата дата - 20.09.2021 г.

От търпяното в момента наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“ към датата 29.04.2022 г. лишеният от свобода И.П. е изтърпял фактически наказание в размер на 07 месеца и 09 дни; от работа 02 месеца 10 дни; или всичко - в размер на 09 месеца и 19 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 02 месеца и 11 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. Този извод се основава на обстоятелството, че към момента осъденият П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

Същевременно въз основа на събраните по делото доказателства и на установените от тях обстоятелства градският съд е приел, че в поправителния процес спрямо осъдения И.П. не е постигнат траен резултат и че по отношение на дефицитните зони е необходимо допълнително осъществяване на корекционен процес като изпълнение на първоначалния план на присъдата, респективно, че по отношение на него все още не са постигнати целите на пребиваването в мястото за лишаване от свобода. Чрез тази формулировка на практика контролираният съд е обективирал извод, че все още не е постигнато поправяне на осъдения и че с оглед на това в случая не е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за условно предсрочно освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Въззивната инстанция напълно споделя виждането на първия съд за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този извод е надлежно аргументиран от градския съд и по съществото си е правилен, тъй като се основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена.

Изследването на цялостното поведение на осъдения И.П. по време на текущия му престой в затворническото заведение дава основание за еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият все още не е дал безспорни и категорични доказателства за поправянето си, 2 доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот, доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото преосмисляне на ценности и приоритети и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му– към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение. А всичко това предполага изтърпяване на наказанието в целия му срок.

От приобщения по делото актуален доклад на ИСДВР ЗО „Казичене“ по повод подадената от П. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че след настоящото му постъпване в затвора-София на 20.09.2021 г. /което е трето по ред/ процесът на адаптацията му е протекъл безпроблемно; че по време на престоя му в групата не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС, общува с по-голямата част от затворниците от групата, декларира нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата; че е преведен на територията на ЗООТ Казичене на 15.10.2021 г., общува с по - голямата част от затворническата общност, при него не се наблюдават агресивни прояви; трудово е устроен съгласно заповед № 286/29.10.2021 г. на външен работен обект - към фирма „Комета 3”; че към момента л.св. И.П. заявява положително отношение към трудовия процес и изпълнява съвестно и в срок поставените му работни задачи и че в тази връзка са получени похвални писма от С. Б. - управител на фирма „Комета 3”; че спазва режимните изисквания и ЗИНЗС; че е с дължимо отношение към затворническата администрация, като не е наказван, награждаван е със заповед № 20/04.02.2022 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа и извънредна хранителна пратка”, проведено на 12.02.2022 г.

В доклада е направена и оценка на правонарушителя, съгласно която при л.св. П. е констатиран среден риск от рецидив – 57 т. Очертани са и ясно изразени дефицити в зоните на нуждите, при което като такива са отчетени: - криминално минало /ранна криминализация/; -отношение към правонарушението /не приема отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение; не приема присъдата за справедлива; не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението; не зачита и не признава правата на другите/; начин на живот и обкръжение /приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи; с безразсъдно и рисково поведение/; -умения за мислене /не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от собствените действия; липса на целеполагане/. В приложения доклад на ИСДВР е оценен и риска от сериозни вреди, като е посочено, че рискът за обществото е среден; - рискът за персонала в затвора е нисък; рискът за лишения от свобода е среден; рискът за другите лишени от свобода е нисък, а като ресурси са отбелязани трудоспособната му възраст, образованието му, това, че е жилищно устроен и че има семейство.

Относно прогнозата за личността му в доклада е посочено, че към момента л.св. П. поддържа позитивна линия на поведение в условията на местата за лишаване от свобода; че 3 същият е включен в трудова дейност, изпълнява съвестно и отговорно поставените му работни задачи, за което е бил награден; че няма склонност към нарушаване на правилата, но че поради краткият си престой в затворническото общежитие не е изпълнил заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи, който /план/ е действащ и към момента, както и че към момента с осъдения продължава да се работи по дефицитните зони, констатирани в риска от рецидив.

В заключение изготвилият доклада ИСДВР е изразил становище, че корекционният процес относно лишения от свобода П. трябва да продължи.

В приобщения по делото доклад за пробационен надзор относно л.св. И.П. от 27.04.2022 г. е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив /отчетена в средни стойности – 57 т./ е актуална и към момента; че поведението му е съобразено с режимните изисквания, но не надхвърля обичайното добро поведение, което да дава основание за извод, че при него са настъпили трайни положителни промени; че с оглед краткия престой в затворническото общежитие все още не са изпълнени целите и задачите, заложени в първоначалния план на присъдата; че към момента все още са налице проблемни зони, към преодоляването на които е насочена корекционно-възпитателната работа с него.

Така, след анализ на затворническото досие на л. св. И.П. и на останалите приложени доказателствени материали /докладите на ИСДВР и за пробационен надзор/ се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него вече съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото действително и реално поправяне не се съдържат в представените становища и оценки на затворническата администрация - в доклада на ИСДВР и в доклада за пробационен надзор, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. В случая служителите на затворническата администрация не отричат доброто поведение на осъдения П. и наблюдаваните положителни тенденции в поведенческото и личностното му развитие при престоя му в мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционновъзпитателна работа, като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, но същевременно въпросните служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социалноприемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение/.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в пенитенциарното 4 заведение. Така, съобразно заложените в плана за изпълнение на присъдата цели и задачи, над които е следвало да се работи с лишения от свобода П. при престоя му в местата за лишаване от свобода, корекционната работа с него за целия период на търпяното наказание е следвало да бъде съсредоточена в няколко насоки: - умения за мислене; - начин на живот и обкръжение; - и отношение към правонарушението. За постигането на тези цели и задачи е определен срок от 1 /една/ година считано от 22.10.2021 г., който обективно към настоящия момент все още не е изтекъл. Което предполага, че корекционната дейност спрямо него следва да продължи за постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания, и в частност за изграждане в пълна степен на социално приемливи модели на поведение и законосъобразен начин на живот.