Разпореждане № 4325 от 11.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4325 гр. Разград, 11.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330102003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Депозирано е заявление от „*********** ЕАД с ЕИК 203670***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Д. И. Л., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 3221***/24.07.2025 г., сключен с "*********" ЕАД: главница в размер на 460.27 евро, дължима за периода 10.09.2025 г.-10.09.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 66.60 евро договорна лихва за периода 10.09.2025 г.-18.05.2026 г., мораторна лихва в размер на 38.83 евро, начислена за периода 11.09.2025 г.-01.09.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, в тридневен срок са изпълнени дадените с Разпореждане № 4054 / 02.09.2026г. указания, в т.ч. е уточнено, че както преди цесията, така и след нея не са извършвани плащания по процесния договор.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Заявителят „*********************” ЕАД се легитимира като кредитор, позовавайки се на подписано на 20.05.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „*******************” ЕАД и "*****************" ЕООД, по силата на който вземането на "*****" ЕООД срещу Д. И. Л., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 32213** от дата 24.07.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "*********"*“ ЕСЮД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС1 АТ/32213** от дата 20.05.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „*************“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Видно от приложенията към заявлението на 24.07.2025 г. между ***************" ЕАД и Д. И. Л. е сключен договор за потребителски кредит № 32213**, съгласно който е договорена заемна сума в размер на 900,21 лв., от които на длъжника са предоставени 800.00 лева./409.03 евро евро, а 100.21 лева са отразени като застрахователната премия. Приетата за главница сума 900,21 лв. следва да бъде върната на 8 месечни вноски в срок до 10.09.2026 г., при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 26.13 %, както и годишен процент на разходите в размер на 29.49 %. Във връзка с чл.4, ал.1 и ал.2 от сключения договор Д. И. Л. на 24.07.2025 година е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „**********“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с „*********“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно за всички задължения на длъжника по Договора и за кредит с „*********“ ЕАД, за което Д. И. Л. дължи възнаграждение в размер на 762.53 лв. Съгласно твърденията на заявителя поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „*******“ ЕООД.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 29.49 %. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, с уговарянето на застраховка, включена към главницата, и възнаграждение за поръчителство в размер на 762.53 лв., за заемателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1808.54 лв. Видно е, че посоченият в размер на 29.49 % ГПР не съответства на действително формирания - съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, 2 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 2943*** съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем нетна сума – главница по договора е в размер на 800.00 лева с равностойност в евро 409.03 евро и същата съгласно твърдението на заявителя, че не са извършени плащания плащания по договора е дължима до този размер, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде уважено за сумата 409.03 евро.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „*********************" - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***********” № **, офис сграда ******, ет. *, офис *, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор З. С. Б. срещу Д. И. Л., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 3221***/24.07.2025 г., сключен с "**********" ЕАД: главница в размер на 409.03 евро, дължима за периода 10.09.2025 г.-10.09.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 7.85 евро заплатена държавна такса и 18.21 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „******************” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„************” № **, офис сграда ***********, ет. *, офис *, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор З. С. Б. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу Д.

И. Л., **********, настоящ адрес: **********, за следните суми, 3 претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 3221***/24.07.2025 г., сключен с "************" ЕАД: главница над присъдения размер от 409.03 евро до претендирания от 460.27 евро, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 66.60 евро договорна лихва за периода 10.09.2025 г.-18.05.2026 г., мораторна лихва в размер на 38.83 евро, начислена за периода 11.09.2025 г.01.09.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4