Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 15.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 13/2024
Вид
Решение № 325
Подписан
15.10.2024
В сила
04.12.2025
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. С.З., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20245500900013 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022 г., около 09:00 часа в гр.

С.З., на бул. „Ц.С.В.“, в посока запад се е движило електрическо превозно средство (ИЕПС) марка „З.“, модел „**“, управлявано от ищеца Д. И. С..

Достигайки до № 133, бива ударен от л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ **** РК, управляван от водача Ж. М. М., с ЕГН **********, който в нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата, извършвал маневра излизане в ляво от редица паркирани МПС за двиЖ.е в посока запад и отнел предимството на ищеца. В резултат на удара, същият получил наранявания в областта на лявото рамо и лявата ръка, а на електрическото превозно средство били причинени значителни материални щети.

За станалото ПТП било образувано ДП № 1228-зм-168/2022г. по описа на ОД на МВР - С.З. и пр.пр. № 7102/2022 г. по описа на РП – С.З.. С протоколно определение от дата 11.12.2023 г., по АНД №3742/2023г., по описа на PC С.З., е одобрено споразумение, с което Ж. М. М. е призната за виновна за това, че на 08.07.2022 г., в гр. С.З., при управление на МПС л.а. „М.“, мод.

„***“ с peг. № СТ **** РК, е нарушила правилата за двиЖ.е:

1

- Чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за двиЖ.е, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в двиЖ.ето, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното полоЖ.е, посока и скорост на двиЖ.е“;

- Чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея....“; и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.

И. С., в изразяваща се в счупване на лявата ключица във външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение на двиЖ.ето на горния ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК и чл. 375а, ал.2 от НПК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

Моли съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда (в случая одобрено споразумение по чл. 381 от НПК) на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това счита, че следва да се приеме за установено, че описаното Д.ие е извършено виновно от застрахования при ответника водач.

Ищецът излага обстоятелства, че на мястото на ПТП е пристигнал екип на ЦСМП-С.З., който го е откарал в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД. След направените изследвания, пострадалият е бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. Посочва, че от издадената Епикриза към ИЗ № 12941 е видно, че при приемането му за лечение, ищецът е имал болезнени двиЖ.я на лявата раменна става; травматичен оток; хематом. Налице са били и рентгенографски данни за фрактура в дисталната част на ключицата. Още на 2 същия ден на ищеца е била направена операция за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. В оперативния протокол било отразено, че под инфилтрационна анестезия е била извършена безкръвна репозиция на фрактури на клавикула и дист. радиус в ляво. Поставени били имобилизации с отреза и гипсова лонгета. От епикризата било видно, че при изписването, на ищеца са дадени препоръки имобилизацията с ортеза на лявата клавикула да продължи 30 дни, а имобилизацията с гипсова лонгета на лявата гривнена става да продължи 20 дни и е назначена медикаментозна терапия.

Във връзка с инцидента е бил издаден болничен лист

№Е20213013902/12.07.2022 г. от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З. за периода от 08.07.2022г. до 07.08.2022г. (31 календарни дни), като режима на лечение е първоначално болничен, с след това домашноамбулаторен.

Посочва, че от Амбулаторен лист № 22200504550D от 19.07.2023г., издаден от д р В.М. - общопрактикуващ лекар, е видно, че на ищеца е извършен преглед, при който е поставена е основна диагноза „счупване на ключицата“ и придружаващи заболявания и усложнения „последици от неуточнена травма на горен крайник“, като са назначени изследвания рентгенография на клавикула и гривнена става. Видно от изследване, извършено от Д-р Г.В., специалист образна диагностика, същите са извършени на 21.07.2022 г., като са установени „състояние след имобилизация на лява гривнена става“ и „фрактура клавикуле син“.

Сочи, че от Амбулаторен лист № 22221906112F от 09.08.2023г., издаден от д р С.С. - ортопед-травматолог, е видно, че на ищеца е извършен преглед, при който е поставена основна диагноза „счупване на ключицата“ като е установено, че има редукция на болката, но персистира деформитет на левия раменен пояс.

Твърди се, че във връзка с получените в резултат на процесното ПТП увреждания, ищецът е понесъл и имуществени вреди за лечение в общ размер на 67.00 (шестдесет и седем) лева, включващи заплатена такса за запис на RO изследване в размер на 10.00 лв. и заплатени ортези в общ размер на 57.00 лв.

След изписването му от болницата пострадалият продължил да се лекува в домашни условия, но силните болки в областта на травмите не отшумели. По време на възстановителния период ищецът изпитвал затруднения при извършването на ежедневните дейности, поради което за 3 някои от тях се налагало да ползва помощта на своите близки. Инцидентът се отразил изключително негативно на психиката на ищеца, тъй като е станал внезапно, поставяйки го в една застрашаваща живота ситуация. При инцидента той е изпитал силен страх за живота си, а периодът, през който е изпитвал затруднения да се обслужва сам и е имал нужда от помощта на близките си, го е накарал да се чувства непълноценен.

Посочва, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от направената справка от ел.сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 08.07.2022г., л.а. „М.“, мод. „***“ с peг. № СТ ****РК е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие 06.08.2021г. и крайна дата на покритие 05.08.2022г. към „З.А.Д.О.З.“ АД.

Ищецът твърди, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 18.07.2022г., получена на 19.07.2022г. По така заведената застрахователна претенция, ответното дружество е образувало щета № 0411-190-003-2022г. за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С писмо с изх. № 99-5997 от 19.10.2022г. по щета № 0411-190-003-2022г. и с писмо с изх. № А345-3745 от 24.10.2022г. по щета № 0410 190 0056/2022г., ЗАД„ОЗК-Застраховане“ АД уведомило ищеца, че тъй като не са получили документите, необходими за доказване на претенциите по основание/размер, отказват да изплатят обезщетение като прекратяват преписката, въпреки че съгласно чл.496 от КЗ със заглавие „ЗадълЖ.я на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция“, и по-конкретно според посоченото в ал.4, когато представените документи не са достатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.

Тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 08.07.2022г., счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране 4 на причинените му неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от пострадалият телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания, продължителността на възстановителния му период и причинените му стрес, страх и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни казуси, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от Д. И. С. неимуществени вреди се явява сумата от 40 000 лв.

На основание чл.429, ал.3 от КЗ, ищецът моли съдът да му присъди и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 19.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.А.Д.О.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., *****, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да заплати на Д. И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З., кв. *****, сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица във външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение на двиЖ.ето на горния ляв крайник и причинените му стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от него ПТП на 08.07.2022г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.07.2022г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца по чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и оспорва същия по основание и размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции.

5

Излага доводи, че с оглед на представеното като доказателство към исковата молба определение на Районен съд - град Пловдив, постановено по АНД № 3784/2023 година, с което е било одобрено споразумение по реда на член 382 от НПК, следва да се приеме за безспорно настъпването на ПТП на дата 08.07.2021 година, вината на водача на автомобила, участвал в пътния инцидент и противоправността на извършеното от него Д.ие. Според член 383 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а по смисъла на член 300 от ГПК постановената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, обективирано в обвинителния акт, с който подсъдимия е предаден на съд, респ. за което е бил осъден.

Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба и в диспозитива на определението на наказателния съд, с което е било одобрено споразумението, не се съдържат данни за механизма на настъпването на ПТП и поведението и действията на всеки един от участниците в него, респ. действията на пострадалия пешеходец.

Счита, че при разглеждане на конкретния казус следва да бъде анализирано поведението и действията на ищеца като участник в този пътен инцидент и как тези действия рефлектират върху настъпилите и претендирани от него за обезщетяване вреди, респ. налице ли е съпричиняване към вредоносния резултат по смисъла на цитираната разпоредба на ЗЗД.

Позовава се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като посочва, че прилоЖ.ето на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.