Решение № 99 от 27.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300502754 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано по подадени две жалби-въззивна и частна,от Н. ЛЮБ.

ПР.,ЕГН-********** и СТ. АНТ. К.,ЕГН- ********** чрез пълномощника им адв.Б.З..

С въззивната жалба се атакува решение № 1219/19.07.21г.,постановено по гр.д.

№11419 по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което на осн.чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено между КР.

АНДР.

АТ.,ЕГН -**********,ХР.

ОВ.

ИВ.,ЕГН -**********,СТ.

АНТ.

К.,ЕГН-**********,Н. ЛЮБ. ПР.,ЕГН -********** и ЕК. ЛЮБ. ПР.,ЕГН -**********,всички от гр.Пловдив,****,ползването на съсобствената стопанска постройка с площ от 12 кв.м., разположена в югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив,ул. ****, с площ от 363 кв.м., съгласно скица проект - Вариант втори от СТЕ на вещо лице В.К.,както следва: -за КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. частта, посочена като дял I,колорирана в червено, с площ от 2,96 кв.м., от скица проект към СТЕ,ограничена с букви А-Б-И -Л-М-А; - за ЕК. ЛЮБ. ПР. частта,посочена като дял II, колорирана в синьо,с площ от 1,34 кв.м., от скица проект към СТЕ, ограничена с букви Б-ВЗ-И-Б,като частта от постройката,колорирана в зелено с площ от 0,56 кв.м. на скицата проект към СТЕ,ограничена с букви И-З-К-Л-И остава за общо ползване на Дял I и Дял II. - за СТ.

АНТ. К., и Н. ЛЮБ. ПР. частта,посочена като дял III,колорирана в оранжево,с площ от 4,86 кв.м., от скица проект към СТЕ,ограничена с букви Г-Д-Е-Ж-Г.

1

Жалбоподателите Н. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К. считат на първо място решението за нищожно поради нарушение на чл.9 от ЗСВ с твърдение за нарушаване принципа на случайно разпределение на първоинстанционното дело,съответно постановяване на същото в незаконен състав.На второ място намират обжалваното решение за недопустимо поради липса на правен интерес у ищците от предявяване на иска и нередовност на исковата молба.На следващо място се излагат съображения за неправилност на решението.Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на друг,с който да се обяви нищожността на решението,респ.същото да се обезсили като недопустимо,респ.да се отхвърли предявената искова претенция.Претендират се разноски.

С въззивната частна жалба,подадена от същите жалбоподатели,се обжалва разпореждане от 18.08.21г.на същия съд и състав,постановено по същото дело,с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист „съгласно осъдителния диспозитив“ на решението.Частните жалбоподатели намират разпореждането за неправилно и необосновано,тъй като решението не е влязло в законна сила,нито подлежи на предварително изпълнение.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което искането за издаване на изп.лист да се остави без уважение.Претендират се разноски по частната жалба.

Въззиваемите КР. АНДР. АТ. ,ЕГН-********** и ХР. ОВ. ИВ.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.К.А. изразяват становище за недопустимост на въззивната жалба като просрочена,респ.за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.По отношение на частната жалба считат същата за основателна,а атакуваното разпореждане за неправилно,тъй като решението не е влязло в законна сила.

Въззиваемата ЕК. ЛЮБ. ПР.,ЕГН-********** не е взела становище по жалбите.

Въззивната и частната жалби са подадени от надлежна страна,която имат правен интерес да обжалва постановеното решение/разпореждане.Съдът не намира за просрочена въззивната жалба,както твърдят въззиваемите А. и и И..Същата е подадена по пощата в законоустановения двуседмичен срок от съобщаването на решението,което е видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик,с който е изпратена жалбата.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е допустима,както е допустима и подадената частна жалба.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявен е от КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС против Н. ЛЮБ. ПР., ЕК. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К..

По делото се установява от представените доказателства,че ищците са собственици при режим на СИО на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив,с адрес: гр.Пловдив,ул. **** по силата на Договор за продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване от 25.10.2007г.,договор за продажба на недвижим имот от 22.0 5.2008г., нотариален акт за 2 собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 26.08.2008г.Ответникът С.А. К. се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от поземления имот въз основа на договор за замяна на недвижим имот от 05.06.1978г. ,а ответниците Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П. са собственици при равни права на другата 1/3 идеална чат от процесния недвижим имот въз основа на констативен нотариален акт от 05.11.2019 г.

Твърди се в исковата молба, ч е в югоизточната част на ПИ се намирала обща стопанска постройка с приблизителна площ 12 кв.м.,която се ползвала от С.А. К. и Н.Л.

Пъртева и се състояла от две стопански помещения,обединени в обща обемно-пространствена структура като една сграда.На основание чл.92 о т ЗС ищците твърдят,че били собственици при условията на СИО на 1/3 идеална част от процесната стопанска постройка, С.К.-на 1/3 идеална част от същата,а Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П. били собственици при равни права на другата 1/3 идеална част.Ищците отправили писмена покана към ответниците да им заплащат обезщетение за това, че са били лишени от ползването на същите,предявен бил и граждански иск с такъв предмет.И двете помещения били изцяло запълнени от дърва за огрев и стари вещи на ответниците С.К. и Н.П..Твърди се,че страните не постигнали съгласие по отношение на ползването на общата стопанска постройка.Поискано е разпределение на ползването на стопанската постройка съобразно квотите на страните в собствеността.

Ответниците ЕК. ЛЮБ. ПР., Н. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К. са изразили становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.Твърдят,че ищците пребивавали в Англия през 11 месеца от каледнарната година.Не отричат,че в двора на процесния недвижим имот е построена стопанска постройка,която се ползва от ответниците,но считат,че упражняват владение върху цялото дворно място и с построяването на стопанската постройка отричат владението на ищците.

По делото е изготвена СТЕ с в.лице В.К.,с която се предлагат два варианта за разпределение ползването на процесната постройка,оформени в две скици.Разпитани са двама свидетели-В.Г.,сестра на ищцата К.А. и Т.А.

Районният съд е приел въз основа на представените писмени доказателства,че ищците са собственици на 1/3 идеална част от поземления имот,в който е построена стоп.сграда,ответникът С.К. притежава също 1/3 идеална част,ответниците П. също имат общо 1/3 идеална част, или по 1/6 идеална част за всяка от тях.Прието е,че процесната стопанска постройка с площ от 12 кв.м. е построена в съсобствения между страните поземлен имот,като за построяването й не е учредявано право на строеж по отношение на някой от съсобствениците или в полза на трето лице.При това положение според първостепенният съд следва да намерят приложение общите правила на приращението.Съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго ,като под „установено друго“ се има предвид учредяване на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик (изцяло) на земята.Съдът е намерил за недоказани възраженията на ответниците,че те са изключителни собственици на земята поради упражнявано от тях в продължение на повече 3 от 10 години давностно владение,като по този начин са придобили и цялата процесната постройка.Това не се установявало от показанията на св.Аргиров,според който ответниците К. и П. са полагали грижи за поземления имот,като са го поддържали, засаждали са цветя.Не се установило обаче тези ответници да са противопоставяли намерението си да своят и чуждите идеални части както пред праводателите на ищците,така и пред самите ищци след като те са придобили имота през 2007г.Изводът на районния съд е,че не се доказва по делото ответниците да са своили чуждите идеални части и по този начин да са станали изключителни собственици и на притежаваната от ищците 1/3 идеална част.

Съдът е изложил мотиви защо приема за по-удачен втория вариант от СТЕ за разпределение на ползването на постройката,които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.В този смисъл същата не възприема доводите,изложени във въззивната жалба,че този начин на разпределение на ползването е фактически необосновано и въвежда хаос в използването на постройката.В допълнение въззивната инстанция намира,че при налични две врати за двете помещения и четири дяла,достъпът до помещенията без част за общо ползване,(както предвижда вариант 1),би бил затруднен с оглед влошените отношения между ищците и ответниците.Предпочетеният от ПдРС втори вариант от заключението предвижда площ за общо ползване между дял първи,предоставен на ищците и дял втори,предоставен на Е.П.,докато при дял трети и четвърти,предоставени на ответниците Н.П. и С.К.,такава площ за общо ползване не се предвижда предвид добрите съседски отношения между двамата.

Във въззивната жалба се излагат съображения за нищожност на обжалваното решение,тъй като по-голямата част от водените между страните дела се разглеждали от един и същи районен съдия,с което се нарушавало разпределението на делата на случаен принцип,а това означавало,че е налице незаконен състав на съда,обуславящ нищожност на атакувания съдебен акт.Не се доказва по никакъв начин да не се спазва разпределението на делата на случаен принцип.Не се представят доказателства в тази насока,включително посочената в жалбата справка от председателят на районния съд.

Решението не е недопустимо поради отказа на първостепенния съд да спре производството по делото до приключване на гр.д.№ 14950/20г.,което било преюдициално спрямо настоящото,доколкото негов предмет са собственическите права на ищците върху поземления имот,в който е построена процесната стопанска постройка.По този въпрос районният съд в решението си е изложил подробно и задълбочено защо е оставил без уважение искането за спиране на делото,като е цитирал и съдебна практика в тази насока,както и защо дължи произнасяне по въпроса за правото на собственост по отношение на постройките,като тези изводи на съда напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Атакуваното решение не е недопустимо и на другото изтъкнато в жалбата основание-липса на правен интерес на ищците от предявяване на иска.Доводите на жалбоподателите са,че било недопустимо предявяването на иск по чл.32,ал.2 от ЗС,когато ищеца не притежавал повече от половината от собствеността.Цитирано е в този смисъл тълкувателно решение № 13/12г.,постановено по т.д.№ 13/12г.на ОСГК на ВКС,чиито 4 постановки обаче са превратно тълкувани от жалбоподателите.С това тълкувателно решение е прието,че е допустимо да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл.32,ал.2 о т З С и от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ,а не само от такъв съсобственик.

Не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила,като районният съд правилно и аргументирано е отказал доказателствено искане на ответниците досежно извършване на оглед на имота.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира подадената въззивна жалба за неоснователна,а атакуваното решение-за правилно и законосъобразно,което като такова следва да се потвърди.

Относно частната жалба:

Настоящата инстанция намира същата за основателна.

Подадена е молба от ищцата КР. АНДР. АТ. от 17.08.21г.за издаване на изпълнителен лист за изпълнение на постановеното по делото решение.С атакуваното разпореждане от 18.08.21г.ПдРС е приел,че решението е влязло в сила и е разпоредил да се издаде изп.лист съгласно осъдителния диспозитив на същото.Към момента на постановяване на това разпореждане обаче,(както и към момента) решението не е било влязло в законна сила,като ответниците са получили съобщението за изготвянето му на 23.08.21г.,т.е. към момента на постановяването на разпореждането дори не е започнал да тече срокът за обжалване на решението.За да се издаде изпълнителен лист,решението следва да подлежи на изпълнение,а това означава то да е влязло в сила или да подлежи на предварително изпълнение.В случая не е налице нито една от двете хипотези,поради което разпореждането е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,а издаденият изпълнителен лист-да се обезсили.