Решение № 328 от 13.10.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Русе, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20224500100060 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Предявн е иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, и иск по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. Т. М. твърди, че на 29.11.2021г. около 17.10 ч., при пресичане на пешеходна пътека на кръгово кръстовище на бул.“В.Л. „ и ул.“Т.И.“ в гр.

Русе, е претърпяла ПТП, предизвикано от управлявалия лек автомобил „Ауди А6“ с ДК № Р ***** М. Н. М.ов, който не съобразил поведението си като водач на МПС – не я пропуснал да премине по пешеходна пътека „ Д-17“, и я блъснал. По спешност била откарана в „УМБАЛ – Канев“ гр. Русе, където заради получените травматични увреждания й били назначени изследвания и предписано домашно лечение .

В резултат на претърпяното ПТП ищцата имала двигателни затруднения, които наред с интензивната болка, неспособността да се придвижва самостоятелно и да посреща ежедневните си битово-хигиенни нужди, повлияли негативно и върху емоционалното й състояние.

Ищцата сочи, че към датата на настъпване на събитието за автомобила, участвал в ПТП, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД„Бул Инс“ ЕАД и че по реда на чл. 380 от КЗ е предявила към ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която има постановен отказ.

Претендира от ответното дружество репариране на претърпените неимуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева 1

– частична претенция от пълния претендиран размер 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците от 11.01.2022г. –датата на отказа на застрахователната компания да изплати обезщетение. Претендира деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни, оспорва ги по основание и размер, като счита, че не е доказан твърденият механизъм за настъпване на ПТП, водачът на процесния автомобил не е виновен за настъпване на ПТП, прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за недоказаност и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 29.11.2021 г. около 17.10 ч. ищцата С. М. предприела пресичане на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д-17“ и хоризонтална пътна маркировка, на кръговото кръстовище на бул. „В.Л.“ с ул. „Т.И.“ в гр.Русе, при което била блъсната с предната лява част на лек автомобил „Ауди А6“ с ДК № Р *****, управляван от М. Н. М.ов. От удара в десния й долен крайник пострадалата паднала на колене и получила телесни увреждания : счупване на дясната малкопищялна кост, охлузвания на носа, кръвонасядания на горен клепач на дясното око и долен клепач на лявото око, охлузвания, кръвонасядания и оток на двете коленни стави, кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица.

Непосредствено след настъпването на ПТП ищцата била откарана по спешност в УМБАЛ „Канев“, където й били извършени изследвания и назначено медикаментозно лечение. На следващия ден след катастрофата краката й се надули, отекли, посинели както крайниците, така и лицето й, наложило да се правят компреси.Същата ползвала отпуск поради временна неработоспособност за 10 дни. В този период тя трудно се придвижвала, не можела сама да се изправя, да се облича, къпе. След връщането й на работа, продължили болките в краката, отичането, наложило да продължи с приема на обезболяващи медикаменти. Непосредствено след ПТП ищцата изпитвала силен страх, да не се случи нещо лошо с нея, защото е вдовица и няма кой да се грижи за малолетното й дете.Понастоящем продължава да изпитва страх, когато пресича улици, и притеснения детето й да не остане кръгъл сирак. Като резултат от получените телесни увреждания все още при стоене права / същата работи като продавачка /краката й отичат и я болят.

Във връзка с ПТП от сектор „ПП“ при ОД на МВР - Русе бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 897/282/29.11.2021г., удостоверяващ, че при ПТП е участвал лек автомобил „Ауди А 6“, с ДК № Р **** КА с водач М. Н. М.. На последния бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП от

10.12.2021г. на ОДМВР –Русе, ПП / влязло в сила/, с което на М. М.ов като водач на процесното МПС, за нарушение на чл. 119ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващи пешеходци, с настъпило ПТП, е наложено 2 административно наказание глоба.

Тъй като за процесния автомобил към датата на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите с ответника „Бул Инс „ АД, с молба от 07.12.2021 г. ищцата отправила претенция пред застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди. По образуваната преписка по щета № 2110036202 на 11.01.2022г. бил постановен отказ да се изплати претендираното обезщетение.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди в настоящото производство е разпитана като свидетел майка й Н. А., от чиито показания се установява, че в резултат на причиненото от ПТП увреждане на крайниците, през периода на лечение и възстановяване се придвижвала трудно, с чужда помощ, била затруднена да посреща самостоятелно ежедневните си битови нужди / свидетелката я обгрижвала чисто битово, полагала при придвижване, при събличане и обличане, къпане, правела й компреси /. Тъй като ищцата не можела да се грижи за 12-годишното си дете, да пазарува, поддържа домакинството, да готви, майка й помагала и за тези дейности. По време на лечението и възстановяването ищцата била срината психически, заради страха, че е можело детето й да остане кръгъл сирак. И понастоящем не се е възстановила напълно физически, продължава да изпитва болки и краката й да отичат при натоварване.

Съдът намира, че тези показания, макар и от лице от кръга по чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротиворечиви, логически свързани и се подкрепят от писмените доказателства и експертното заключение на КСМАТЕ по делото.

От последното се установява, че ищцата е получила описаните в приложената медицинска документация увреждания / счупване на дясната малкопищялна кост, охлузвания на носа, кръвонасядания на горен клепач на дясното око и долен клепач на лявото око, охлузвания, кръвонасядания и оток на двете коленни стави, кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица/ и същите могат да бъдат получени при процесното ПТП. От заключението е видно, че процесът на възстановяване обичайно отнема около 5 -6 седмици.

Макар вещото лице да сочи, че в медицинската документация по делото няма данни да не е настъпило пълно възстановяване, видно от показанията на св.Асенова и от изявлението на ищцата в с.з., същата и понастоящем изпитва физически дискомфорт при натоварване на долните крайници.

Съгласно заключението на експертизата, мястото на ПТП е на пешеходна пътека, обозначена с маркировка и с пътен знак „ Д17 – Пешеходна пътека“, пешеходецът –ищцата се е движела отляво надясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил. Техническата причина за ПТП е пресичането на траекториите на движение на л.а. и на пешеходеца в един и същ момент. Според показанията на водача на процесното МПС – св.М. М.ов,той не е видял ищцата, защото идвала откъм автомобили, движещи се в насрещна посока, и в този случай според вещото лице не е имал възможност да започне спиране.Според вещото лице, ако водачът е бил 3 заслепен от фаровете на насрещно движещите се МПС, е следвало да преустанови движението на управлявания от него автомобил, а ако не е бил заслепен, е имал достатъчно време да възприеме пострадалата и за предотвратяване на произшествието чрез спиране. Още повече, че съгласно показанията на св.М.ов в с.з., той е навлязъл едновременно с ищцата в кръговото движение, а тя като пешеходец на обозначена пешеходна пътека тип “Зебра“ е с предимство и водачите на автомобили са длъжни да спрат и пропуснат пресичащите пешеходци.

Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещите лица по назначената КСМАТЕ, неоспорено от страните, като компетентно, пълно и обективно.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт на обезщетение подлежат всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, но в случая се претендират само неимуществени.

Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено, че деликвентът – страна по застрахователен договор с ответника, е виновен за деяние, свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на което на ищцата са причинени телесни увреждания.

Наличието на причинно – следствена връзка между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищцата се потвърждава от заключението по приетата комплексна експертиза, и от гласните и писмените доказателства по делото. Доколкото по делото не е доказано противното, редовно съставеният АУАН, установяващ допуснато от застрахования водач на процесния автомобил нарушение на ЗДвП и настъпило ПТП, съгласно чл. 189 от ЗДвП има доказателствена сила.

Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, тъй като същата е пресичала на обозначена пешеходна пътека.

Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че ищцата е изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до 4 застрахователя писмена застрахователна претенция, придружена със съответните писмени доказателства.

Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено увреждане вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователната компания, съдът счита, че за ищцата в качеството й на пострадала от ПТП е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените неимуществени вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по основанието си.

Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.