Решение № 3723 от 11.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3723 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110131298 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

[фирма] е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против Й.

П. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите, посочени в издадената на 22.01.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1686/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последната имала качеството на битов клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден недвижим имот – апартамент [номер], находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/инсталация [номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът доставил ТЕ на ответника, но последната не заплатила дължимата за това цена в общ размер на 1 758,36 лева. Ответникът останала задължена за сумата от 297,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., както и за сумата от 22,85 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. и 5,15 лева – обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до 21.12.2020г. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането й в общите условия, приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, посочени по – горе по размер, както и направените в производството разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирала писмен отговор.

На 20.08.2021 г. (датата на пощенското клеймо е последваща на изтичане на срока по 1 чл.131 ГПК) е изпратено заявление – възражение, с което се твърди задълженията за периода 2019 г. – 2021 г. по издадените от ищцовото дружество фактури да са заплатени.

Ответникът възразява, че от 2000 г. не ползва ТЕ за отопление и радиаторите в имота са демонтирани, но дружеството продължава да начислява суми „надписвайки сметките със задна дата“. Представени са документи.

Във възражението по чл.414 ГПК по заповедното производство М. сочи, че ползва само ТЕ за подгряване на вода, извършила е плащания по образувано изпълнително дело, но ищецът не е отразил плащанията, начислява нови задължения и образува нови дела.

С определение № 3722/26.08.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в производството е конституирано [фирма] като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно и се установява, че процесните суми са били предмет на развило се между страните заповедно производство ч.гр.д.№ 1686/2021 г. по описа на СРС, 41-ви състав. Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава се идентичност в основанията на вземането по заповедното и исково производство.

По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и лихва върху тях следва да се посочи, че съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването /действаща през исковия период/дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от ОУ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ.

Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на 2 топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права.

В производството не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент [номер] през исковия период. Това твърдение на ищеца, обективирано в молба вх.№ 15385/18.06.2021 г. не е било оспорено от ответната страна. Правото на собственост на ответника косвено се установява от приетите като писмени доказателства по делото удостоверение № ДИ-92-00-112/17.09.2015 г. и протокол от общо събрание на собствениците от 09.09.2000 г. Последният представлява частен свидетелстващ документ и представлява извънсъдебно признание, че М. е собственик на имота и титуляр на откритата за същия партида при ищеца за отчитане на доставената до него ТЕ. Протоколът носи неоспорен подпис на ответника (индивидуализирана стри имена и единен граждански номер) и се ползва с доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК.

По делото не е спорно и се установява, че процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост по местонахождение на същия е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно и се установява, че за процесния имот при ищцовото дружество е открита партида с аб. № [номер]/инсталация [номер].

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата редакция към исковия период потребител, респ. битов клиент на ТЕ е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В този смисъл са и задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на ТЕ за битови нужди, при липсата на данни друго лице да е ползвало имота и да е сключило договор с топлопреносното предприятие. С оглед изложеното ответникът като собственик на имота се явява клиент на ТЕ за битови нужди през исковия период и задължено лице за заплащане на доставената до апартамента му такава. Действително по делото не е представена молба – декларация за откриване на партида на името на ответника, но се установява, че през исковия период титуляр на откритата за имота партида е ответникът, на чието име са издавани фактури за доставената през периода ТЕ и тъкмо тя фигурира като титуляр в изготвените през този времеви интервал отчети/проверки от дружеството за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Спор за това не е формиран. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу ОУ. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. ТЕ за отопление на сграда 3 етажна собственост, се поделя на такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на общите части и за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в процесната сграда индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са извършвани от третото лице-помагач [фирма], последното не е оспорено и се установява от приложените формуляри за отчет и индивидуални справки и заключението на изготвената Комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза /КСТСчЕ/, макар представеният по делото договор (л.16 – договор № 478-III/10.10.2002г.) да е с изтекъл срок. Дължимостта на сумите за ТЕ е обусловена от реално и незаплатено потребление на услуга, нейното отчитане, респ. индивидуализирането по основание и размер следва да бъде извършено на база законосъобразно отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички нормативни изисквания относими към процесния период. Ако тези предпоставки са налице фактът, че топлинното счетоводство е извършено от нарочно избрана фирма за дялово разпределение и след уговорения срок на услугата не може да доведе до отпадане на отговорността за плащане на последната, когато такава е доставена.