Решение № 16421 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16421 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110142927 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу В. В. М. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че В. В. М. дължат на Фирма следните суми: сумата от 516.75 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, склад към магазин № 6, аб. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.08.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 98.75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2012 г. до 05.08.2015 г., сумата от 4.08 лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.08.2015 г., до окончателното изплащане, както и 0.68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2012 г. до 05.08.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 48746/2015 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Поради това се сочи, че той се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността на потребената от ответника топлинна енергия. Ето защо се поддържа, че ответникът следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът дължал и заплащането на цената на услугата дялово разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от 1

ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. М., чрез назначения му особен представител адв. Г. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и предоставяне на топлинна енергия от страна на ищеца. Посочва, че не се установявал в процесния имот да е имало монтирани отоплителни тела. Счита исковата претенция за недоказана, като оспорва и исковете за мораторна лихва като неоснователни. Прави възражение за погасяване на процесните задължения по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника е при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № *****от 21.11.2003 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка. По делото е представено и удостоверение с изх. № ***** от 06.08.2012 г., от „Фирма, съгласно което е видно, че /административен адрес/“ в /административен адрес/ е преименувана на /административен адрес/.

За установяване основателността на предявената претенция и на твърдението, че ответникът е собственик на процесния имот, към исковата молба ищецът е представил нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг № 20 от 02.12.2010 г., том I, рег. № 1684, дело № 18/2010 г., 2 съгласно който Л. М. Й. и Л. С. Й. прехвърлят на В. В. М. собствеността върху свои собствен недвижим имот придобит по време на брака, а именно магазин 6, находящ се в /административен адрес/. По делото е представено и удостоверение с изх. № ******* от 06.08.2012 г., от Фирма, съгласно което е видно, че/административен адрес/ в /административен адрес/ е преименувана на /административен адрес/.

Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект, който според приетото без възражение от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е топлофициран и се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от основните спорове пред настоящата инстанция е концентриран в това дали ответникът е материално легитимиран да отговаря за заплащането на топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т.

33а ДР на ЗЕ /в ред. в сила от 17.07.2012 г./ – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011 г./ продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал топлинна енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на цитираните разпоредби.

По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но от друга страна се установява, че имотът е топлофициран и ищецът е доставял топлинна енергия в същия през процесния период, което наред с незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на което ответникът се е обогатили за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга,поради което е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 59 ЗЗД.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот имало монтиран апартаментен топломер, който бил демонтиран на 30.11.2009 г., като за процесния период нямало начислена ТЕ за отопление на имота, като нямало начислена ТЕ за отопление на общите части, като сградата не била захранвана с ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че ТЕ за отопление на сградната инсталация била определена като разликата между общото количество за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. За процесния имот изчислението 3 на ТЕ за отопление от сградна инсталация било на база кубатура в размер на 274 куб. м. съгласно топлотехническата характеристика на обекта подадена от ответника. За процесния период изчислението за отопление от сградна инсталация било в съответствие с Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми възлиза на 502.46 лв. Съгласно заключението топломерите през процесния период били преминали на метрологична проверка през 28 месеца, вместо през 24 месеца за периода от м.07.2011 г. до м.11.2013 г., но и при проверката през 2013 г. не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че стойността на услугата дялово разпределение възлиза на сумата от 4.08 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответницата за недоказаност на исковата претенция. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.

Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника в определеното количество.