Определение № 609 от 02.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. София, 02.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Частно гражданско дело № 20241800100606 по описа за 2024 година

Софийският окръжен съд е сезиран с молба от Г. Т. Ц. – ответник по предявени срещу него от М. Х. М. главни искове по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и евентуални искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 950 лева, предмет на образуваното производство по гр.д. № 1302/2022 год. по описа на БРС, за определяне на срок за извършване на процесуално действие по делото – районният съд да постанови решение.

Изложени са доводи, че единственото открито съдебно заседание по делото е проведено на 26.09.2023 год., като съдът е следвало да постанови решение по него в едномесечен срок, но това не е сторено до момента на подаване на молбата.

В представеното становище от дежурния съдия в БРС Катерина Ненова /съгласно приложен график за дежурствата на съдиите от гражданско отделение на БРС/, съдиятадокладчик по делото Петя Стоянова след претърпян инцидент е в отпуск по болест от 24.06.2024 год. до 28.07.2024 год., който се очаква да бъде продължен дългосрочно за неопределен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прецени следното:

Основание за молбата за определяне на срок при бавност е неизвършване своевременно на определено процесуално действие /чл. 255, ал. 1 от ГПК/. Възможностите за произнасяне на компетентния горестоящ съд са е да определи срок за извършване на забавеното действие или да отхвърли молбата.

Производството по гр.д. № 1302/022 год. по описа на БРС е образувано по подадена искова молба от М. Х. М. срещу Г. Т. Ц., с която са предявени главни искове по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и евентуални искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Производството пред районния съд се е развило в едно открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2023 год., когато съдът е събрал всички необходими доказателства, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок. До момента на подаване на молбата по чл. 255, ал. 1 от ГПК не е постановено решение по 1 делото.

При така установените факти следва да се приеме, че в случая е налице необосновано забавяне на съда, съответно – основание за определяне на срок при бавност. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5, изр. 1 от ГПК съдът обявява решението си с мотивите найкъсно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

Срокът е инструктивен. В случая обаче той е изтекъл на 26.10.2023 год. и като отчете неизготвянето на решение и към настоящия момент, съдът намира, че се касае до необосновано забавяне на дължимото процесуално действие. Установеното време за постановяване на решението е във връзка с изискването делата да бъдат разглеждани и решавани в разумен срок (чл. 13 от ГПК). В тази връзка е установено и правото на страната по чл. 255 от ГПК да подаде молба за определяне на подходящ срок, включително за изготвяне и обявяване на решение по делото. Пропускането на срока за извършване на процесуалното действие не е единственото обстоятелство, което съдията, разглеждащ молбата за определяне срок съобразява. Относими са всички други обстоятелства, причинили забавата. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ по приложението на член 6 от КЗПЧОС. Разумността на срока при дадено производство зависи от конкретните обстоятелства (Konig v Germany, Pedesen and Baadsgaard v Denmark). В случая се сочи временна неработоспособност на съдията-докладчик с начална дата 24.06.2024 год., т.е. осем месеца след изтичане на законоустановения срок. Ако от времето между обявяването на делото за решаване и подаването на молбата за определяне на срок при бавност се приспаднат дните на отпуск на докладчика поради временна неработоспособност, която нито е била предвидима, нито е била желана, то остатъчното време е по-голямо от срока, предвиден в чл. 235, ал. 5 от ГПК. Същевременно делото не се отличава със сложност, обусловена от множество предявени искове, събраните доказателства и др.

Фактът, че неработоспособността на съдията - докладчик е дългосрочна, сочи на необходимостта от определянето на нов съдия – докладчик. Повторното разглеждане на делото в открито съдебно заседание не би довело до по-голяма забава.

Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 329, ал. 1 от ЗСВ съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември, съдът следва да определи двумесечен срок за повторно разглеждане на делото и постановяване на съдебно решение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ двумесечен срок, считано от връщане на делото в Ботевградския районен съд за изготвяне на решение по гр.д. № 1302/2022 год. по описа на БРС.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

2