Определение № 5405 от 06.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5405 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110151984 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е молба от ответника "Инфосистемс интернешънъл" ЕАД за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Ж. А. А., в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на делото, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (т. 11 от ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/ 2012г.). Това е най- късният възможен етап и за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, което обуславя допустимостта му.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските.

При възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да съобрази обективните предели на отговорността за разноските по делото, привеждайки дължимото в съответствие с пределите, зададени от законодателя. Всеки един от съставите на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 ГПК е източник на гражданска отговорност за страната, която неоснователно или недопустимо е предизвикала правния спор. Страната, която с поведението си е предизвикала правния спор, е длъжна да понесе онези разноски, които насрещната е принудена да направи за установяване на действителното положение, но точно (само) тях. Тя е трето лице в отношението по договаряне на адвокатското възнаграждение и възможността й за пряка 1 намеса е изключена (чл. 20а ЗЗД). Само в случай, че е нарушен принципа на еквивалентност, възнаграждението подлежи на редуциране. Когато възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е въведено, въведен е и спор за причинно -следствената връзка между платеното на адвоката и действителният еквивалент на неговия труд. Този спор съдът е длъжен да реши, като прецени обективните предели на гражданската отговорност при репарирането на тази направена разноска. За да уважи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е длъжен не само да приеме за прекъсната причинно-следствената връзка, но и да приеме, че платеното е прекомерно (значително надхвърлящо паричния еквивалент на труда).

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства- напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред настоящата инстанция производството по делото е прекратено без да са събирани доказателства, счита, че присъденото възнаграждението за защита пред първоинстанционния съд в размер на сумата 400 лева е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на 2

СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C173/09, т. 29.

Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 4 ДЕС вменява задължение за лоялно сътрудничество, съгласно който по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите- членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Адресат на това задължение са и националните съдилища, които имат задължение да оставят неприложена всяка национална правна норма, която противоречи на Общностното право.

Съгласно постоянната практика на Съда, член 101 ДФЕС този член, разглеждан във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, който установява задължение за сътрудничество между Съюза и държавите членки, задължава последните да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията (решение от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C-221/15, EU:C:2016:704, т. 43).

Изложеното обуславя извод, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 400 лева е съответен на фактическата и правна сложност на делото и молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "Инфосистемс интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 203773538, за изменение на определение от 24.10.2025г., постановено по гр. дело № 51984/ 2024г. по описа Софийски районен съд, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4