Решение № 529 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110108511 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. П. Г. срещу „Е. Т. Г.“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ***/24.06.2025 г. на управителя на „Е. Т. Г.“ ООД и отмяна на същото;

2) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ с код по НКПД *******;

3) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 200 лева/5215.18 евро, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението - за периода от 24.06.2025 г. до 24.12.2025 г. вкл., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

В проведеното на 17.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез неговото увеличаване на сума в размер на 10 322.40 лева/5277.76 евро.

Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

Ищецът излага, че по силата на сключен с ответника Трудов договор № ***/09.01.2024 г. изпълнявал длъжността „технически изпълнител“ с код по НКПД ******* и код по КИД **** „Р.*****“ с място на работа гр. Варна и 1 осемчасово дневно работно време, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. Считано от 01.04.2025 г., с Допълнително споразумение № ***/07.03.2025 г. основното му месечно трудово възнаграждение било увеличено на 1700 лв., а длъжността му била променена на „технически сътрудник“ с код по НКПД ******* при категория на персонала „помощен“ и при запазване на населеното място, в което изпълнява трудовите си задължения - гр. Варна.

На 24.06.2025 г. по време на работа бил извикан от местните си ръководители на Л.**** и бил направен опит да му се връчи писмено предложение от управителя на дружеството за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Е. Т. Г.“ ООД на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу изплащане на обезщетение в размер на четирикратното му брутно трудово възнаграждение. Въпреки че отказал да подпише, че получава предложението, както и представено му едновременно с него писмено потвърждение, с което да удостовери, че приема предложението, му била връчена Заповед № ***/24.06.2025 г. на управителя на „Е. Т. Г.“ ООД. С последната, считано от същата дата, се прекратявало трудовото му правоотношение, на основание чл.

331 КТ, като в заповедта било разпоредено да му се изплати обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, равняващо се на четирикратния размер на месечното му брутно трудово възнаграждение. Веднага след това бил принуден в присъствието на няколко служители от местното поделение на дружеството да предаде пропуска си, вещите му били събрани и бил съпроводен с охрана до изхода.

Твърди, че така издадената заповед е незаконосъобразна. Излага, че за да се прекрати по реда на чл. 331 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя, не е достатъчно работодателят да е отправил до него предложение за прекратяване на трудовия му договор срещу обезщетение, а е необходимо и служителят да е приел това предложение, което условие в случая не е изпълнено.

Тъй като в резултат на незаконно извършеното уволнение останал без работа, считано от 24.06.2025 г. бил лишен от възможността да получава занапред полагаемото му се месечно трудово възнаграждение в договорения с Допълнително споразумение № ***/07.03.2025 г. размер. Поради изложеното поддържа, че на основание чл. 225, ал. 1 КТ работодателят му дължи обезщетение за максимално предвидения в разпоредбата 6-месечен срок след уволнението, в който е останал без работа в следствие на незаконното уволнение. Излага, че при съобразяване на чл. 228, ал. 1 КТ като база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се вземе начисленото му за м. май 2025 г. брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 1700 лв. Така изчислено, претендираното от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 24.06.2025 г. - 24.12.2025 г., вкл., възлиза на 10 200 лв.

В отговора ответникът навежда доводи за недопустимост на производството и оспорва предявените искове като неоснованиелни.

Поддържа, че исковете са недопустими, тъй като не се е осъществил 2 фактическият състав по чл. 331 КТ, а трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като ищецът е освидетелстван с 80 % неработоспособност поради психично заболяване съгласно решение на ТЕЛК.

Сочи, че Националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, издадена от надзорния на ответника органи ГД ГВА забранява на територията на международно летище в Република България да работят хора с психични заболявания Позовава се на Регламент 965/2012, Приложение 1 (105а), съгласно което персоналът зает в базите за поддръжка на самолети и имащ достъп до самолети е чувствителен персонал, който може пряко да застраши авиационната сигурност и безопасност.

Твърди, че при постъпването си на работа на 10.01.2024 г. ищецът декларирал пред работодателя неверни данни, а именно, че не притежава процент инвалидност и че не страда от изброените в чл. 1 от Наредба №5 от 20.02.1987г. болести, в т.ч. психично заболяване, което е описано в подточка 5 на точка 2 от декларацията. Преди постъпване на работа М. П. Г. представил карта за предварителен медицински преглед, издадена на 16.10.2023 г., съгласно която отрича пред д-р Д. М. да е имал минали заболявания В този документ липсва отразяване на факта, че по времето на издаването му ищецът е притежавал процент инвалидност съгласно Експертно решение № 90589 от 133 от 14.07.2022г. Едва на 12.06.2025 г. работодателят узнал, че М. П. Г. е освидетелстван с психично заболяване, тъй като в офиса на дружеството в гр.

**** чрез телепоща постъпило искане за издаване на производствена характеристика, която да послужи за подновяване на ТЕЛК решение. Тогава управителят на дружеството започнал разговори със служителя за това, че следва трудовото правоотношение с него да бъде прекратено, тъй като не е допустимо лице с психично заболяване да работи на летището.

Излага, че в град Варна дружеството има работни места единствено в хангара на територията на Л.**** и няма възможност за евентуално трудоустрояване на ищеца.

Изтъква, че при неизпълнение на Националната програма за сигурност, издадена от ГД ГВА на дружеството могат да бъдат наложени санкции, както и да бъде отнет лицензът му за одобрена техническа организация по част 145.

След разговора с ищеца същият се съгласил да подаде молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. След като М. Г. не предприел никакви действия, на 23.06.2025 г. управителят на дружеството инициирал телефонен разговор с него в присъствие на двама свидетели – К. М., която подготвя документите за прекратяване на трудовите договори със служители, и Р. Р.. В този разговор ищецът неколкократно отправил молба за прекратяване на трудотово правоотношение със заплащане в негова полза на обезщетение в размер на четири заплати, която работодателят решил да удовлетвори. За всеки случай била подготвена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предвид заболяването на ищеца и възможността да се отметне 3 от думите си.

На 24.06.2025 г. първоначално бил направен опит за връчване на документите по чл. 331 КТ съобразно изразеното от ищеца желание, но той отказал да ги получи, което било удостоверено с подписите на трима свидетели. Поради липсата на съгласие от негова страна и неизпълнението на фактическия състав на чл. 331 КТ на ищеца били връчени при отказ предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл.

328, ал. 1 т. 12 КТ, удостоверено с подписите на свидетелите.

Ответникът поддържа, че от представената по делото справка от Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ) към Национална агенция по приходите по партидата на М. П. Г. е видно, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

Предвид изложеното твърди, че трудовото правоотношение било прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ поради наличие на освидетелстване за психично заболяване, съставляващо обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. На ищеца било заплатено обезщетение за неспазено предизвестие. основанието, с което е прекратено трудовото правоотношение, не попада в основанията на чл. 333 КТ за закрила при уволнение.

Оспорва трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.

331 КТ. Сочи, че след като е удостоверен отказ за връчване на документи по чл. 331 КТ, ищецът не би следвало да разполага с екземпляр от тях.

Оспорва претенцията на ищцовата страна за възстановяване на работа, като заявява, че дружеството има работни места в гр. Варна единствено в хангара на територията на Л.**** и липсва възможност за евентуално трудоустрояване на ищеца.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове. Оспорва преди образуване на производството да е издавана заповед различна от посочената в искова молба. Счита, че представените с отговора на исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

328, ал.1, т. 12 КТ и предизвестие, свързанио с нея, са изготвени по-късно, а не на посочената от тях дата – 24.06.2025 г. Оспорва заповедта по чл. 331 КТ да е била отменена от работодателя преди предявяване на исковете.

Ответникът поддържа наведените с отговора на исковата молба твърдения, а именно, че след отказа на ищеца да бъде прекратено трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ е издал заповед за прекратяването му на основание чл. 328, ал.1, т. 12 КТ, която е надлежно връчена на ответника.

Поддържа, че заповедта по чл. 331 КТ е отменена преди образуване на исковото производство. Уточнява, че поради изразеното от ищеца желание да прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ във воденото от НАП трудово досие първоначално е посочено именно това основание, като впоследствие същото е изменено.

4

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните, въз основа на Трудов договор № ***/09.01.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „технически изпълнител“ в ответното дружество, с място на работа Л.****, и изменението му с Допълнително споразумение № ***/07.03.2025 г., с което ищецът е преназначен на длъжност „технически сътрудник“ при брутно трудово възнаграждение в размер на 1700 лв.; както и че ищецът не е приел отправеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ.

По делото е представено предложение за прекратяване на Трудов договор № ***/09.01.2024 г. по реда на чл. 331, ал. 1 КТ, отправено от управителя на ответното дружество към ищеца /л. 6 и л. 112/. Връчването на същото е удостоверено от четирима свидетели, като изрично в отбелязано „пропускът е предаден“. Представено е и неподписано от М. Г. потвърждение, че приема предложението за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание /л. 6-гръб/.

Към исковата молба е приложена оспорената Заповед № ***/24.06.2025 г., с която управителят на „Е. Т. Г.“ ООД прекратява трудовото правоотношение по Трудов договор № ***/09.01.2024 г., сключен с М. П. Г..