Решение № 347 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. *, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 2024***0147662 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. *, ж. к. „**“, бл. ***, срещу В. В. Г.. Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер от 133,00 лева, представляваща дължими вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, за Фонд „Ремонт и обновление“, както и за неотложни и необходими ремонти.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил собственик и единствен обитател на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, а именно на апартамент ** във ** от същата. Поддържа се, че ответникът не заплащал вноските, определени съобразно притежавания от него имот, за управление и поддръжка на етажната собственост, които дължал за периода от м. октомври 2023 г. до м. август 2024 г. въз основа на решения на етажните собственици, описани в исковата молба, взети от общи събрания, проведени на 28.10.2023 г. и 19.03.2024 г. Въпреки направените опити за доброволно уреждане на спора между страните относно заплащането на така формираните парични задължения, същите не били изпълнени от ответника, поради което ищците отправят искане за постановяване на решение, с което В. Г. да бъде осъдена да заплати вземанията си към етажната собственост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

1

Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което на страната е назначен особен представител. С подадения от последния в срока по чл. 131 ГПК отговор исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди се, че за В. ** не било възникнало задължение за заплащане на процесните задължения, тъй като тя не пребивавала в етажната собственост през исковия период за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Посочва се, че неправилно от ответницата се претендират месечни вноски в размер на 7,20 лева, тъй като съгласно решението на общото събрание за пенсионери, каквато В. ** била през исковия период, дължимата месечна такса била в размер на 4,80 лева. Оспорва се и дължимостта на претендираната еднократна вноска от 50,00 лева, определена с решение на общото събрание от 19.03.2024 г., тъй като с решението точният размер на вноската не бил определен, а и липсвали доказателства за сбъдване на условията, предвидени в решението, за настъпване изискуемостта на тази такса. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е осъдителен иск, предявен от собствениците от етажна собственост, находяща се в гр. *, ж. к. „**“, бл. ***, срещу В. В. Г., с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер от 133,00 лева, формирана като сбор от дължими вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, начислени за периода от м. октомври 2023 г. до м. август 2024 г., както следва: сумата от 43,00 лева, представляваща сбор от неплатени месечни вноски за административна услуга и електронен касиер, дължими за периода от м. октомври 2023 г. до м. март 2024 г., сумата от 40,00 лева, представляваща сбор от неплатени месечни вноски за професионален домоуправител, дължими за периода от м. април 2024 г. до м. август 2024 г., сумата от 50,00 лева, представляваща еднократна такса за захранване на касата на етажната собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

От фактическа страна:

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че ответникът В. В. Г. е собственик на находящия се в 2 гр. *, ж. к. „**“, недвижим имот, представляващ апартамент ** във ** от етажната собственост.

Съгласно решение на общото събрание на собствениците от процесната етажна собственост, проведено на 28.10.2023 г., на „Нашият вход *“ ООД са възложени правомощията на управител на ЕС за срок от една година, като на дружеството е възложено да изпълнява и функциите на касиер. Видно от приложения към исковата молба протокол от събранието, етажните собственици са взели решение да се събира вноска в размер на по 7,20 лева месечно от всеки самостоятелен обект в сградата, без значение дали същият е обитаем или не, за възнаграждение на „Нашият вход *“ ООД във връзка с възложените му функции, като за пенсионери и хора в неравностойно положение е определено вноската да е в размер на 4,80 лева.

По делото е представен договор от 26.03.2024 г., сключен между процесната етажна собственост, като възложител, и дружеството „Нашият вход *“ ООД, като изпълнител, по силата на които на дружеството е възложено срещу възнаграждение в размер на 286,00 лева месечно извършването на дейности по цялостно управление на етажната собственост и техническа поддръжка на общите части. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на собствениците, проведено на 19.03.2024 г., което се установява от приложения към исковата молба протокол от събранието. Видно от същия, на така проведеното събрание са взети и следните други решения: 1/ решение за събиране ежемесечно на по 8,00 лева от всеки самостоятелен обект в сградата, с която сума да се обезпечава дейността на избрания професионален домоуправител, като сумата е дължима от всеки самостоятелен обект, без значение от обитаемостта му; 2/ решение за предприемане на действия срещу собственика на ап. 6 /В. Г./ по принудително събиране на просрочените от нея задължения към етажната собственост; 3/ решение за овластяване на контролния съвет на етажната собственост да провери наличността по банковата сметка на същата и при недостиг на средства за обезпечаване разходите на ЕС да определи еднократна парична вноска в размер не поголям от 50,00 лева, дължима от всеки самостоятелен обект, без значение на неговата обитаемост, с цел захранване на касата. По делото не е представено нарочно решение на контролния съвет на ЕС за определяне на еднократна парична вноска въз основа на така приетото от общото събрание решение.

От правна страна:

За основателността на предявения иск ищците следва в условията на пълно и главно доказване да установят наличието на валидно взети решения на общите събрания на етажните собственици за заплащане на претендираните вноски за управление и поддръжка на етажната собственост, начислени от м. октомври 2023 г. до м. август 2024 г.

По отношение на вземанията, предмет на настоящото производство, са 3 ангажирани доказателства за взети от общото събрание на процесната етажна собственост решение относно размера и основанието за заплащане на съответните задължения (вж. представените с исковата молба протоколи от проведените общи събрания). Доколкото по делото няма данни тези решения на общото събрание да са отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС, същите са породили действие. Спорно е обаче по делото дали въз основа на същите са възникнали задължения в тежест на ответника, предвид релевираните в отговора на исковата молба възражения. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно решение на общото събрание на ЕС от 28.10.2023 г., от всеки самостоятелен обект в сградата следва да се събира сумата от по 7,20 лева месечно (за пенсионери и хора в неравностойно положениe – по 4,80 лева), без значение дали същият е обитаем или не.

Съгласно редакцията на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, действаща до 29.09.2023 г., разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост не се заплащат от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно чл.

51, ал. 3 ЗУЕС, отменена с ДВ, бр. 82 от 2023 г., считано от 29.09.2023 г., общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане, като за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). Съгласно актуалната редакция на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в сила от 31.12.2023 г., за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател.

С оглед приложимата в случая правна уредба съдът намира, че за периода от м. октомври 2023 г. до м. март 2024 г. ответницата, в качеството си на собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, дължи заплащането на ежемесечна такса за управление и поддръжка на етажната собственост, тъй като законовата норма, предвиждаща, че собственик, непребиваващ в етажната собственост повече от 30 дни за една календарна година, не заплаща такава вноска, е действала до 29.09.2023 г.

Следователно, взетото от общото събрание решение през м. октомври 2023 г. не противоречи на императивна правна норма, като законовата регламентация, идентична с решението на общото събрание, е въведена с новата редакция на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в сила от 31.12.2023 г. Съгласно решението на общото събрание обаче пенсионерите заплащат такса в размер на 4,80 лева, т. е. предвид възрастта на ответницата дължимата от нея суми като задължения към етажната собственост за периода от м. октомври 2023 г. до м. март 2024 г. е в размер на 28,80 лева, а не в размера, 4 претендиран от ищците /43,00 лева/.

С решение на общото събрание от 19.03.2024 г. е прието да се заплаща ежемесечно по 8,00 лева от всеки самостоятелен обект в сградата за възнаграждение на избрания професионален домоуправител, като сумата е дължима от всеки самостоятелен обект, без значение от обитаемостта му. Така взетото решение е съответно на действащата към датата на събранието законова уредба по чл. 51, ал. 1 и ал. 9, т. 3 ЗУЕС, която предвижда, че разходите за управление и за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците поравно на самостоятелен обект. Поради това, за възникналите за ответницата задължения към етажната собственост за периода от м. април 2024 г. до м. август 2024 г. възлизат на претендираната от ищеца сума в размер на 40,00 лева, като за този период общото събрание не е взело решение за по-ниска по размер таксата, дължима от пенсионери и лица в неравностойно положение.

Проведеното на 19.03.2024 г. общо събрание на процесната етажна собственост е взело и решение за овластяване на контролния съвет на етажната собственост да провери наличността по банковата сметка на същата и при недостиг на средства за обезпечаване разходите на ЕС да определи еднократна парична вноска в размер не поголям от 50,00 лева, дължима от всеки самостоятелен обект, без значение на неговата обитаемост, с цел захранване на касата. По делото обаче не е представено нарочно решение на контролния съвет на ЕС за определяне на еднократна парична вноска въз основа на така приетото от общото събрание решение, нито данни за извършена проверка на наличните суми по банковата сметка на етажната собственост, съответно – за констатация от страна на управителните органи, че е необходимо заплащането на еднократна вноска в размер на по 50,00 лева за захранване на касата. Поради това съдът намира, че за ответницата не е възникнало задължение за заплащане на така претендираната с исковата молба сума от 50,00 лева.