Решение № 202 от 02.07.2024, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Решение № 202 от 02.07.2024 г. по АНД № 640 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Д. предложение за освобождаване от наказателна отговорност на В.Х.Г., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура – Д. не се представлява.

В съдебно заседание обв. Г . се явява лично, не се представлява от упълномощен защитник, като изразява съгласие с предложението на прокуратурата да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 25.11.2021 г. в гр. Д. В.Х.Г. учредил търговско дружество „....“ .... със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „.....“ № ..... Учредителният акт бил вписан на 01.12.2021 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Предметът на дейност на дружеството (съгласно учредителния му акт) бил: покупко-продажба на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество; козметика, козметични услуги и други в областта на персоналните услуги, търговия и производство на козметични продукти; комисионни, спедиционни, превозни, складови сделки; ресторантьорски, кетъринг, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски и други услуги; покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; внос-износ и други дейности, незабранени от закона, но на практика основната дейност на дружеството била търговия със скрап. Обвиняемият, като едноличен собственик на капитала на дружеството бил определен за негов управител (съгласно учредителния акт от 25.11.2021 г.).

Обвиняемият упълномощил друго лице, което оперативно се занимавало с реалната търговска дейност, а именно св. И.К. ..

При упражняване дейността на дружеството били формирани публични задължения, а именно задължения по ЗДДС и ЗКПО. Предвид непогасяването на същите, в ТД на НАП В., офис Д. било образувано изпълнително дело № 1

231397455/2023 г.

Видно от заключението по Съдебно-счетоводна експертиза (виж л. 96 от Том I по делото), вещото лице е приело, че задължения на търговското дружество „....“ ...., ЕИК ..... към негови контрагенти не могат да бъдат установени, а публичните задължения (към ТД на НАП В.) - по ЗДДС (за данък добавена стойност) и по ЗКПО (корпоративен данък по чл. 92 ЗКПО), ведно с начислените лихви били в общ размер на 64 979.03 лева към 06.11.2023 г. (по данни на НАП).

Според заключението на вещото лице, със спиране на плащанията на 18.04.2023 г., когато е изтекъл срокът за доброволно плащане на задължението по Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. март 2023 г. (касае се за Справка-декларация по ЗДДС № 0800-1904765 от 18.04.2023 г.), а именно за заплащане на ДДС в размер на 3 212.00 лева, е настъпила неплатежоспособността на търговското дружество „....“ ...., ЕИК ......

Въпреки спирането на плащанията от 18.04.2023 г. и настъпилата неплатежоспособност на търговското дружество „....“ ...., ЕИК ....., респ. изпадането му в несъстоятелност, обвиняемият не подал молба за откриване на производство по несъстоятелност до компетентния съд.

Видно от общодостъпните данни в Търговски регистър, дружеството и към дата 06.06.2024 г. все още не е обявено в несъстоятелност, а в обясненията си от 27.05.2024г. по делото обвиняемият заявил, че не е поискал откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд Д..

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите писмени доказателства, приложени по ДП № 182/2023 г. по описа на Сектор „ПИП“ ОД на МВР - гр. Д. , приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обвиняемият В.Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 19.05.2023 г. в град Д. като управляващ и представляващ търговското дружество „....“ ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град Д., в 30дневен срок от спиране на плащанията на 18.04.2023 г. по непогасени публични задължения към ТД на НАП В., офис Д. в размер на 3 212.00 лева (главница) по подадена Справка - декларация по ЗДДС с № 0800-1904765 от 18.04.2023 г., за месец март 2023 г., не поискал от Окръжен съд - Д. откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

2

Обективните признаци, характеризиращи престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.

Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство. Наказателният кодекс обявява за противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато са настъпили признаците на настъпила неплатежоспособност.

Представляващият

/еднолично и колективно/ е длъжен да заяви съществуването на това състояние.

Задължението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества е достатъчно основание да се предприемат предписаните действия. Предвид задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Л.С. управителят и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.

227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца. Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който търговецът, респективно лицата, които управляват и представляват търговското дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на предписаното им действие.

3

Затова до изтичането на 30 – дневния бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.

Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, към инкриминираният период от време търговско дружество „....“ ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град Д., се е управлявало и представлявало от обвиняемия В.Х.Г..

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената Съдебно счетоводна експертиза, началната дата на спиране на плащанията и изпадане в неплатежоспособност на дружеството е датата 18.04.2023 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обв. Г. към момента на изпадане в неплатежоспособност на „....“ ...., ЕИК ..... е имал качеството на управител и представител на дружеството. Именно в това си качество, за обвиняемия е възникнало задължението в 30-дневен срок от тази дата, в случая - 19.05.2023 г. вкл., да поиска от Окръжен съд – Д. да открие производство по несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока деянието е довършено.

Тези обстоятелства не се оспорват от обвиняемия.

Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално, като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние – несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност.

Умисълът не е необходимо да обхваща причините, довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на наказанието.

Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от представляващите и управляващите това задължение.

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

В случая, обв. Г. е имал реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по делото, същият е бил наясно с влошеното имуществено състояние на дружеството, респективно с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Въпреки това, обвиняемият не е изпълнил вмененото му задължение.

Ето защо съдът намира, че обв. Г. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на 4 деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания период и липса на неприключили наказателни производства.

В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед наличието на материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. Г. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на

1

000 лв., което би изпълнило целите на административно-наказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.