Решение № 141 от 09.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Монтана, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500223 по описа за 2025 година

С решение № 579/05.12.2024г. , постановено по гр.дело № 1108/2023г. Районен съд – Монтана е осъдил Г. Я., както и Н. Я. като родител и законен представител на малолетните си деца: Л. Я. и К. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Б. сумата 12 090 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. , представляваща увеличена стойност на недвижим имот № *, УПИ *, кв. № *по кадастралния и регулационен план на с. *, ведно със сгради , като е отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 24500 лева като неоснователен.

Така постановеното решение е обжалвано от Л. Б. с жалба вх. № 14843/30.12.2024г. В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск с доводи за неправилност.

Поддържа се в жалбата, че възражение срещу предявения иск е подадено единствено от ответницата Г. Я., като собственик на 1/2 идеална част от имота, а останалите двама ответници не са подали такова, поради което и по отношение на тях подобренията следва да се признаят изцяло. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно са установени извършените от жалбоподателя подобрения в процесния имот, като са вложени труд , средства и материал, довели до увеличаване стойността му, в която насока е и заключението на приетата по делото експертиза. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с която искът се уважи в пълния предявен размер.

1

С писмено становище, чрез пълномощник адвокат Н. А. въззивната жалба се поддържа от жалбоподателя така както е подадена с искане за уважаването й , ведно със законните последици.

Писмен отговор на въззвината жалба не е подаден при надлежно връчени преписи на въззиваемите страни Г. Я., Л. Л. и К. Л., последните двама действащи чрез Н. Я. като майка и законен представител.

В съдебно заседание въззиваемата Г. Я., чрез процесуален представител адвокат К.

Ч., оспорва жалбата като неоснователна. С представена писмена защита излага доводи относно правилността на решението в неговата осъдителна част.

Подадената от Г. Я. въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е върната от първостепенния съд като нередовна с разпореждане №375/24.01.2025г. , влязло в сила на 09.04.2025г., поради което и в частта, с която искът на Л. Б. решението на РС Монтана е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против решението на РС Монтана, с което съдът е отхвърлил иска на Л. К. над уважения размер от 12090 лева до предявения такъв от 24 500 лева е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по чл. 259,ал. 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 от ГПК, поради което е допустима за разглеждане.

Жалбоподателят е освободен на основание чл. 83,ал.2 ГПК от задължението за плащане на държавна такса и разноски по делото с определение на РС Монтана № 685/19.05.2023г. .

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Л. Б., подадена на 18.05.2023г. срещу С. П. с твърдения, че с договор в нотариална форма от 12.09.2019г. е закупил недвижим имот - имот № *, за който е образуван УПИ *в кв. № *по кадастралния и регулационен план на с. *, обл.*, одобрен 1987 г. , с административен адрес: с*, обл.*, ул.,,*‘‘ № *, с площ от 555 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда- на два етажа и стопанска сграда. С влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 1219/2021г. по описа на РС Монтана е признато за установено по отношение на него и продавачите му, че С. П. е собственик на недвижимия имот, като е осъден да й отстъпи собствеността и да й владението върху имота. Твърди, че в имота е извършил добросъвестно подобрения и ремонти –труд и материали. Вземането му е обезпечено с определение и обезпечителна заповед, издадени по ч.гр.дело № 853/2023г. на РС Монтана. Подал е и жалба до прокуратурата срещу лицето М.И. във връзка с продажбата на имота. Твърди, че от закупуване на имота е извършвал строително-монтажно работи, довели до увеличаване стойността му- смяна на покривна конструкция на къщата и пренареждане на керемиди през лятото на 2020г.. Март 2021г. е ангажирал Н.К., който е извършил и ремонта на покрива, да извърши сваляне на мазилка от стени и тавани на втория етаж, измазване хоросан, 2 шпакловане и боядисване, боядисване с блажна боя пода, вратите и прозорците , къртене и изнасяне на боклуци от баня на втория етаж, нова ВиК инсталация в банята , шпакловка на стени и изливане на замазка на пода в банята, както и облепването й с плочки. При закупуване имотът бил в окаяно състояние, като ремонтите извършвал като собственик на същия без да знае, че праводателите му не са такива. Поискал е от съда да осъди ответницата да му заплати сумата 24 500 лева стойност на извършени подобрения и необходими разноски, като до заплащането им постанови право на задържане на имота.

При връчване на ответницата препис от исковата молба е установено, че е починала на 24.05.2023г., след подаване на исковата молба, поради което и като ответници са конституирани законните й наследници- дъщеря Г. Я. и по право на заместване низходящите на починалия преди С. Г. неин син Е. Я. – малолетните Л. Л. и К. Л., действащи в процеса чрез своята майка и законен представител Н. Я..

Отговор на исковата молба е подаден от Г. Я., с който искът е оспорен с твърдения, че повечето от ремонтните дейности са извършени след отпадане основанието, легитимиращо ищеца като собственик, като са оспорени и приложените с исковата молба писмени доказателства.

Първостепенният съд е приел, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 72 от Закона за собствеността /ЗС/. След преценка на събраните в производството доказателства е постановил решение, с което е уважил частично иска за заплащане подобрения.

При служебната проверка относно допустимостта и валидността на постановеното решение , съдът приема, че същото е валидно, а в обжалваната част относно сумата 12 410 лева обезщетение за извършени в имота подобрения - и допустимо.

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС Монтана решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на подобрения над сумата 12090 лева до сумата 24 500 лева. В останалата част, с която искът е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила.

От фактическа страна по делото безспорно е установено, че ищецът с договор от 12.09.2019г., сключен в нотариална форма –нотариален акт №*, том *, н.д. */2019г., рег. № *на нотариус А.П. с район на действие РС Монтана - е закупил от И.Х. и М.И. процесния недвижим имот- дворно място, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда в село *, община *. При сключване на договора продавачите са се легитимирали като собственици с нотариален акт от 12.09.2019г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение.

С решение № 146/20.04.2022г. на РС Монтана по гр.дело № 1219/ 2021г. е признато за установено между страните М. И., Д. Г. и Г.Г., като наследници на И. Х., Л. Б. и С.Х., че С.Г. е собственик на процесния недвижим имот, като Л. Б. е осъден да й отстъпи собствеността и предаде владението. По делото няма конкретни доказателства за датата на влизане в сила на това решение, но са налице данни за издаден на С.Г. на 14.06.2022г. от РС 3

Монтана изпълнителен лист за предаване владението, съответно към тази дата решението е било влязло в сила. Подадената от Л. К. на 22.08.2022г. молба за отмяна на това решение е оставена без уважение. С определение № 568/28.04.2023г. по ч.гр.дело № 949/2023г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Л. К. срещу С.Г. с правно основание чл.

72,ал.3,чл. 74 , чл. 75 и чл. 76 ЗС, чл. 55 и чл. 59 ЗЗД с обезпечителна мярка- спиране изпълнението по изп.дело № 2-250/2022г. на СИС при МРС за въвод във владение на процесния имот срещу гаранция от 500 лева и е издадена обезпечителна заповед № 8/02.05.2023г. .С определение № 511/19.04.2023г. по ч.гр.дело № 853/2023г. на МРС е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на Л. К. с цена 24 500 лева подобрения в недвижим имот срещу С.Г. чрез обезпечителна мярка –възбрана върху процесния имот, като е издадена обезпечителна заповед. Безспорно е между страните, че ищецът се намира във владение на процесния имот, вероятно предадено му при сключване договора за покупкопродажба на 12.09.2019г. , като към настоящия момент, предвид обезпечителната мярка – спиране изпълнението по изп.дело № 2-250/2022г. по описа на СИС при РС Монтана , решението по гр.дело № 119/2021г. на РС Монтана, с което е осъден да предаде владението на С.Г., все още не е изпълнено.

По делото са приложени три договора, сключени от ищеца със св. Н. К. на дати 12.08.2020г., 10.03.2021г. и 01.05.2021г. с предмет извършване на СМР в процесния имот с договорена цена общо по трите договора 25 490 лева, като и в трите договора е налице клауза, че с подписването му всички задължения по него се считат погасени. Цената според договорите включвала общо труд и материали. Като свидетел по делото е разпитан изпълнителят по договорите Н. К., който в показанията си установява, че е колега на ищеца, който също бил строител. През 2020г. по сключения на 12.08.2020г. договор за извършване СМР със свои работници подменил летвите на покрива на къщата, свалил и изчистил керемидите и пак ги наредил, като капаците измазал с варов разтвор, хоросан. По договора от 10.03.2021г. извършил ремонт на втория етаж на къщата –три стаи и кухня, като е свалена мазилката на стените , след което са измазани с груба мазилка, с хоросан, варов разтвор, положен е грунд и латекс. Положили външна изолация на терасата на втория етаж. Вратите и прозорците са изшкурени и боядисани с блажна боя. Боядисан е и пода в хола, лепени плочки в кухнята. С материали за работата го снабдявал Л.. Договорите били сключвали след свършване на работата и Л. му плащал в брой. Л. имал намерение да ремонтира и банята на първия етаж, бил купил плочки за това, като смятал да направи и такава на втория етаж, но такъв ремонт не е извършван. Показанията на свидетеля К. са в явно противоречие с приложените договори, в които цената включва материали и труд, а свидетелят установява, че с материали е снабдяван от ищеца. Договора от 01.05.2021г. е с предмет ремонт на баня на втория етаж, а свидетелят установява, че такава на втория етаж на къщата няма. Било му плащано след свършване на работата, но пък сам признава, че ремонт на баня не е правен.

Като свидетел по делото е разпитана Б.П., с която ищецът живее на семейни начала. В показаният си сочи, че семейството живее в къщата в *, след като през 2021г. й направили ремонт, тъй като в къщата имало много влага, покрива течал, имало счупени стъкла, 4 дюшемето било нацепено. Започнали с ремонта на покрива, а после и стаите на втория етаж.

Св. Е.П. установява в показанията си, че има съседен на процесния имот в село *, познава Л.. Има опит в строителството, тъй като се занимава с ремонт на покриви. Според него ремонт на покрива е правен есента на 2023г. като са сменени само летвите стряхата, целия покрив не е разкриван. Виждал там да работят по покрива ищеца, баща му, св. К. и други хора. Св. Т.Х. живее постоянно в селото, пенсионерка е и по цял ден си е вкъщи, като къщата й е точно срещу процесния имот. През цялото време е наблюдавала ремонта на покрива, който е правен 2023г. -три или четири реда цигли са свалени и са наковани нови летви , след това хванали маите/капаците/ и ги измазали. Не е видяла да се изнасят отпадъци от ремонт на къщата, като не е забелязала да се ремонтират стаите в къщата. До 2016г. в къщата е живяла С.Г., като всичко в нея си е било нормално за живеене.