Определение № 2305 от 04.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502536 по описа за 2023 година Производство по чл. 274 ал. 1 т.2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Обжалва се от ответницата по спора И. Й. П., ЕГН – ********** Определение № 5632 от 16.05.2023 г., пост. по гр.д. № 17 415/2020 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото Решение № 1596/07.04.2023 г. в частта за разноските чрез осъждането на ищеца „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК 202527341 да й заплати разноски, съставляващо заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на още 600 лева.

Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Ответникът по частната жалба - ищец по спора „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД е депозирал отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

С постановеното и влязло в сила като необжалвано Решение № 1596/07.04.2023 г. по първоинстанционното гр.д. № 17 415/2020 г. е отхвърлен предявеният от „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД срещу И. Й. П. иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните че П. дължи на ищцовото дружеството в 1 качеството му на цесионер по Договор за цесия от 01.10.2019 г. с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД парични вземания, произтичащи от сключен между цедента и П. Договор за потребителски кредит от 10.06.2016 г..

С оглед този резултат на П. се дължат направените от нея разноски за производството, съставляващи ДТ , възнаграждение за ССчЕ и възнаграждение за един адвокат, като първите две са й присъдени в пълния им размер, а договорения и заплатен адвокатски хонорар от 1 020 лв. с ДДС е редуциран на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК до размер от 350 лв., с ДДС 420 лева. Изложените в тази насока доводи са че с оглед фактическата и правна сложност на делото – по възведеното от ищцовото дружество възражение и искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК, адвокатският хонорар следва да се определи в размер около минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. – възлизащ в случая 303,12 лева.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, молбата на П. да изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатското възнаграждение в пълния заплатен от нея размер е отказана със същите мотиви – фактическа и правна сложност на делото, обосноваваща извод за прекомерност на адвокатския хонорар в размер над 350 лв. при минимум 303 лева.

Определението е неправилно.

Адвокатският хонорар в случая е формиран както следва: 840 лв. на основание чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. и 180 лв. на основание от чл. 7 ал. 8 от наредбата. В размера е включен и начислен ДДС, или общо с ДДС – 1 020 лева. Съответно без ДДС възнаграждението е договорено в размери от 700 лв. по чл. 7 ал. 2 т. 2 и от 150 лв. по чл. 7 ал. 8 от казаната наредба.

Делото е протекло с депозиран от процесуалния представител отговор на ИМ, съдържащ множество възражения за недължимост на процесните вземания на различни основания във вр. и с двата договора – за кредит и за цесия, събирани са писмени, както и гласни доказателства – ССчЕ, производството е протекло в осем открити съдебни заседания, с участието на адвоката.

Възнаграждението на адвоката се редуцира до установения от наредбата минимум в случаите, когато делото е с ниска фактическа и правна сложност.

Такава в случая не е налице – предвид казаното по горе. Размера на заплатения от ответницата по иска адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство в общ размер на 1 020 лв. с ДДС настоящата инстанция намира да е съответен на фактическата и правна сложност на делото. Тоест обжалваното определение е неправилно и се отменя, молбата по чл. 248 от ГПК се уважава.

Предвид изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5632 от 16.05.2023 г., пост. по гр.д. № 17 415/2020 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на И.

Й. П., ЕГН – ********** за изменение на постановеното по делото Решение № 1596 от 07.04.2023 г. в частта за разноските, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 1596 от 07.04.2023 г., пост. по гр.д. № 17 415/2020 г. на РС – Пловдив в частта за разноските като Осъжда „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК 202527341 да заплати на И. Й. П., ЕГН – ********** разноски, съставляващо заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на още 600 / шестстотин / лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3