Решение № 386 от 17.11.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бяла Слатина, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20251410100507 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от З. З. С., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., кв.Л. 8, бл. 817, вх.Б, ет.1, ап.25 чрез адв.Л. Б. - САК, против „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.С., район М., бул. „Цариградско шосе“№115Е, ет.5, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, з а прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №1031789/06.03.2024 г. сключен между страните. В условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.18 ал.1 от Договор за потребителски кредит №1031789/06.03.2024 г. сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 06.03.2024 г. ищеца е сключил Договор за потребителски кредит №1031789, по силата на който ответника му е доставило в заем сумата от 2800,00 лв. , при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР 62,82 %.

Поддържа, че ГЛП е 50 % и само на това основание лихвата е прекомерна и договора следва да бъде обявен за нищожен. Сочи, че съгласно съдебната практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва, която към 06.03.2024 г. е била 13,80 % и съответно трикратния й размер е бил 41,40 %, поради което били накърнени добрите нрави на основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.

Сочи се, че ГПР е 62,82 % и не отговарял на разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, като по този начин бил по скрит начин увеличен, тъй като в него не била сключена и дължимата неустойка, което е било още едно основание за нищожност.

Поддържа, че в чл.6 от процесния договор заемателят се задължавал да представи на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл.18 страните договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 5333,54 лв.

1

Твърди се, че според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно тези императивни изисквания водело до тази недействителност. Сочи се, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид допускания, използвани към изчисляване на ГПР. Поддържа се, че в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочва, че в процесния договор липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени и как се е сформирал. Сочи че, в процесния договор е посочено ГПР и ГЛП, но от съдържанието на същото не можело да се направи извод, за кои точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР.

Поддържа се, че разпоредбите в глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 от ЗПК, когато не са спазени разпоредбите посочени в него договорът е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Посочва, че няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + 10 пункта надбавка, съгласно чл.10 ал.2 от ЗЗД. Сочи, че максималният размер на договорната лихва е ограничен с нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че за противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Твърди се, че по отношение на изготвеният погасителен план към процесния договор е била упомената сума в размер на 9552,22 лв., която сума ищеца е следвал ода заплати, като е включена и вноската с неустойка с направена отстъпка от 41,78 лв. Сочи, че главницата по договора възлизала на 2800,00 лв. и общо дължимата сума е в размер на 9552,22 лв. се получавало оскъпяване на кредита с 382,09 %. Посочва, че съгласно практиката на ВКС неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Поддържа, че за да възникне правото на неустойка, дължимостта й не следвало да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави.

Посочва, че съгласно чл.21 ал.2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от посоченото в чл.32 ал.4 е нищожно. Поддържа се, че начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване на доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране, поради което целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като излизала извън присъщите си функции. Посочва, че кумулирането на неустойка към погасителни вноски водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите на кредита за потребителя като ГПР от 62,82 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора, като въвеждало допълнителен източник на доход на икономически по силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи, че уговарянето на неустойка, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаляло ограничението в чл.19 ал.4 от ЗПК при определяне ГПР и не попадало в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК.

2

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на процесния договор, тъй като същия съдържал неравноправни клаузи.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Направено е възражение за местна подсъдност, както и искане за съединяване на дела на основание чл.213 от ГПК образувани по описа на Софийски районен съд /гр.д.№4146/2025 г./ и Районен съд – Бяла Слатина /гр.д.№507/2025 г./, поради оспорване на една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при не предоставяне на обезпечение по кредита, между еднакви страни и делата са на един и същи етап.

Посочва се, че между ищеца и две от дружествата – финансови институции от групата на „ЕМ ВИ ФАЙНЕНС“, ЕИК 130416233 сред които са „СИТИ КЕШ“ и ответника са сключени общо три договора с клауза като процесната, като са налице трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се е задължил многократно по неговор желание и при ясна представа за финансовите последици.

По основателността на иска излага твърдения, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Поддържа се, че на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Посочва се, че валидността на договора за кредит произтичал от това, че основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 12 и 20 ал.2 ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор.

Поддържа се, че преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам бил избрал параметрите и условията му. С оглед на което клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител при спазване на разпоредбите на ЗПК.

Посочва се, че клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално договорена и съставена на ясно разбираем език, потребителят бил наясно с размера на възнаградителната лихва, поради което оспорва твърденията на ищеца, че са нарушени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.

Излагат се доводи, че при формиране на ГПР са спазени всички закрепени в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК изисквания, като в договора и в европейския формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се бил сформирал. Посочва се още, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 69 % и ГПР определен в процесния договор от 62,82 % не бил нарушен чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочва, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Твърди се, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в процесния случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Посочва се, че съгласно чл.19 т.2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя“, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.

Посочва, че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера й още преди да е бил настъпил факта на неизпълнението на задължението, което се обезпечава. Поддържа се още, че неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя, разсрочена на вноски, които можело да изплати заедно със 3 съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Посочва се, че в погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с или без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

Поддържа се, че в процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично посочена в погасителния план.

Посочва се, че възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на заемателя по договор парична сума или други заместими вещи. В процесният случай е фиксирано уговорена за целия срок на договора. Сочи, че в част 2 от СЕФ са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, като по този начин заемателят е бил информиран и наясно с условията на предоставения заем.

Оспорва твърдението, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала три пъти размера на законната лихва.

Поддържа, че възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 69 % и към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможно суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя.

Посочва се още, че процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца, получил е подробна информация за желания от кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора. Поддържа се, че ищеца е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информацията която е получил още със Стандартен европейски формуляр, без да е бил обвързан с оспорената неустойка, заплащане на обезщетения и такси. Оспорва се твърдението, че договорената неустойка противоречи на добрите нрави, като клаузите на договора, в т.ч. и оспорените не са били във вреда на потребителя и отговарят на изискването за добросъвестност.