Определение № 768 от 14.09.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Перник, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500588 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. М. С., ЕГН **********, ***, чрез адвокат В. Д. Т. от САК срещу определение № 2668 от 18.08.2023 година, постановено по гр.д.№ 2533/2023 година, по описа на Районен съд - Перник В жалбата се сочи, че пред ПРС е предявен иск, с правно основание чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр.с чл. 86 от ЗЗД срещу ЧСИ А. В., с рег. № *** и район на действие - Окръжен съд - Перник.

С атакуваното определение № 2668 / 18.08.2023 г. районният съд е приел, че така предявения иск се явява недопустим, поради липса на правосубектен ответник след настъпване на смъртта на ЧСИ А. В., починала в хода на висящия процес, на *** (след датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2023 година).

ПРС е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.227 от ГПК за процесуално правоприемство при загубване на правосубектност на ответника и не възниква правоприемство между съдебния изпълнител и неговите наследници, защото същите не притежавали неговото служебно качество, а дори да го имали, то не произтичало от наследствено правоотношение.

Частният жалбоподател излага оплаквания срещу възприетата от районния съд липса на правосубектност и неприложимост на разпоредбата на чл.227 от ГПК, като изтъква, че това противоречи на практиката на ВКС, обективирана по сходен казус в определение № 626 от 28.12.2017 година, постановено по ч.гр.д. № 3969/2017 г., Г.К., IV г.о., на ВКС, където се приема, 1 че отговорността на съдебния изпълнител по чл.74 от ЗЧСИ е имуществена и не се погасява със смъртта на лицето, тъй като имуществените задължения са наследими, а наследниците му следва да отговарят за имуществените му задълженията, независимо дали са възникнали при и но повод упражняване на служебната му дейност. Съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Ето защо иска отмяна на определението на ПРС, с което на осн.чл.130 от ГПК искът е приет за недопустим, а съдебното производството – прекратено и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него и конституиране на наследниците на починалия в хода на процеса ответник – ЧСИ.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, се явява и основателна.

Съдебното производството е било образувано пред районния съд на 06.06.2023 година по искова молба, с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД - за осъждане на частен съдебен изпълнител А. М. В., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Перник да заплати на И. М. С., ЕГН ********** от *** сумата от общо 5520 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., изразяващо се в неправомерно събрани суми, ведно със законната лихва в размер на 820.07 лв. от датата на неправомерното събиране на всяка от сумите, считано от 09.09.2020 г. до 06.06.2023 г., както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ А. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

С определение № 2668 от 18.08.2023 г. районният съд е приел, че така предявения иск се явява недопустим, поради липса на правосубектен ответник след настъпване на смъртта на ЧСИ А. В., починала в хода на висящия процес - на *** (след датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2023 година).

В настоящия казус районният съд неправилно е приел производството за недопустимо и го е прекратил, тъй като от една страна ответникът не е починал преди завеждане на исковата молба, а в хода на висящия процес, а от друга – в случая се касае за имуществена, деликтна отговорност на починалия ответник, който макар и упражняващ дейност като съдебен изпълнител, по процесния иск е легитимиран да отговаря за компенсация на вреди, които се явяват наследими.

Ирелевантно се явява обстоятелството, че правоприемниците на починалото лице не наследяват дейността и архива на ЧСИ, тъй като 2 правоприемството е по отношение на имуществото му като физическо лице, а отговорността за обезщетение при деликт, извършен в качеството му на съдебен изпълнител възниква именно в личната му имуществена сфера.

Неотносим касателно допустимостта на иска се явява и фактът за липса на правоспособност на наследниците да действат като ЧСИ и по отношение отговорността на застрахователя, който отговаря за професионалните вреди до размера на застрахователната сума, за която е сключена застраховката, въз основа на чл.4, ал. 2 от Наредба № 2 от 06.02.2006 година за задължително застраховане на частните съдебни изпълнители, съгласно чл.25, ал. 1 от ЗЧСИ, независимо дали деликвента е изгубил правоспособност поради настъпване на обстоятелствата но чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ.

Подобни са и случаите за ангажиране на деликтната (имуществена и/или неимуществена) отговорност на наследниците на починал водач на МПС, виновен за причиняване на вреди при ПТП, независимо дали неговите правоприемници притежават качеството „водач на МПС“ и валидно свидетелство за управление на пътно превозно средство.

Наред с горното, след отмяна на обжалваното определение по чл.130 от ГПК на ПРС и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, наследниците на починалия ответник следва да бъдат конституирани и да заявят дали са приели или отказали наследството на техния наследодател, с оглед извършване на последваща преценка за пълна или частична пасивна процесуална легитимация по иска.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2668 от 18.08.2023 година, постановено по гр. д. № 2533/2023 г., по описа на Районен съд - Перник .

ВРЪЩА делото на Р айонен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3