Решение № 884 от 05.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Пазарджик, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220100120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на АН. П. Ч., ЕГН-**********, от гр. С., обл.

****, бул. **** № ****, вх.А, ет.1,ап.1, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца М.К. Ч. и В.К. Ч. от същия адрес,за упражнено спрямо нея и спрямо общите им деца домашно насилие от К. К. Ч., ЕГН- ********** от гр. Б., кв. *****, ул. **** № **.

В молбата се твърди, че молителят АН. П. Ч. и ответника К.Ч. имали сключен граждански брак. Към датата на подаване на молбата за защита, бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, поради дълбоко и непоправимо разстройство на взаимоотношенията им. Твърди, че от брака им имат две деца - М. Ч., роден на ****г., на 10 години и В. Ч., родена на *****г., на 6 години, които са родени в град А., Г.. Твърди, че преди да се разведат, живеели трайно в Република Г.. Като отношенията им силно се влошили и през 2019 година се разделили, като молителката напуснала с децата семейното жилище, поради системен физически и психически тормоз от негова страна. К.Ч. не могъл да приеме този факт и на ***** година, 1 неправомерно отвлякъл М. от училището му в град А. и го прехвърлил в България, без нейно съгласие. Подала молба за връщане на детето М. Ч. и с Решение №261501/01.12.2020 година, постановено по гражданско дело №3606/20г. по описа на Софийски градски съд, съдът приел, че е налице отвличане от страна на бащата и разпоредил връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване. Докато течало съдебното производство, повече от година, Ч. не й позволявал да вижда детето. Междувременно от пролетта на 2021 година молителката се установила да живее в България.

Понастоящем молителката живеела заедно с децата в град С., общ.Пазарджик. За учебната 2021/2022 година детето М. Ч. е записан като редовен ученик в *** „б“ клас в училище СУ „Х.Б.“ в гр.С.. В. Ч. е записана и посещава детска градина „*****“ в гр.С.. Твърди, че след като се установили в град С., Ч. започнал системно да ги тормози и заплашва, че ще отвлече децата. И двете деца изпитвали страх от баща си, предвид на това, че същият на ***** година отвлякъл М. от училището в град А., което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено по Хагската конвенция. Когато разберяли, че баща им отново е дошъл в града, за да ги види и вземе, те започвали да треперят и да плачат. Молели я да не ги дава на баща им.

Твърди, че през последния месец преди подаване на молбата, К.Ч. упражнявал системен физически и психически тормоз върху нея и децата.

Твърди, че психическо насилие - изразено в обидни думи, заплахи и опит за насаждането на омраза спрямо нея в децата им и емоционално предизвикване на отрицателни емоции в децата, присъствали на скандалите, предизвиквани от К.Ч. и отправените към нея обиди и заплахи, както и опит за ограничаване на нейните и техните лични права и свободи, като всяко едно от тези деяния е извършено пред децата им. Ответникът осъществявал и акт на домашно насилие, като ограничавал принудително личната свобода на двете деца; принудително ограничаване на личните права, включително право да общуват с майка си и право на образование.

Сочи, че К.Ч. упражнил физическо насилие спрямо детето В. на *****г., като я дърпал на улицата в град С. и искал насилствено да я отведе от молителката.

На същата дата /*****г./ упражнил и психически тормоз спрямо В., като й крещял, че не е дъщеря на молителката, както и като е отправял обиди и 2 заплахи към молителката в присъствието на В. Ч.. Твърди, че на ***** година К.Ч. упражнил спрямо нея психически тормоз като я заплашил с думите „ще те пребия някой ден“, преследвал я с колата си, дърпал дъщеря й от нея, крещял, че В. не е нейна дъщеря.

Твърди, че на 23.12.2021 г., /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. упражнил спрямо нея психически и физически тормоз, като удрял по прозорците на жилището й с обидните думи „излез бе боклук, ако ти стиска“. Когато излязла да провери за какво е дошъл, ответникът започнал да я дърпа и на висок тон й казвал да изведе децата, за да ги види. Когато тръгнала да се прибира, той я дръпнал отново и крещял „Страх ли те е?“. С тези си действия, на 23.12.2021 г.. /вечерта/ около 19:30 часа, К.Ч. причинил на децата, които били в апартамента, психически тормоз, понеже те чували виковете, заплахите и обидите и това много ги изплашило.

Твърди, че на 08.01.2022 година К. упражнил физически и психически тормоз спрямо децата, като ги отвел принудително от жилището им в град С., без връхни дрехи или други вещи, разбивайки входната врата, като от тогава до настоящия момент ги държи заключени в къщата си в град Б., без възможност да контактуват с околните и с молителката, тяхната майка, без възможност да посещават учебни заведения.

На 08.01.2022 година К. упражнил психически тормоз спрямо молителката А.Ч., като я заплашил, че няма да види повече децата си и като ги отвел от жилището им принудително. Този тормоз продължавал и към момента на подаване на молбата, тъй като Ч. държал децата заключени в дома си и не й позволявал да ги види. Молителката заявява, че е силно притеснена за тяхната сигурност и найвече за сигурността на децата. Твърди, че поведението на К.Ч. е много агресивно, като агресията му ескалирала.

Изключително е уплашена за физическото, емоционално и психическо здраве на децата й и счита, че той е опасен за тяхното физическо и психическо здраве.

С оглед на гореизложеното, моли съда да приеме, че по отношение на нея и децата е упражнено домашно насилие, изразяващо се в актове на психическо и физическо насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Моли съда, на основание чл.15 ал.1 от ЗЗДН, да постанови решение, с 3 което: Да забрани на К. К. Ч. да приближава нея АН. П. Ч., с ЕГН ********** и децата М.К. Ч., с ЕГН **********, и В.К. Ч., с ЕГН **********, всичките с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, жилището, в което живеят на адрес: град С., бул. „Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, училище СУ „Х.Б.“ в гр.С., ЦДГ „*****“ в гр.С., както и местата за социални контакти, които посещават, за срок от 18 месеца; Да задължи извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо тях; Да определи временно местоживеенето на децата при нея - молителката на адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, aп.1.

Моли съда да приеме, че в молбата й се съдържат данни за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на нея и децата, и на основание чл.18 от ЗЗДН в закрито заседание да издаде Заповед за незабавна защита със същите мерки на защита, идентични с тези по чл.15 от ЗЗДН, а именно: Да забрани на К. К. Ч. да приближава нея АН. П. Ч., с ЕГН ********** и децата М.К. Ч., с ЕГН **********, и В.К. Ч., с ЕГН **********, всичките с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, aп.1, жилището, в което живеят на адрес: град С., бул. „Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, училище СУ „Х.Б.“ в гр.С., ЦДГ „*****“ в гр.С., както и местата за социални контакти, които посещават, за срок от 18 месеца; Да задължи извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо тях; Да определи временно местоживеенето на децата при нея на адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1. ап.1.

Представя писмени доказателства, подробно описани. Представя и Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

С Определение №61 от 14.01.2022г. съдът на основание чл.18,ал.1 от ЗЗДН е задължил К. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. С., ул.

***** № *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО

НАСИЛИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ на бившата си съпруга АН. П. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и на малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1. ЗАБРАНЯВА на К. К. Ч., с ЕГН **********, с адрес: град Б., кв. С., ул. ***** № *** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до бившата си съпруга АН. П. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., 4 бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и до малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К.

Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1 , до жилището, в което те живеят, находящо се на адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, до местата им за социални контакти и отдих, както и до местоработата на АН. П. Ч., с ЕГН ********** , до училището на детето М.К. Ч., с ЕГН ********** – СУ“Х.Б.“ в гр.С., до детската градина на детето В.К. Ч., с ЕГН ********** - ЦДГ „*****“ в гр.С. до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на малолетните деца М.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул. „Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, при тяхната майка АН. П. Ч., с ЕГН **********, на адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Въз основа на определението е била издадена Заповед за незабавна защита №1, която не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

С Определение №290 от 04.02.2020г. РС- Пазарджик е изменил Определение №61 от 14.01.2022г. в частта, с която е било определено временно местоживеене на малолетните деца, като е била изменено и издадената въз основа на определението Заповед за незабавна защита.

С Определение №1125 от 31.05.2022г. съдът ИЗМЕНЯ постановените по делото Определение №61 от 14.01.2022г. и Заповед за незабавна защита №1 /14.01.2022г., като ОТМЕНЯ наложените по чл.5,ал.1, т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, с които е било забранено на К. К. Ч., ЕГН********** от гр. Б., кв. С., ул. **** № **, обл.Б. , ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до малолетните си деца М.К. Ч., с ЕГН

**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б. , № ***, вх.А, ет.1, ап.1 и В.К.

Ч., с ЕГН-**********, с настоящ адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1 , до жилището, в което те живеят, находящо се на адрес: град С., бул.„Б., ул. *** № ** вх.А, ет.1, ап.1, до местата им за социални контакти и отдих, както и до училището на детето М.К. Ч., с ЕГН ********** – СУ“Х.Б.“ в гр.С. и до детската градина на детето В.К. Ч., с ЕГН-********** - ЦДГ „*****“ в гр.С., до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

5

В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв.Б.и адв. Б., като поддържа молбата си за защита от домашно насилие. Сочи доказателства.

Ответникът Ч. се явява лично и чрез адв.Г. , като оспорва изложените твърдения. Сочат се доказателства.

Като се запозна с изложените в молбата твърдения, както и с представените писмени доказателства и събраните гласни такива в с.з., съдът приема от фактическа и правна страна следното:

В производството по издаване на заповед за незабавна защита, отпочнало по жалба на А.Ч., съдът при наличие на предпоставките по чл.18 от ЗЗДН е издал такава.

Към подадената молба за защита от домашно насили са приложени писмени доказателства,от които се установява, че страните са бивши съпрузи, като от брака си имат две родени деца - М.К. Ч. и В.К. Ч. /видно от приложените удостоверения за раждане и удостоверение за семейно положение/.

С Решение №261501 от 01.12.2020г. /приложено по делото/, постановено по гр.дело №3606/2020г. по описа на СГС, съдът е констатирал, че детето М. Ч. е имало обичайно местопребиваване в Г. до *****г. , след което детето с баща си е дошло в България и е заживяло с него в гр. Б.. Тъй като по делото липсвало писмено съгласие на майката Ч. детето да установи обичайно местопребиваване на територията на Р.България, съдът е разпоредил връщането на детето М. Ч. в държавата по обичайното му местопребиваване – Р.Г.. С Решение №546 от 26.05.2021г. на САС, постановено по в.гр.д.