Решение № 3166 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3166 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100507987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.10.2021г., постановено по гр.д. № 46277/2020г. на СРС, ГО, 169 състав, са отхвърлени предявените от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу Н. П. К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3 441, 27 лева, представляваща главница за доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода от 10.05.2016г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за съществуване на вземане в размер на 1 240, 16 – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2016г. до 07.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24904/2020г. по описа на СРС, ГО, 169 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “СОФИЙСКА ВОДА” АД, в която са 1 изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху недвижим имот, поради което и не може да се очаква водоснабдителното дружество да разполага с нотариален акт или с друг документ, представляващ титул за собственост на имота, до който доставя ВиК услуги. Твърди, че представената по делото справка от имотния регистър установява титулярството в правото на собственост върху имота от страна на ответницата. Поддържа, че насрещната страна в производството не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства, а е релевирала доводи относно доказателствената й стойност. Освен това по делото е представен приемо-предавателен протокол от 21.08.2017г., удостоверяващ извършен монтаж на водомери в имота, който ответницата е подписала в качеството й на клиент. Приложен бил и неоспорен споразумителен протокол от 29.12.2017г. за разсрочено погасяване на задължения, сключено между страните, от който също се установява качеството на ответницата по отношение на процесния имот, а именно, че същата е потребител на ВиК услуги. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Насрещната страна Н. П. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че по делото не е установено, че тя е потребител на ВиК услуги, както и че е налице реално потребление на услуги от нейна страна. Поддържа и релевираното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на вземането по давност. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно 2 съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 10.05.2016г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане, представляващо обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим имот. Посочено е, че представената справка от Служба по вписванията не представлява титул за собственост. По тези съображения е направен извод, че между страните не съществуват облигационни правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги и ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на спорното вземане на заявеното в исковата молба основание.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство са спорни въпросите относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период, както и с действителната доставка на ВиК услуги в претендирания от ищеца размер.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, 3 свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.

Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., услугите ВиК се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост или за 4 водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.

Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота.

В конкретния случай по делото е приета като доказателство справка от 03.09.2020г. от Служба по вписванията – гр. София относно вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до 03.09.2020г. за лицето Н. П. К., от която се установява, че същата се легитимира като собственик на ½ ид. част от самостоятелен обект – апартамент № 209, находящ се в гр. София, жк „Младост 1“, бл. 45, вх. 13, ет. 1, въз основа на констативен нотариален акт от 04.10.2006г. Н яма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице по отношение на процесния имот.

Вписванията на нотариалните актове е охранително производство, което се извършва по реда на Правилника за вписванията. А съгласно чл. 7 от ПВ, вписванията на нотариалните актове се извършва по местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждането на подлежащите на вписване актове 5 в достъпни за гражданите книги. Според чл. 1 от ПВ, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги (чл. 7 от ПВ) и възможност гражданите да правят справки по тези книги (съгласно чл. 42 от ПВ). Съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника за вписванията удостоверението за лице показва вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на едно или няколко определени лица. С издаването на удостоверение по реда на чл. 46 ПВ съдията по вписванията удостоверява определен факт (за извършено вписване, отбелязване и заличаване в съответните книги). Идентично действие има и извършването на справка чрез отдалечен достъп в съответните регистри – по лице и по имот, в Служба по вписванията.

Действително вписването по персоналните партиди, които се водят в Службите по вписванията, не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Следва да се има предвид обаче, че удостоверените в справката обстоятелства за вписването на констативен нотариален акт за признаване на титулярство в правото на собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот не е оспорено от ответницата. В тази връзка, с оглед наведените от ответницата възражения, следва да бъде посочено, че същата не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства, като нейните възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост върху имота до размер на ½ ид. част от него. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Освен 6 това предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставени в имот ВиК услуги, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника собственик на топлоснабдения имот. По изложените съображения се налага извод, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответника.