Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13232 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10522/2024
Вид
Решение № 13232
Подписан
02.07.2026
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13232 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110110522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен Д.ор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. И., адрес: гр. С.... срещу Г. Н. З., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С....., и З. Н. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 1200,45 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер 272967 за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер 324,62 лева върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 14.02.2024г., както и сумата в размер на 27,65 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г. и 8,23 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 14.02.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 26.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА Г. Н. З. с ЕГН: ********** (1/2 част) сумата от 600.23 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер 272967 за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер 162.31 лева за периода от 15.09.2021г. до 14.02.2024г., както и сумата в размер на 13.82 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г. и 4.12 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 14.02.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 26.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите, ЗА З. Н. З. с ЕГН: ********** (1/2 част) сумата от 600.22 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер 272967 за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., мораторна лихва за забава в размер 162.31 лева за периода от 15.09.2021г. до 14.02.2024г., както и сумата в размер на 13.83 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г. и 4.11 лева мораторна лихва за 1 забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 14.02.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 26.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че наследодателите на ответниците – Н. З. Г. и Е. П. Г., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, са били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди, че продажбата се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), които са влезли в сила спрямо тях. Наследодателите са използвали доставяната ТЕ, но не са погасили задължението си. В сградата е сключен договор за дялово разпределение с „Д.“ ЕООД, което е изготвило изравнителни сметки. Поради смъртта на първоначалните длъжници, ищецът е насочил претенцията си, с допълнителна молба, срещу техните законни наследници - ответниците Г.

Н. З. и З. Н. З., които отговарят за задълженията съобразно наследствените си дялове, определени от ищеца на по 1/2 идеална част. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя като писмени доказателства Списък на живущите, Удостоверение за идентичност от СО, Писмо от СО, Протокол от Общо събрание, Договор с „Д.“ ЕООД, Обща фактура № 1013875476/31.07.2021 г., Обща фактура № 1019431858/31.07.2022г., Извлечение за процесния период, Общи условия, Пълномощно.

Прави доказателствени искания за привличане на „Д.“ ЕООД като трето лице; допускане на съдебно-техническа експертиза; допускане на съдебно-счетоводна експертиза; задължаване на „Д.“ ЕООД да представи документи; да се изиска от СО район „Искър“ документ за собственост от 30.07.1990г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Н. З., с който оспорва исковете по основание и размер. Ответницата оспорва пасивната си легитимация, твърди, че не е собственик или ползвател на имота през процесния период и не е сключвала договор с ищеца. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като вземанията са за периодични плащания. Оспорва исковете и като недоказани, поради липса на доказателства за реално потребление, за правоспособността на топлинния счетоводител и за надлежно уведомяване. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Прави доказателствени искания да бъде задължен ищецът да представи списъци на собствениците и ползвателите и да се изиска удостоверение за собственост от Агенция по вписванията.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата З. Н.

З..

Третото лице помагач – „Д.“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството 2 изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства — и по-конкретно от писмо на Столична община - район „Искър“ с изх. № РИС24-ТД26-14-1/15.01.2024 г., се установява, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. С......, е закупен от Н. З. Г. и Е. П. Г. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.07.1990 г.. От представеното по делото Удостоверение за наследници се установява, че първоначалните собственици Н. З. Г. и Е. П. Г. са починали.

След смъртта си те са оставили за свои законни наследници дъщерите си — ответниците Г.

Н. З. и З. Н. З.. По делото не са налице данни и не са представени удостоверения за депозиран отказ от наследство от страна на някоя от двете дъщери. Следователно единствени законни наследници на Н. З. Г. и Е. П. Г. са ответниците Г. Н. З. и З. Н. З.. При това положение съдът намира, че ответниците, по силата на наследствено правоприемство, са станали съсобственици на процесния имот и като такива имат качеството на клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно правилото на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното, поради което за целите на настоящото производство от събраните доказателства се установява, че Г. Н. З. и З. Н. З. притежават по 1/2 идеална част от процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността всеки от съсобствениците отговаря за разходите, свързани с вещта, съразмерно на частта си. Следователно, в условията на разделна отговорност, всяка от тях отговаря за по 1/2 част от начислените и останали непогасени задължения за доставената в имота топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

По отношение на размера на доставената топлинна енергия.

По отношение на реално доставената топлинна енергия и нейния размер, съдът кредитира приетите по делото заключения по допуснатите съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, изготвени от вещите лица Т. Й. К. и Д. Б. В.. От заключенията им се установява безспорно, че сградата етажна собственост, находяща се в град С...., е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г.. Вещото лице констатира, че ищцовото дружество „Т. С.“ ЕАД ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция, който е от търговски тип и е преминавал задължителен метрологичен контрол, като отчетените технологични разходи са отчислявани за сметка на ищеца съгласно действащата методика. Дяловото разпределение на топлинната енергия за етажната собственост и за процесния имот е извършено от фирма „Д.“ ЕООД по абонатен номер 272967. Според изчисленията на вещите лица, начислената от ищеца главница за топлинна енергия за процесния период възлиза на общо 1 200,45 лева.