Решение № 2073 от 12.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. Бургас, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120101486 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от К. Н. Н., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. С. К., срещу ОДМВР - БУРГАС, ЕИК *****, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188 т. 2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „*****”, наложено от работодателя със Заповед № ******/23.01.2023 год. на **** К.К. – ***** на ОДМВР – Бургас.

По твърдения в исковата молба, между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „****“ в група „******“, към сектор „****“ при отдел „****“ на ОДМВР - гр. Б***. На 24.01.2023 год. на ищцата била връчена оспорвА.та Заповед № ******/23.01.2023 год., издадена от ***** на ОДМВР - Бургас, с която на основание чл. 188 т. 2, вр. чл. 189 ал. 1 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание „******“, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на трудовата дисциплина, съобразно чл. 186, вр. чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ. Конкретно в заповедта било посочено допуснато от ищцата нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 вр. ал. 5 от Наредба 145/24.03.2000 год. и Технологичния ред за работа на група „******“, изразяващо се в извършена от ищцата на 08.04.2022 год. заверка на заявление № *****/**** год., с което е извършена първоначална регистрация в стрА.та на лек автомобил марка „******“, модел „*****“, като при проявена небрежност ищцата е приела за истинско представеното з а оригинално 1 свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р. И*** с № ****** и изискуемите документи по чл. 12а от Наредба 1-45/24.03.2000 год. В хода на образувА.та дисциплинарна проверка и при извършена за целта експертиза било установено, че горепосоченото свидетелство за регистрация е неистинско. Ищцата оспорва твърденията на работодателя за проявена небрежност от нейна стрА., като сочи, че по време на изпълнение на трудовите си задължения не е завършвала курсове или обучения в областта на установяване на преправения и/или интервенции върху документи, установяване на видовете защити на оригинални свидетелства за регистрация, отличителни белези на превозни средства с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП или в К. Ш**. Познания в тази област същата придобила в резултат на лични усилия, самообучение и взаимопомощ между колегите, заемащи същата длъжност. Ищцата излага, че на работното си място не разполага със сравнителни образци на регистрационни документи, както и с технически средства за проверка на защитите и отличителните белези на свидетелствата за регистрация, нито е обучена да работи с такива, като в тази връзка сочи, че проверката за достоверност на представените документи се извършва посредством визуален оглед. Твърди, че за съществуването на вътрешен електронен сайт на „***“ с различни рубрики, в това число и за чуждестранни регистрационни документи, от която може да се разпечатат образци, е била уведомена едва след издаване на процесната заповед и едва тогава било показано как да работи с него. Предвид изложеното счита, че твърдяното неизпълнение на трудово задължение се дължи на обективната невъзможност същото да бъде изпълнено ефективно, а не на виновно, макар и небрежно поведение от нейна стрА.. Наред с това оспорва наложеното наказание да е съответно на тежестта на нарушението, като сочи, че при преценката за това не са взети предвид обстоятелствата, че от твърдяното нарушение за работодателя не са настъпили вреди, формата на вина – небрежност, условията, при които ищцата полага труд, а именно – изключителна натовареност и липса на техническа обезпеченост, както и това, че по време на трудовата си дейност същата е награждавА. осем пъти и не е наказвА. нито веднъж. Отбелязва се и че в оспорвА.та заповед са посочени като нарушени един път разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, а друг път чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба 1-45/24.03.2000 год., като първата разпоредба се сочи като нарушена в диспозитива на заповедта, без да се посочват фактическите обстоятелства, обуславящи приложението ѝ.

По изложените съображения и по същество ищцата моли за отмяна на наложеното със Заповед № ******/23.01.2023 год. на **** К.К. – ***** на ОДМВР – Бургас дисциплинарно наказание „******”, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ОДМВР - БУРГАС, действащ чрез пълномощника си гл. юрк. А. Д., е депозирал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че дисциплинарната проверка против ищцата е започнала със Заповед № ****/12.12.2022г., издадена въз основа на справка с peг. №****/23.11.2022г. по описа на ОДМВР - Бургас, съдържаща предварителни данни за извършени 2 нарушения от служители в група „*****“ в сектор „*****“ при ОДМВРБургас, сред които и ищцата К. Н.. В хода на проверката и въз основа на събраните доказателства било установено посоченото в оспорвА.та заповед нарушение на трудовата дисциплина от ищцата. Излага се в тази връзка, че назначената от работодателя комисия е провела обективно разследване, събрала е всички относими доказателства, запознала се е с материалите от извършената предварителна проверка, с копие на типова длъжностна характеристика за заемА.та от ищцата длъжност и протокола за запознаването на последната с нея, с кадрова справка рег. № 251р-48140/15.10.2022г. по описа на ОДМВР-Бургас, с Технологичен ред рег. № 769р-13967/15.10.2020г., ведно с протокол за запознаване с него на служителите с рег. № 769р13534/23.08.2021г. и др. Установеното от комисията в хода на дисциплинарната проверка е докладвано на работодателя със справка с peг. № 251p-919/06.01.2023г. по описа на ОДМВР – Бургас, като въз основа на нея и при съблюдаване на изискванията на закона и релевантните за това факти /в т.ч. тежестта на нарушението, последиците, които са настъпили от него, формата на вината на служителя и др./, същият е издал процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К., който поддържа иска и моли за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В депозирани по делото писмени бележки излага подробни съображения за основателността на иска.

Ответникът се представлява от юрк. Д., която поддържа депозирания отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен и съответно моли за отхвърлянето му.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188 т. 2 от КТ.

Същият е предявен в законоустановения срок, предвиден в чл. 358, ал.

1, т. 2, предл. първо, вр. с ал. 2, т. 1, предл. първо КТ.

За уважаване на иска в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между нея и ответника, както и че с издадена Заповед № ******/23.01.2023 год. на ***** К.К. – ***** на ОДМВР – Бургас е наложено дисциплинарно наказание „*****”.

В тежест на ответника, при направеното искане за отхвърляне на иска, е да установи законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание „*****” на ищцата, в това число: издаване на мотивирА. заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, времето на извършване, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага; нейното връчване, предхождано от поискани и дадени писмени обяснения от ищцата; извършеното нарушение на трудовата дисциплина от последната; че тежестта на наказанието е съответна на тази на нарушението, както и с оглед 3 спецификите на конкретния случай, че ищцата е била уведомена за съществуването на интранет страницата на Отдел „****“ при Главна дирекция „*****“ /в т.ч. раздела й „********“/ и интранет страницата на Министерство на вътрешните работи /в т.ч. страницата на Дирекция „*****“ към МВР, както и до раздела в тази страница „******“/, преди издаване на процесната заповед, както и че същата е била запозната с начина на работа с тези страници.

С Определение № 3671/16.06.2023г., обективиращо доклада по делото, с оглед съвпадащите твърдения на страните и на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1/ че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „*****“ в група „******“, към сектор „****“ при отдел „*****“ на ОДМВР - гр. Бургас;

2/ че на 24.01.2023 год. на ищцата била връчена оспорвА.та Заповед № ******/23.01.2023 год., издадена от *****а на ОДМВР - Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание „*****“; 3/ че процесното свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р. И**** с № ******, е неистинско, което обстоятелство е установено в извършена в хода на образувА.та дисциплинарна проверка експертиза.

Предвид това, спорът между страните е концентриран върху законосъобразността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание.

От оспорвА.та Заповед № ******/23.01.2023 год., издадена от *****а на ОДМВР – Бургас, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че на посочената дата на ищцата К. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „*******” за това, че е допуснала нарушение на изискванията на чл. 5, ал.З, т. 1, във връзка с ал.5 от Наредба № 1-45 /24.03.2000г. и технологичния ред за работа на група „******“ с извършената от нея на дата 08.04.2022 г. заверка по заявление № *****/08.04.2022г. за първоначална регистрация в стрА.та на лек автомобил, марка марка „******“, модел „*****“, с приемането на предоставеното за оригинално свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р. И**** с № ***** и изискуемите документи по чл.12а от Наредба № 1-45/24.03.2000г., като е проявила небрежност и не е установила наличието на несъответствия. Посочено е в заповедта, че при изследване на оригинала на процесното свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р. И*** с № ***** за лек автомобил марка „******“, модел „*****“, червен на цвят, с номер на paмa: ******, регистриран в сектор ** към ОДМВР-Бургас с рег. № ****, се е доказало, че същото е неистинско. Отразено е също така, че с приемане на неистинското свидетелство от собственика на посочения автомобил е допуснато административно разрешение превозното средство да участва в пътното движение, което не му се следва, съответно, че допускайки това ищцата не е изпълнила в пълен обем трудовите си задължения и е нарушила трудовата дисциплина, съгласно чл. 186, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ.

В разглеждания случай в исковата молба не са наведени доводи в тази връзка, а и от материалите по преписката по воденото срещу ищцата дисциплинарно производство, приобщени като писмени доказателства по 4 делото, се установява, че заповедта, с която на ищцата е наложено оспорваното наказание, е издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ, в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, при спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за предварително взети от служителя писмени обяснения, като същата съдържа индивидуализация на нарушението, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. С оглед на изложеното, не е налице формална незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

При преценката за материална законосъобразност на същото, обаче, настоящият съдебен състав намира, за недоказано от ответника, носещ доказателствената тежест за това, твърдяното от него нарушение на трудовата дисциплина от ищцата – основание за налагане на оспорваното наказание.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя.