Решение № 235 от 04.11.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Исперих, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20243310100304 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№ 1872/23.05.2024 г. от Х. К. Х., чрез адв.А. Д. от АК - Ш, съдебен адрес: гр.Ш, ул.“Б К“ №.., ет...., кантора №.., против Л. Н. Х. от с.Г. в., обл.Р., ул.„П“ № ., като моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Претендира за упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Х Л. Н., роден на 25.10.2010 г. и Х Л. Н., роден на 08.08.2015 г. и за определяне на местоживеенето им при нея като майка и законен представител, като на бащата бъде определен съответния режим на лични отношения с децата и бъде задължен да заплаща на същите ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. за всяко дете. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име Е. Направено е и искане за предоставяне ползването на семейното жилище, собственост на брата на ответника, находящо се в с.Г в, обл.Р, ул.„П“ № .., на ищцата. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак, първи и за двамата, на 04.10.2009 г., от който имат родени две деца - Х Л. Н., роден на 25.10.2010 г. и Х Л. Н., роден на 08.08.2015 г. Първоначално семейния им живот протичал нормално, но от края на 2019 г. започнали конфликти между съпрузите, породени най-вече от финансовите затруднения на ответника. През месец януари 2020 г. съпругът й напуснал семейното жилище и се установил в гр.С. От тогава и до настоящия момент по никакъв начин не е подпомагал семейството си – не е изпращал издръжка за децата и съпругата си, рядко се прибирал в дома им – един два пъти в годината за религиозните празници „Рамазан и Курбан Байрям“.

При завръщането му обичайно между съпрузите избухвали скандали заради злоупотреба с алкохол от страна на ответника. Освен това съпругът имал и много парични задължения към различни финансови и кредитни институции, както и образувани висящи изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители, като съобщенията за това идвали на адреса на семейното жилище в с.Г в и неминуемо водело до сериозни стресови ситуации за нея и децата.

При завръщане на ответника в семейното жилище през лятото на 2023 г. се разразил пореден конфликт между съпрузите, след употреба на алкохол от съпруга, при който той се опитал да нарани ищцата. Свидетели на случилото се станали децата и родителите на ответника. За акта на насилие бил подаден сигнал на телефон 112, като пристигналите полицейски служители потушили нервните изблици на Л., а на ищцата разяснили правата й за защита от домашно насилие, за което съставили и протокол.

Изложените обстоятелства според ищцата обосновават извода за настъпило дълбоко и 1 непоправимо разстройство на брака й с ответника.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.А. Д. от АК - Ш, като поддържа така предявената искова молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. Н. Х. не депозира писмен отговор, не заявява становище по исковете, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не заявява становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт №34/04.10.2009 г. на Община С (л.7 от делото). Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Х..

От общото си съжителство страните имат родени две деца – малолетните Х Л. Н., роден на 25.10.2010 г. и Х Л. Н., роден на 08.08.2015 г. Живеели в дома на родителите на ответника в с.Г в. Отношенията им първоначално се развивали нормално, но през 2019 г. се появили конфликти между съпрузите, породени от финансови проблеми и злоупотреба с алкохол от страна на ответника. През 2020 г. последният напуснал семейното жилище и заминал да живее и работи в г.С. Започнал да се прибира рядко в дома си – веднъж на 4 - 6 месеца, не изпращал пари за издръжка на съпругата и децата си. За момчетата грижи полагала майката, подпомагана от родителите на ответника. Когато се връщал при семейството си обичайно вдигал скандали на ищцата и дори упражнявал физическо насилие спрямо нея. Последният такъв случай е станал през лятото на 2023 г. при поредното прибиране на ответника. Свидетели на насилието станали едно от децата и майката на ответника, която е подала сигнал на телефон 112.

Преди около 6 -7 месеца на адреса на семейното жилище в с.Голяма вода започнали да пристигат писма от различни финансови институции и частен съдебен изпълнител, от които съпругата разбрала, че съпругът й е вземал заеми, които не е връщал и в момента е задлъжнял с големи суми, за които имало образувани изпълнителни дела. Бил е наложен и запор върху автомобил, който е съпружеска имуществена общност.

Всичко това е довело до охладняване на отношенията между съпрузите и до пълното им отчуждаване, поради което ищцата преценила, че брачната им връзка съществува само формално и няма переспектива за заздравяването й.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Е Х и Н. Х, както и от представените по делото писмени доказателства, включително и от изготвения от ДСП – С социален доклад. В хода на извършеното социално проучване социалните работници са установили, че живеят в едно домакинство с родителите на ответника. В жилището, което обитавали към настоящия момент, имало добри битови условия за отглеждане на деца. В момента се извършвал основен ремонт. Съпругата е подкрепяна от родителите на ответника при отглеждането на децата. Самата тя работела на постоянен трудов договор, реализирала доходи в размер на около 1000.00 лв. месечно и осигурявала всички основни потребности на децата. Ответникът също работел на трудов договор в строителна фирма в гр.София и пред социалните работници заявил, че получавал минималната работна заплата на страната. Той не осигурявал средства за издръжката на семейството и нямал никакви претенции, свързани с образуваното дело, признал, че действително в последно време злоупотребявал с алкохол.

Детето Х е на 13 години, ученик в 8-ми клас в СУ „Св.св.Кирил и Методий “ с.С, а детето Х е на 9 години и е ученик във 2 -ри клас в ОУ „Христо Ботев“ с.В. Децата нямали поведенчески проблеми, справяли се добре в училище, поддържали добри взаимоотношения със съучениците си.

В заключение социалните работници посочват, че е в изключителен интерес на децата да запазят и поддържат връзка и с двамата си родители.

Предвид ниската си възраст – на 9 години, детето Х не е изслушан по реда на чл. 15 ал.

1 ЗЗкрД.

Детето Х е изслушано в с.з., като заявява, че се чувства много добре в дома им в с.Г в, като майка му е тази, която се грижи изцяло за тях, заедно с баба му и дядо му. Баща му се прибирал в къщи понякога. Категоричен е, че желае да живее при майка си.

В хода на производството ищцата е направила разноски в общ размер на 1225.00лв. – 25.00лв. за първоначална ДТ и 1200.00лв. за адвокатски хонорар,.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

2

От три - четири години съпрузите не живеят заедно. Ответникът е напуснал семейното жилище, прибирал се много рядко, не изпращал пари за издръжка на семейството, не се интересувал от тях. В редките случаи когато се прибирал, между него и съпругата му възниквали конфликти, като се налагало да се намесват и родителите му, за да защитят ищцата. Нещо повече – свръхзадлъжнялостта на ответника към различни финансови институции създавало сериозни проблеми на семейството му, включително и имуществени.

Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на двамата свидетели – родители на ответника, които макар да са негови много близки родственици, свидетелстват за неговото поведение, което е основната причина за влошените брачни отношения със съпругата му.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им начин на живот като семейство. По този начин необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

С оглед изложеното съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, тъй като именно той с поведението си е станал причина за конфликти с ищцата, упражнявал е домашно насилие спрямо нея, не се е грижил за семейството си, не е осигурявал средства за издръжката на съпругата и децата си. По този начин ответникът е разрушил връзката си с ищцата е лишил бракът им от съдържание.

Ищцата е поискала след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Е.

Относно родителските права по отношение на децата Х Л. Н., роден на 25.10.2010 г. и Х Л. Н., роден на 08.08.2015 г., съдът прецени, че упражняването им следва да бъде предоставено на майката, като при нея следва да се определи и местоживеенето им. По делото не са установени рискови фактори при оставане на децата при майката и данни за неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и възпитанието им. Именно ищцата е тази, която полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата от раждането им и до настоящия момент. Тя е родителят, който въпреки, че бащата се е дезинтересирал от семейството си и не изпраща средства за издръжка през последните 4 години, е продължила да обгрижва децата и да осигурява всичките им потребности. Същевременно бащата макар и да се прибира рядко в дома си, не е пращал издръжка. Обстоятелството, че веднъж през настоящата година е изпратил сума от 350 лв. за екскурзия на голямото дете, не променя извода за пълната му абдикация от родителски задължения. Следователно запазването на досегашното положение, при което родителските права се упражняват изцяло от майката, е в най-добрия интерес за двете деца.

На бащата, като родител, се следва законното право на лични отношения с децата, като следва да му бъде определен подходящ режим за това, с оглед запазване на връзката баща – дете, а и за да бъде преодоляно евентуално отчуждение между тях. Ищцата е предложила режимът да е: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа и 15 дни през лятната ваканция и 3 дни през зимната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, през религиозните празници Рамазан и Курбан Байрам – по един ден на всеки от двата празника от 08.00 часа до 17.00 часа, на рождения ден на бащата от 09.00 ч. до 17.00 часа, както и по всяко време по споразумение на родителите, като в този случай с договореност между родителите за срока и мястото на упражняване на личните контакти на бащата с децата.

Този режим на лични отношения според съда от една страна ще способства за възстановяване на връзката родител – деца, а от друга страна ще са защитени както найдобрия интерес на децата, с оглед необходимостта им да общуват пълноценно и с двамата си родители, така и правата на бащата.

Като родители на ненавършили пълнолетие деца, страните им дължат издръжка. Съдът приема, че за удовлетворяване на ежемесечните потребности на детето Х, съобразено с възрастта му, нуждите му от храна, облекло, други обичайни нужди, необходимата и нормална сума за отглеждане на дете на 13-годишна възраст е 500 лева, а за детето Х – 400 лева. Бащата би следвало да поеме по-голямата тежест от тях, предвид обстоятелството, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата. По делото са налични данни, че ответникът работи в строителна фирма с месечно възнаграждение от около минималната работна заплата и при положение, че не е ангажиран 3 с издръжка на други лица, би могъл да заплаща сума над законово определената минимална издръжка, която към днешна дата е 233.50 лв. С исковата молба ищцата е поискала да бъде присъдена ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. за всяко дете, т.е. малко над минималната, като съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.