Решение № 4493 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4493 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20241100507164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от А. Н. Ц. жалба срещу Постановление от 08.03.2024 г. на ЧСИ М.Б., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното дело № 20138380403368 на основание чл.

433, ал.1, т. 8 ГПК. В жалбата се излагат доводи, че последното изпълнително действие по делото е на 07.06.2016 г., поради което към 07.06.2018 г. прекратяването е настъпило по право. Сочи се, че на 30.03.2018 г. по делото е постъпила молба за конституиране като частен правоприемник на взискателя по силата на договор за цесия на дружество „Ф.и.“ ЕАД, но исканията на това лице за предприемане на изпълнителни действия не били надлежни, тъй като цесията не била съобщена на длъжника. Иска от съда да отмени обжалваното постановление и да постанови изричен акт, с който да констатира настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Взискателят „Ф.и.“ ЕАД не депозира становище по жалбата.

В мотиви си ЧСИ М.Б. счита жалбата за неоснователна. Сочи, че по молба на новоконституирания взискател „Ф.и.“ ЕАД от 21.06.2023 г. са извършени нови справки за банкови сметки и трудови договори на длъжника, като са наложени запори върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните 1 действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва прекратяване на принудителното изпълнение.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. В мотивите на тълкувателното решение по тази точка е посочено, че не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При преценка наличието на основание за формално прекратяване на изпълнителното дело /предвид настъпването на перемпцията по право/ настоящият състав изхожда от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, че дори и при изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следваща молба на взискателя, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на изпълнителното дело, като последиците от предходно настъпилото прекратяване са отпадане на последиците от наложени запори и възбрани, евентуално във връзка с изтичане на погасителната давност за вземанията.

Посочено е, че перемпцията не настъпва ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че „Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане“. Това разрешение е възприето и в мотивите 2 по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Изпълнително дело № № 20138380403368 на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на взискателя „К.“ ООД от 04.04.2013 г.

В изпълнителното дело са извършени действия водещи до прекъсване на перемпцията, както следва – на 05.11.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при „В.к.****“ ЕООД; на 07.06.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при „Л.к.т.“ ЕООД; на 30.03.2018 г. е постъпила молба от „Ф.и.“ ЕАД за конституирането му като взискател, поради прехвърляне на вземанията с договор за цесия от 01.02.2018 г. /приложен към молбата/, като е поискано от ЧСИ предприемането на действия по установяване имущество, сметки и трудови договори на длъжника и налагане на запори; на 09.10.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при „М. 1“ ЕООД; на 04.01.2024 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника при „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД.

По доводите на жалбоподателя за липса на уведомление за договора за цесия.

От представения договор за цесия, сключен между „К.“ ООД, в качеството му на цедент и „Ф.и.“ ЕАД, като цесионер, се установява прехвърлянето на вземанията по процесния изпълнителен лист след образуване на изпълнителното производство. Съобщаването на цесията е предвидено в закона условие за пораждане на действие на цесията по отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му при извършено евентуално изпълнение към стария кредитор, но не и като условие за провеждане на принудителни действия спрямо него от новия кредитор, при продължаване на изпълнителното производство от последния. Длъжникът може да се защити, в случай че е платил на стария кредитор или при други материалноправни възражения срещу валидността на договора за цесия с иск по чл. 439 ГПК. Ето защо съдът намира възраженията за ненадлежност на действията на новоконституирания взискател за неоснователни.

Предвид изложеното от последното изпълнително действия до датата на обжалваното постановление и към настоящия момент не е изтекъл двугодишен срок, като са налице и неприключили, но поискани и започнати изпълнителни способи.

Към настоящия момент не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и жалбата следва да се отхвърли.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 08.03.2024 г. на ЧСИ М.Б., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя А. Н. Ц. за прекратяване на изпълнителното дело № 20138380403368 на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4