Решение № 125 от 29.03.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1302/2022
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 26.04.2023
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. гр.Несебър, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150101302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 10114/14.12.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 8121***** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Г.В.В.” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., срещу С. М. Т., БУЛСТАТ 1766*****, гражданин на Р.Ф., с адрес: общ.
Несебър, к.к. С.Б. - Запад, к-с „К.*“, вх. В, ет. 6, ап. В 45, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 470,16 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, издадени в периода от 20.12.2019 г. до 25.11.2021 г., с отчетен период от 18.04.2019 г. до 12.11.2021 г.; сумата от 95,86 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 20.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г.; както и законната лихва върху главницата от 470,16 лева от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 742585, за водоснабден обект с административен адрес: общ. Несебър, к.к. С.Б. - Запад, к-с „К.*“, вх. В, ет. 6, ап. В 45, с ид. № *****.***.***.*.**. За ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, 1 посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от 20.12.2019 г. до 25.11.2021 г., а именно сумата от 77,77 лева остатъчно плащане по фактура № **********/20.12.2019 г., падежирала на 20.01.2019 г.; сумата от 384,11 лева по фактура № 0040984298/25.11.2020 г., падежирала на 26.12.2020 г.; и сумата от 8,28 лева по фактура № 0042677734/25.11.2021 г., падежирала на 26.12.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Претендира се и лихва за забава в размер на 95,86 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 10.11.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат А. М. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че представените от ищеца доказателства не установяват за ответника да е възникнало качеството „потребител“ на валидно договорно основание. Излагат се съображения за непротивопоставимост на представените доказателства за отчитането във водоснабдения процесен обект, доколкото същите били съставени без участието на ответника или негов представител.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 174, том III, рег. № 2733, н.дело № 505 от 20.05.2014 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС Несебър, рег. № 110 при НК /л. 49-51 от делото/, видно от който ответницата Т. е придобила собствеността по отношение на апартамент № В45, прдставляващ самостоятелен обект с ид. № *****.***.***.*.** по КККР на гр. Несебър, с адрес на имота в гр. Несебър, к.к. С.Б. – запад, вх. В, ет. 6, ап. В 45. Това обстоятелство се установява и от справка № 71371722.06.2021 г. по партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 8 от делото/, съгласно която не са вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 52 от делото/, именно ответницата Т. е изразила желание да бъде открита партида при ищеца за притежавания от нея водоснабден обект – процесния апартамент, като въз основа на него и видно от протокол от 14.03.2017 г., в ап. В45 е монтиран водомер № 299142, и е разкрит аб. № 742585.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 20.12.2019 г., № 2
0040984298 от 25.11.2020 г. и № 0042677734 от 25.11.2021 г. /л. 15-17 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № 724585 към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите 18.04.2019 г. – 29.11.2019 г.; 30.11.2019 г. – 12.11.2020 г. и 13.03.2021 г. – 12.11.2021 г. При всички отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер 1718/702 първото старото показание е било 89 куб. метра, а новото – 124 куб. м., при второто отчитане старото показание е било 124 куб. метра, а новото – 146 куб. метра, като е начислено и количество от разпределение, а при третото отчитане старото показание е било 146 куб. метра, а новото – 149 куб. метра.
От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № ********** от 20.12.2019 г. били начислени 104,80 лева за потребена вода, по фактура № 0040984298 от 25.11.2020 г. – 384,11 лева, а по фактура № 0042677734 от 25.11.2021 г. – 8,28 лева за потребените в собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към 2020 г. и 2019 г. тези цени били в следните размери: 1,415 лв. за доставяне на вода, 0,503 лв. – за отвеждане и 0,652 лв. за пречистване, за 2020 г. и 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м., за 2019 г., съгласно Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. и Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден обект. Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Още повече, видно от исковата молба, по издадените фактури са постъпили частични плащания от страна на ответницата, което следва да се цени от съда като признание от нейна страна за действителното потребление на количества вода и тяхното остойностяване. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на 3 ответницата е станало на 29.11.2019 г., 12.11.2020 г. и на 12.11.2021 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през есента на 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като видно от отчитането от пролетта на 2021 г. не е имало потребени нови количества вода за обекта. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати понеблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода. Следователно оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно отчитане на водомера в отсъствието на ответницата са несъстоятелни. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури – на 20.12.2019 г., 25.11.2020 г. и 25.11.2021 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 20.01.2019 г., 26.12.2020 г. и 26.12.2021 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните количества вода са реално потребени от ответницата.