Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261160 от 21.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4180/2021
Вид
Решение № 261160
Подписан
21.09.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ЗИСОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.72 · Закон за собствеността
  • чл.81 · Закон за собствеността
  • чл. 84 · Закон за собствеността
  • чл.99 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 21.09.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

Д. ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4180/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К.А.П. и Я.С.П., с която са предявени срещу Н.А.М. и С.И.М. искове, както следва:

- иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на право на собственост и осъждане за предаване на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор ***, разположен на втори жилищен етаж, а съобразно схема от кадастъра – трети жилищен етаж, в жилищна сграда, находяща е в гр. София, ул. „**********“, със застроена площ на апартамента от 128,08 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненски бокс, дневна-столова, баня с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, коридор, две тераси, при съседи съгласно архитектурен проект: от изток – калкан към съседна сграда, от запад – апартамент № 4 и стълбищна клетка, от север – двор, и от юг – ул. „*******“, заедно с избено помещение № 11, с площ от 6,10 кв.м., находящо се в сутеренния етаж на сградата при съседи на помещението: изток – двор, запад – коридор, север – мазе № 10, юг – мазе № 12, заедно с 6,72 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 576 кв.м.

- иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 28000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 30.03.2016 г. – 30.03.2021 г.

Ищците твърдят, че са собственици на гореописания апартамент по силата на Решение № 4791 от 07.08.2020 г. по гр.д. № 14726/2018 г. на СГС, с което е обявен за окончателен сключен на 07.01.1997 г. между К.А.П. и „ДиК“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба. Сочат, че на 29.08.1997 г. ответникът М. придобил имота от „ДиК“ ЕООД чрез покупко-продажба, която впоследствие била обявена за относително недействителна спрямо ищеца П. с Решение от 01.07.2014 г. по гр.д. № 7320/2013 г. на ВКС, III г.о. На 31.01.2021 г. била връчена нотариална покана на ответника М., с която ищците го уведомили, че предварителният договор от 1997 г. е обявен за окончателен и му дали срок с ответницата да предадат владението върху гореописания имот. Претендират и обезщетение за неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на имота за периода 30.03.2016 г. – 30.03.2021 г.

Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че те са собственици на процесния имот – по силата на договор, евентуално – по давност. Сочат, че към момента на придобиването на имота с покупко-продажба от „ДиК“

ЕООД, дружеството е било собственик на имота, а ответницата е придобила собствеността заедно с ответника поради приложението на законов режим на общност.

Твърдят, че от 29.08.1997 г. са добросъвестни владелци на имота, евентуално - недобросъвестни владелци, като са го придобили по давност.

Приет за съвместно разглеждане е предявен от ответниците Н.А.М. и С.И.М. срещу ищците К.А.П. и Я.С.П. евентуален насрещен иск с правно основание чл.72 ЗС за сумата от 117 394,30 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в апартамента и за сумите от 37 980,61 лв. и 12 770 щатски долара, представляващи обезщетение за подобрения в общите части на сградата, в която се намира апартамента.

Ответниците твърдят, че подобренията са извършили в качеството си на добросъвестни владелци и че всички разходи са били необходими – за довършване на апартамента и сградата, в която той се намира, от етап на груб строеж до имот, годен за обитаване.

Ищците К.А.П. и Я.С.П. оспорват предявения насрещен иск, като твърдят, че по силата на сключения с продавача „ДиК“ ЕООД предварителен договор, в негово задължение е било да довърши сградата и апартамента.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.108 ЗС:

С предварителен договор от 07.01.1997 г. „Д и К“ ООД се е задължило да изгради и прехвърли на К.А.П. апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. ******* *******, с площ от 128,08 кв.м., заедно с принадлежащите към имота идеални части от общите части на сградата и избено помещение №11, срещу цена от 41000 щатски долара, платима на 4 вноски. Уговореният срок за построяване на сградата е м. август 1997 г., а прехвърлянето на правото на собственост е уговорено да бъде извършено на етап „груб строеж“ – с плащане на третата вноска (30.06.1997 г.).

С договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, сключен с нотариален акт №111 от 29.08.1997 г. „Д и К“ ООД, в качеството си на продавач, е прехвърлило на Н.А.М., в качеството на купувач, недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. ******* *******, с площ от 128,08 кв.м., заедно с принадлежащите към имота идеални части от общите части на сградата и избено помещение №11, срещу цена от 1 022 811 неденоминирани лв.

С решение №162 от 01.07.2014 г. по гр.д. №7320/2013 г. на ВКС, III ГО, влязло в сила на същата дата, е обявен за относително недействителен по отношение на К.А.П. договорът за покупко-продажба на процесния имот от 29.08.1997 г.

С решение №4791 от 07.08.2020 г. по гр.д. №14726/2018 г. на СГС е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключеният на 07.01.1997 г. между К.А.П. и „Д и К“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №3, находящ се в гр. София, ул. ******* *******, с площ от 128,08 кв.м., заедно с принадлежащите към имота идеални части от общите части на сградата и избено помещение №11, при условие, че К.А.П. заплати на „Д и К“ ООД сумата от 7000 щатски долара в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. Решението е вписано (извършено е съответното отбелязване) на 08.01.2021 г. с вх. Рег.№400/08.01.2021 г. на Службата по вписванията.

Ищецът се позовава на решението по чл.19, ал.3 ГПК като придобивно основание, по силата което му е прехвърлено правото на собственост върху процесния имот. Конститутивното съдебно решение по уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от категорията на деривативните придобивни основания – купувачът по обявения за окончателен договор става собственик единствено ако продавачът по договора е бил титуляр на вещното право. В случай, че продавачът никога не е бил собственик или е загубил вещното право на собственост (например - при придобиването му от друго лице по давност), то решението по чл.19, ал.3 ЗЗС няма транслативен ефект и не може да достави в патримониума на ищеца правото на собственост върху имота.

Ответниците по делото оспорват правото на собственост на ищеца върху процесния имот именно с твърдението, че праводателят на ищеца „Д и К“ ООД не е бил собственик към момента на постановяване на съдебното решение – поради това, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж, сключен с нотариален акт №111 от 29.08.1997 г. дружеството „Д и К“ ООД е продало имота на ответника Н.А.М., а при условията на евентуалност – поради придобиване на имота по давност чрез упражняване на владение от 29.08.1997 г., непрекъснато и към настоящия момент.

Неоснователно е възражението за придобиване на имота от ответниците на първото придобивно основание, на което се позовават. Действително е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт №111 от 29.08.1997 г. за процесния имот, но същият договор по силата на предявен иск по чл.135 ЗЗД от К.А.П. е обявен за относително недействителен с влязло в сила решение №162 от 01.07.2014 г. по гр.д. №7320/2013 г. на ВКС, III ГО. Ето защо в отношенията между страните по настоящото дело вещно-транслативно действие на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №111 от 29.08.1997 г., е отпаднало.

Основателно е възражението на ответниците, че са придобили имота на второто заявено основание - по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез упражняване на непрекъснато владение от 29.08.1997 г. до настоящия момент.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на това придобивно основание, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Ето защо осъществяването от страна на ответниците на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на праводателя на ищците по смисъла на чл.99 ЗС.

По силата на чл.68, ал.1 за придобиване на вещ по давност е необходимо да бъде установено владение върху вещта, което представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.), а правната доктрина и съдебната практика ги е възприела за приложими и при действието ЗС, а именно: то следва да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В настоящия случай установяването на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответниците не е спорно между страните – същото се е осъществило по силата на представения по делото нотариален акт №111 от 29.08.1997 г., а и се доказва по делото по безспорен начин при съвкупна преценка на показанията на свидетелите на ответника, тези на ищеца и представените писмени доказателства. Така свидетелят на ищците В.П.М.сочи в показанията си, че знае за сключения от ищеца предварителен договор в началото на 1997 г. с фирма „Д и К“ за закупуване на апартамент в жилищна сграда на ул. „*******“ № 8, но в един момент ищецът споделил, „че както е посещавал преди това апартамента, го е намерил с нова врата и повече не е могъл да влиза, защото явно нещо се е случило с това жилище. Споделял е, че повече не може да влиза вътре и няма вече достъп до този апартамент“. Свидетелите, ангажирани от ответниците, И.Г.А.и Е.П.Н., сочат в показанията си, че познават Н. и С.М.като съседи, че живеят с тях заедно в сградата на ул.

„*******“ № 8, запознали са се във връзка със строежа на сградата, като хората, закупили апартаменти в сградата, е следвало да довършат строителните работи със свои сили и средства поради фалит на строителя. Всички собственици, включително ответниците, са финансирали изграждането на сградата от груб строеж до акт 16, в това число покрив, улуци, ел. инсталация на общите части, довършителни работи на апартаментите, трафопост, захранване, кабели в общите части, ВиК - включване към Софийска вода, изграждане на ВиК инсталация, закупуване на котел, изграждане на парна инсталация, дограми в общите части, изграждането на входа - настилки, стени.

Живущите с различно темпо са довършвали апартаментите си и в различен момент са се нанесли да живеят, като ответниците са се нанесли през 2001 г., но до този момент сами са извършвали ремонт вътре в апартамента и са участвали във финансирането на сградата и общите части, заедно с другите собственици, съобразно идеалните си части. „Събирахме се заедно всички собственици и се решаваше какво трябва да се направи, съответно се вземаше оферта, одобряваше се офертата и след това тази стойност се разпределяше спрямо идеалните части на всеки собственик. На тези общи събрания, не на абсолютно всички, но на повечето присъстваше и Н.М.. Той е заплатил абсолютно всичко, както е било дължимо навреме, защото някои от съседите закъсняваха, но той беше точен.“ – от показанията на свидетеля А..