Решение № 14 от 26.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пловдив, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500430 по описа за 2022 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба Вх.№ 266779/04.07.2022 г. от А. М. Д. с ЕГН – **********, със съдебен адрес: град С.З., бул. „Р."**, сутерен – чрез адвокат Д.К. Д., вписан в Адвокатска колегия – С.З. против Решение № 260227/10.06.2022 г. по гр.д. 581/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против В. Г. К. с ЕГН – ********** от град К., ул. „Г.Ш.“ №* с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 286 от Закон за задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 42000 лева, представляваща незаплатен остатък от първи транш от възнаграждение, възлизащо в пълен размер на 50000 лева и дължимо по раздел V, чл. 5.1 от сключен помежду им на 22.10.2020 г. Договор за правна помощ, като Д. е осъден да заплати на К. сумата от 2430.80 лева разноски по производството. Решението се обжалва изцяло, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, както и присъждане на разноските.

Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, че то е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по 1 делото доказателства, че превратно са тълкувани правните норми и конкретните факти. Сочат се аргументи във връзка с дължимостта на адвокатското възнаграждение, правилата за неговото определяне, конкретно извършени действия по изпълнението на договора за правна помощ, поведението на ответника, обстоятелството, че е въведен предмет на иска само авансово дължимата сума, а не цялата сума по договора за правна помощ, това, че при необходимост би си сътрудничил и с други колегиадвокати. Липсвало нарушение на добрите нрави, като ако не би бил сключил договора за правна помощ, то би бил нарушил редица норми, уреждащи задълженията му като адвокат.

Въззиваемата страна – В. Г. К. чрез адвокат А.Р.П., вписана в Адвокатска колегия – П. е внесла отговор на въззивната жалба с вх.№ 267974/31.08.2022 г., в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата, както и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Споделят се съжденията на ПОС относно нищожността на договора, поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че ищецът бил предоставял правни услуги на свързани с „О.-Б.“ ЕООД дружества и че бил констатирал, че спрямо него имало образувани дисциплинарни преписки от различни лица в Адвокатска колегия – П., както и се обяснява развитието на срещите между тях. Счита се, че процесният договор е нищожен не само поради противоречие с добрите нрави, но противоречи и на закона – чл. 26 от ЗЗД, като се цитира в тази връзка и чл. 43, ал. 3 от ЗАдв и чл. 13 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА). Потърсените допълнителни правни консултации показали пълна противоположност на становището на ищеца по казусите, което отнело изцяло доверието му към него. Цитират се чл. 4 от ЕКА и чл. 46 от ЗАдв, като се счита, че процесният договор е сключен в противоречие с тези норми и е изцяло нищожен. Налице бил конфликт на интереси, нарушаване на поверителността. Посочената сделка би довела до неоправдано разместване на имуществени права, при които ответникът бил търпял значителна загуба, която не желаел и не очаквал. Сочи, че ако не се приемат сочените основания за нищожност, то процесният договор бил унищожаем, като сключен при измама. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищец, засяга изцяло неблагоприятно за него първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се 2 явява допустима.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на доводите и оплакванията във въззивната жалба, след като извърши дължимата, на основание чл. 269 от ГПК, служебна проверка на обжалваното решение и след преценка на данните по делото, приема следното:

Пред Окръжен съд – П. е внесена искова молба, в която ищецът А. М.

Д., представляван от пълномощника му адвокат Д. Д. е твърдял, че на 22.10.2020 г. сключил в качеството си на изпълнител с В. Г. К. , в качеството му на възложител съгласно Договор за правна помощ, по силата на който последният му възложил: 1. предприемане на правни действия по предявяване на претенции относно всички клаузи по изпълнение на следните договори – Договор от 11.12.2006 г., страни по който са К. и „О.-Б.“ ЕООД, Договор за особен залог с нотариална заверка на подписите рег. №****/12.04.2007 г. на нотариус рег. №*** – М.К., с район на действие – Районен съд – С. за обезпечаване на вземанията по предходния договор и Договор за търговски пълномощник с нотариална заверка на подписите, сключен между В. К. и „Б.Г.-****“ ЕООД; 2. завеждане на наказателни и искови производства, изразяващи се в подаване на сигнали до съответните родово компетентни прокуратури, Специализираната прокуратура относно придобиване, управление и прехвърляне на концесия „Н.Р.“ – бул. „Н.Ц.“, както и евентуално използване на строителни книжа с невярно съдържание; 3. изготвяне и подаване на покани за доброволно изпълнение, включително и нотариални, от името на К. относно неизпълнение договорени задължения по висящи договори с В.М.н, както и „Б.Г.-****“ ЕООД и „О.-Б.“ ЕООД; 4. подаване на искови молби относно неизпълнение на договорни задължения и получаване на дължими обезщетения и неустойки, в това число нанесени вреди и пропуснати ползи; 5. подаване на искова молба, касаеща получаване на договорено възнаграждение в размер на 50% от годишната печалба от 2013 г. до момента на подаване на исковата молба ведно с лихви за забава, като в раздел V, чл. 5.1 от договора страните уговорили задължение на възложителя да заплати сумата от 50000 лева на изпълнителя в срок от 1 месец от подписване на договора, част от която – 8000 лева, е платена по банков път.

Твърдяло се е в ИМ още, че в изпълнение на постигнатите договорености ищецът: изготвил и подал две нотариални покани от името на К. относно 3 неизпълнени договорени задължения по висящи договори с В.М.н, както и „Б.Г.-****“ ЕООД и „О.-Б.“ ЕООД; изготвил два броя покани, с които К. е заявил претенциите си спрямо „О.-Б.“ ЕООД относно Договор от 11.11.2006 г.; изготвил и искова молба от името на К., касаеща претенциите му в размер на 200000 евро, но същата не била предявена поради липса на готовност на изпълнителя да плати дължимата държавна такса по производството; изготвил сигнал до Районна прокуратура относно евентуално извършено престъпление във връзка с придобиване, управление и прехвърляне на концесия „Н.Р.“ – бул. „Н.Ц.“, който сигнал е постъпил в Районна прокуратура – П. на 18.12.2020 г., като по него е образувана прокурорска преписка №*****/20 г., по която К. е дал обяснения в присъствието на ищеца.

Освен това след сключване на договора за правна помощ, а и към датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., ответникът многократно посещавал кантората на ищеца за провеждане на множество правни консултации свързани с предмета на процесния договор, въпреки което не е заплатил остатъка от уговореното възнаграждение в размер на 42000 лева.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати тази сума ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е приел правна квалификация на иска по чл. 79, ал.

1 във връзка с чл. 286 от Закона за задълженията и договорите и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът К. не е оспорил, че е сключил с ищеца договор за правна защита и съдействие с описания в исковата молба предмет, но твърдял, че това е сторил след предварително проведени с ищеца разговори и консултации относно Договор от 11.12.2006 г., страни по който са К. и третото лице „О.-Б.“ ЕООД, Договор за особен залог с нотариална заверка на подписите рег. №****/12.04.2007 г. на нотариус рег. №*** – М.К., с район на действие – Районен съд – С. и Договор за търговски пълномощник с нотариална заверка на подписите, а също и относно отношенията му с Община - П. във връзка с предоставена концесия на „Н.Р.“ в град П., при които ищецът го уверил, че претенциите му към лицата по тези договори не са погасени, явяват се основателни и има правни възможности след предприемане на съответните правни действия същите да бъдат реализирани; впоследствие научил, че адвокат А. Д. от дълги години е бил адвокат на „О.Р.“ ООД и на „О.А.“ ООД, на което В.Х.М., с който Д. лично се познавал е 4 управител, поради което очевидно е имало свързаност с всички дружества, чието наименование включва думата „О.“, поради което извършил правни консултации, при които му било заявено, че правата му по горепосочените три договора са погасени по давност и всякакви правни действия от негова страна и опити да ги реализира ще бъдат обречени на провал, като дори ще го обременят с разходи; през месец януари 2021 г. той се срещнал с адвокат Д. пред офиса му и поискал прекратяване на договора и връщане на заплатената по него сума в размер на 8000 лева, но той оспорил становищата на колегите си адвокати и заявил, че ще си свърши работата, за която е нает, като не отрекъл, че е бил адвокат на „О.А.“ ООД и на „О.Р.“ ООД и предложил на ответника да изкупи вземанията му по горните три договора; така ответникът изпратил на ищеца проект на договор за цесия, но ищецът отказал да го подпише, поради което ответникът предприел действия по оттегляне на даденото на адвокат Д. пълномощно и го поканил в края на месец януари 2021 г. да му върне сумата от 8000 лева, вместо което получил предложение да цедира правата си на ищеца за сумата от 4000 лева; в депозирания по делото отговор на искова молба вх. № 283130/11.10.2021 г. пълномощникът на ответника заявил, че отново прави изрично оттегляне на всички пълномощия, предоставени на ищеца по договора за правна помощ; последният е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 43, ал. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 13, ал. 1 – ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката – ищецът от дълги години е адвокат на „О.А.“ ООД, „О.Р.“ ООД, „О. БГ“ ООД и други свързани дружества, в наименованието на които фигурира името „О.“, както и „Б.Г.-****“ ЕООД, всяко от които е с различно участие спрямо другите дружества, но въпреки това не е уведомил ответника, че обслужва дружествата, по отношение на които той има претенции и по повод на които на ищеца е възложено представителството на ответника; договорът за правна помощ накърнявал добрите нрави и престациите по него са били неравностойни – ищецът е приел да съветва, представлява и защитава ответника срещу други свои клиенти, при явно наличие на конфликт на интереси между последния и дружествата, упоменати в договора за правна помощ, нарушени са били поверителността, правото на възложителя да ползва адвокатска защита, характеризираща се с всички общоприети виждания за етика, честност и почтеност на адвоката, за липса на други, защитавани от адвоката интереси, преплетени с тези на клиента, като в 5 резултат на договора ищецът е получил 8000 лева за извършване на правни услуги в рамките на договора, чиято стойност е в пъти по-ниска, а същевременно предложеното разрешение на проблемите на ответника, за които е потърсил правна помощ, е да прехвърли вземанията си за обща сума в размер на 4000 лева – така сделката е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което ответникът очевидно търпял значителна загуба, която не е желаел и очаквал; договорът за правна помощ е бил унищожаем - ответникът е бил подведен за сключването му от ищеца чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно възможността за защита на претенциите му и при скриване на факта, че ищецът е адвокат и на дружествата, срещу които ответникът има претенции и на съдружниците в тези дружества; към датата на сключване на договора за правна помощ ищецът не е имал качеството на адвокат и е нямало как да изпълни възложената му с договора поръчка; за извършеното по договора не се следва възнаграждение в размер 8000 лева; невярно е било твърдението на ищеца, че е изготвил искова молба и че е предоставил множество правни консултации на ответника; с договора е възложено извършване на различни правни действия, като няма конкретизация за всяко едно какво адвокатско възнаграждение се дължи, а възнаграждението следва да е определено или определяемо като стойност върху защитения интерес; ищецът не е изпълнил всичко възложено му по договора, поради което не му се дължи претендираното възнаграждение, а освен това е налице и лошо изпълнение; ответникът е оттеглил основателно пълномощията си от ищеца, поради което, ако му се дължи възнаграждение, то такова би било дължимо само за положения труд. По изложените съображения ответникът е молил съда да отхвърли предявения иск.