Определение № 2543 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2543 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110145377 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Е. К. срещу „Р.“ ООД.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявен от Б. Е. К. срещу „Р.“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10225,84 евро (20000,00 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука на 28.07.2025 г.; сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получил като трудоспособен и обезщетението по болест за времето от 28.07.2025 г. до 24.09.2025 г.; сумата от 255,65 евро (500,00 лв.), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение – лекарства, медикаменти, превързочни материали и др., извършени в периода от 28.07.2025 г. до 24.09.2025 г., от които 414,23 лв. за лекарства, болничен и битов придружител, две потребителски такси в размер от по 5,80 лв., такса за издаване на СМУ на стойност от 80,00 лв., ведно със законна лихва от 28.07.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът обосновава претенцията си със следните фактически твърдения.

Твърди, че е налице трудово правоотношение между него и ответното дружество, породено от трудов договор № 132/28.03.2024 г., съгласно който изпълнявам длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”.

Сочи, че на 28.07.2025 г. около 22:30 ч. при и по повод изпълнение на възложената му от работодателя дейност му били причинени тежки травматични увреждания при следните обстоятелства: на 28.07.2025 г. се връщал от командировка с тежкотоварен автомобил и паркирал камиона в двора на ответника, находящ се гр. София, ул. „Околовръстен път” № 515Д, 1 насочил се към личния си автомобил, при което към него спуснало куче „кане корсо“, което пребивавало в двора на фирмата, но винаги било вързано. Кучето се нахвърлило върху ищеца, захапало го за лявата ръка и му причинило тежки травматични увреждания на лява длан и лява предмишница. След това отишъл МБАЛС „Н. И. Пирогов“ ЕАД-София, където раните му били обработени и били зашити, била поставена стерилна превръзка и назначена антибиотична терапия. Конците били свалени след 12 ден, били направени множество превръзки с антисептични и епителотонични средства.

Осъществени били пасивни и активни физиотерапевтични процедури.

Злополуката била приета за трудова с Разпореждане на НОИ № 37014/08.08.2025 г. В следствие на злополуката ищецът получил тежки травматични увреждания на лява длан и лява предмишница, изразяващи се в „Разкъсно-контузни рани воларно в областта на дисталната трета на лява предмишница и дрозално в областта на първо интердигитално пространство на лява длан.“ Ищецът преживял силни болки и страдания по време на активното лечение. Нуждаел се и към момента от постоянно битово обслужване, а по време на лечебния процес и от постоянен придружител.

Изпитвал непоносима физическа болка и изживявал тежък психоемоционален стрес от травмите и особено от обезобразената ръка. И до настоящия момент не можел да борави пълноценно с лявата си ръка. Не желаел да общувам с хора, опитвал се да прикриел травмата, чувствал се ненужен и непълноценен. И към момента продължавал да търпи болки и страдания и битови неудобства от травмите. Направил значителни разходи за лечение на травмите от злополуката, претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал като трудоспособен и обезщетението за временна неработоспособност. Не бил в състояние да шофира и към настоящия момент не можел да започне работа и да осигурява доходи за семейството си. За период от около месец се нуждаел от придружител за болнично и битово обслужване. Изпитвал трудности, когато се налагало да използва лявата си ръка, с която основно боравил.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се, че ищецът неправомерно е преминал от паркова територия 1 към паркова територия 2 през врата (втори вход), която се използвала само през деня, като не съобразил, че в този период кучето се пускало за разходка. На втория вход била поставена указателна табела, че влизането в интервала 20:00-06:00 часа е забранено. Твърди се, че с поведението си ищецът е нарушил правилата за ползване на прилежащите площи, с което умишлено или при груба небрежност е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

2

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, а с отговора на исковата молба са направени възражения с правна квалификация чл. 201, ал. 1 и чл. 201, ал. 2, т.

1 КТ.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.

Доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреди – имуществени, като докаже техните вид и размер, както и неимуществени, изразяващи се в болки и страдания от травматичното увреждане и интензитет на уврежданията; 4. причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си по чл. 201, ал. 1 и чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ, а именно, че отговорността на ответника следва да се изключи, тъй като ищецът е причинил умишлено увреждането, или да се намали при условията на проявена от страна на ищеца груба небрежност.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника към момента на настъпване на трудовата злополука, породено от трудов договор № 132/28.03.2024 г., както и че злополуката от 28.07.2025 г. е призната като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, поради влязло в сила Разпореждане № 37014 от 08.08.2025 г. на ТП на НОИ - гр. София.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането на ищеца по чл. 186 ГПК за издаване на съдебно удостоверение е основателно като относимо, допустимо и необходимо, доколкото касае релевантни за делото факти и следва да се уважи.

Искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели е основателно, доколкото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се установят факти от значение за решаване на делото. На страните следва да се допусне по един свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите, посочени съответно в исковата молба и 3 отговора на исковата молба, като искането за разпит на останалите свидетели следва да се остави без уважение, доколкото за установяването на едни и същи факти страните са посочили повече свидетели.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-медицинска, съдебнопсихологическа и съдебно-счетоводна експертиза които искания са основателни доколкото са относими, допустими и необходими, тъй като чрез тях е възможно да се установят факти от значение за решаване на делото.

Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „З.К.Л.И.с“ АД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е налице сключена застраховка „трудова злополука“ с посоченото лице. Това искане е основателно.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2026 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещите лица, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника „З.К.Л.И.с“ АД.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника към момента на настъпване на трудовата злополука, породено от трудов договор № 132/28.03.2024 г., както и че злополуката от 28.07.2025 г. е призната като трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, поради влязло в сила Разпореждане № 37014 от 08.08.2025 г. на ТП на НОИ - гр. София.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК съдебно удостоверение на ищеца съгласно посоченото в исковата молба СЛЕД представяне на проект на същото и документ за заплатена държавна такса в размер на 2,56 евро.

4

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на страната на ищеца и ответника при режим на довеждане за установяване на фактите, посочени съответно в исковата молба и отговора на исковата молба. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на страните за допускане на останалите свидетели.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със задачи, поставени от ищеца в исковата молба, при първоначално определено възнаграждение в размер на 300,00 евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.К.К..

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) със задачи, поставени от ищеца в исковата молба, при първоначално възнаграждение в размер на 250,00 евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.М..

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) със задачи, поставени от ищеца в исковата молба, при първоначално възнаграждение в размер на 200,00 евро, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю.Н..

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.