Решение № 604 от 06.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120201381 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба В. М. Г., ЕГН ********** чрез адв.

С. Н. против наказателно постановление № 25-3292-000060/07.04.2025г, издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, РУ 04 РУ Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т.

4 ЗДвП на основание чл. 178д ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП. Намира, че МПС не паркирало, а било в престой, автомобила не бил привеждан в покой, не бил напускан от водача, бил в престой на място за хора с трайни увреждания за броени минути, за да влезе съпругата му в магазина. Намира, че неправилно е приложен закона. Отделно сочи, че се възстановявал от хирургична интервенция. В случай, че се приеме, че е налице нарушение, то счита, че следва да се приеме, че се касае за маловажен случай. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н., поддържа се жалбата, правят се доказателствени искания и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на жалбоподателя на 09.04.2025г., а жалбата е подадена на 15.04.2025г., срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и веществените доказателства, намира следното:

1

На 12.03.2025г. около 15:50 часа жалбоподателят В. Г. заедно с лицето, с което се намирал във фактическо съжителство св. А.Я. трябвало да посети магазин „***“ в ж.к. „***“ гр. Бургас, където пристигнали с лек автомобил ***, модел „***“ с рег. № ***.

Жалбоподателят спрял МПС на паркомясто в близост до магазина за клиенти на магазин „***“, обозначено с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, без да има право за това и въпреки наличието на други свободни паркоместа, които не били предназначени за обслужване на хора с увреждания. Св.

Я. посетила магазина и се върнала при автомобила, който през това време бил с изгасен двигател. Когато вече била в автомобила на мястото със служебен автомобил пристигнали служителите на 04 РУ ОД МВР Бургас М. Ж. и св. Г. Д., които преди това извършвали проверка по ЗДвП на паркинга на магазин „***“ и забелязали автомобила „***“ на паркинга при магазин „***“. Спрели служебния автомобил перпендикулярно на МПС с рег. № *** като св. Ж. отишъл до автомобила, който бил с изключен двигател, а вътре били жалбоподателя и св. Я.. На жалбоподателя бил съставен фиш за това, че без да има право паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Г. възразил срещу така съставения фиш, поради което на 24.03.2025г. в присъствието на св. Д. К. му бил съставен АУАН за това, че на 12.03.2025г. около 15:50 часа в гр. Бургас, ж.к. „***“ на паркинга на магазин „***“ паркира лек автомобил марка „***“ с рег. № *** на места определени за хора с трайни увреждания без да има право за това, с което е приел, че е нарушен чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

На 07.04.2025г. е издадено и обжалваното НП, с което наказващият орган приел установените от актосъсатвителя факти и наложил на основание чл. 178д ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщеното веществено доказателство диск. Съдът се доверява на свидетелите очевидци св. Ж. и св. Д. като техните показания съответстват на приобщения по делото диск и изгледания запис, от който се установява, че действително Г. заедно със св. Я. да били в МПС – първият на мястото на водача, а вторият – до него. Съдът не се довери на св. Я. в частта, че Г. не е гасил двигателя на автомобила.

Показанията на св. Я. в тази насока са изолирани като следва да се отчетат и близките й отношения с жалбоподателя. Видно е от приобщения запис, че и двамата са в автомобила, Г. сваля предно ляво стъкло, предоставя документите и слиза от автомобила. Представеният запис е без звук, поради което и не може да се установи от него соченото обстоятелство дали е бил включен двигателят на автомобила. Съдът обаче намира, че следва да се довери на св.

Ж. и Д., които показания са логични, последователни, взаимно допълващи се и съответстват на изгледания запис, че МПС е било с изключен двигател като от визуалния запис не се установява да се изгасява двигател, а по-скоро водачът извършва движения насочени към стартиране на двигателя на автомобила, за да напусне мястото, на което е паркирал. Веднага обаче след като са му поискани документите, той съдейства и ги предоставя и слиза от 2 автомобила.

Следва да се посочи, че чл.2, ал.1 от ЗДвП предвижда, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за използване, на които са еднакви за всички участници в движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява задължение на лицата, които ги стопанисват да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване. В случая не са представени доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на нарушението е било обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване (така и в Решение № 1627 от 23.11.2020 г. по адм. д. № 1993 / 2020 г. на VII състав на Административен съд – Бургас). АУАН и НП са съставени от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи и Заповед № 251з3662/17.07.2023г. на Директор ОД МВР Бургас. Предвид представените заповеди съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените от закона правомощия. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.

43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая АУАН е бил съставен в присъствието на св. К. като са посочени и свидетелите очевидци на нарушението, поради което е изготвен съобразно изискванията на закона. Този състав счита, че е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като АНО преди да се произнесе по преписката не е взел становище по възражението, вписано в АУАН, но с издаването на НП очевидно е приел същото за неоснователно и макар да е налице нарушение, то същото не е съществено, жалбоподателят е изложил възраженията си и в настоящото.

Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени: 1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; 2. до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението; 3. в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост; 4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни средства; 5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, помалко от 5 метра преди тях; 6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; 7. на платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен знак е забранено изпреварването; 8. върху пътна лента, предназначена за движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба от ЗДвП освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на изрично изброени места, сред които съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП: на места, определени за хора с трайни увреждания.

По делото не е спорно, че се касае за място обозначено с пътен знак Д21 и че е предназначено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.

3

Доказателства за такива увреждания на жалбоподателя, които да ги удостоверяват, не са представени. Не са представени и доказателства автомобилът да е пригоден за хора с трайни увреждания.

Налице е ясно поставен пътен знак, чието спазване е задължително за водачите на пътни превозни средства. В случая жалбоподателят е паркирал срещу поставения пътен знак Д21, който е бил ясно видим за него и е бил длъжен да се съобрази с неговото предписание, още повече, че се установи, че в непосредствена близост има и други свободни места за паркиране. Този състав по вече изложените съображения по-горе, не споделя възражението, че се касаело за престой на МПС, а не за паркиране. От показанията на св. Ж. и Д. стана ясно, че МПС е било с изключен двигател, лицето е било в МПС заедно с св. Я., освен това е било забелязано още докато служителите са извършвали проверка на автомобили на паркинг на магазин „***“ в близост, т.е. не се касае за някаква товаро-разтоварна дейност или качване и слизане на пътници (арг. и от Решение № 364 от 16.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 10 / 2022 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас).

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, позовавайки на посоченото определение следва да се приеме, че МПС е било именно паркирано, а не в престой, тъй като от ангажираните по делото доказателства се установява, че е било на мястото още докато полицейските служители са извършвали проверка на други автомобили, не се установява, спирането да е било за ограничено време необходимо само за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи като св. Я. е влизала в магазина, там е търсила определени продукти, след това е излезнала от него и е установена от служителите в автомобила. Ето и защо този състав приема, че нарушение е налице.

Съгласно чл. 178д наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Санкцията е във фиксиран размер, който правилно е приложен от наказващият орган.

Този състав не споделя и възраженията да се касае за маловажен случай.

Извършеното нарушение е свързано с обществени отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП. Целта на тези норми е да осигурят/защитят възможността за преференциално паркиране и престой на лицата с увреждания на места, специално определени за целта. Нарушителят не е лице с трайно физическо увреждане, макар и да се представя епикриза, то е видно, че същият слиза от автомобила без затруднения и не е представил доказателства за влошено здраве на служителите. Бил е поставен ясен пътен 4 знак, обозначение за това, че се касае за пяркомясто предназначено за хора с трайни увреждания, на паркинга се установява, че в момента на проверката е имало и други свободни паркоместа, което по никакъв начин не налага паркирането на специално обозначено за хората с трайно влошено здравословно състояние място.