Решение № 260229 от 16.09.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

260229

16.09.2020 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 574 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от

З.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.К., против В.Т.Д.

ЕГН ********** и Н.А.Д. ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор ***, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град Бургас, кв. Б., ул.

„Велека“ № 1- Б, с площ 459 кв.м. с граници, индивидуализирани в исковата молба, и сграда с идентификатор

***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-35 от 26.04.2016 година на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи процесния имот, с адрес: град

Бургас, кв. Б., ***- Б, с предназначение - жилище, еднофамилна сграда, построена в посочения имот, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота. Предявен е и иска за отмяна на констативен нотариален акт.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №398, том 2, peг. №3573, дело №324 от 11.05.2018г. на Нотариус Надежда Маркова peг. №409 на

НК, вписан в Служба по вписванията гр. Бургас под акт №, том дело №. От..., е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ.

Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, индивидуализиран по – горе, който имот е идентичен с Парцел XVII в квартал, пл. №.. по плана на с. Б., с площ от 475 кв.м. по договор за делба, а по предходна скица /съгласно преизчисляване на УПИ/ - 454 /четиристотин петдесет и четири/ кв.м., при граници: изток - парцел XVI-682, запад - парцел XVIII-684, север - II-668, юг-улица.

В исковата молба ищецът конкретизира, че имота придобил чрез дарение от своята майка П.З.Х., която от своя страна го наследила от майка си З.В.З.. Уточнява, че собствеността и владението върху имота са се предавали в семейството от поколения.

Ищецът уточнява още, че процесният имот е възстановен на наследниците на В.А.И. с Решение №... на Общ.

ПК- гр. Бургас. През 1995г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №., том., дело №.. Посочва, че на… е сключен Договор за доброволна делба на наследствен имот, вписан в СлВп под № от 144 до 151 и от №158 до 165, том 4, с който баба му З.В.З. получава в дял и става изключителен собственик на процесния имот.

След смъртта на неговата баба З.В.З. тя е наследена от нейните деца К.З.З. и П.З.Х..

През

2005г. чичо му К.З.З. дарява на майка му П.З.Х. собствената си идеална част от недвижимия имот, което дарение е извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том , peг. №, дело № от..

На следващо място в исковата молба е посочено, че през всичките тези години никой от семейството на ищеца не се е дезинтересирал от имота, винаги са се интересували от него и са го наглеждали.

В исковата молба е посочено още, че към настоящия момент процесният имот и построената в него сграда се владеят от ответниците В.Т.Д. и Н.А.Д.. Счита, че те владеят имота без правно основание. Конкретизира, че при един от огледите, който извършили с потенциален купувач, ответникът Д. отказал да ги допусне до имота, с което явно демонстрирал намерението си да владее този имот без правно основание.

На следващо място в исковата молба е посочено, че в процесния имот съществува построена сграда с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-35/26.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, с адрес на сградата: гр. Б., със застроена площ от 38 кв.м., описана по – горе. Ищецът твърди, че построената в имота сграда е незаконна, тъй като няма строителни книжа и документи, не е присъединена и към водопреносната мрежа и електропреносната мрежа.

В исковата молба е изложен правен довод, че с придобиването на поземления имот ищецът е придобил и постройките върху него по приращение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, в случаите, когато построената сграда има самостоятелно значение, тя принадлежи на собственика на земята по приращение на основание чл.

92 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците оспорват правото му на собственост, тъй като са заключили имота и осуетяват достъпа му до него.

На следващо място в исковата молба е посочено, че от извършена в Служба по вписванията - гр. Бургас справка ищецът установил, че за притежавания от него недвижим имот ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.

Ищецът е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответниците, чрез процесуалните си представители адвокат Д. и адвокат Ц., дават писмен отговор на предявения иск. Възразяват по допустимостта на предявения иск, неговата основателност, правят правоизключващо възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност и упражняват право на задържане върху имота до заплащане на стойността на извършени в него подобрения.

Ответниците излагат довод, че ищецът не е активно легитимиран да води предявения иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността,тъй като не притежава право на собственост върху процесния имот.

Уточняват, че имота не е валидно прехвърлен, не е бил валидно притежаван от праводателите на ищеца преди извършеното след 09.09.1944г. обобществяване на земеделски земи и след проведеното реституционно производство.

На първо място ответниците оспорват твърдението на ищеца, че процесния имот е бил изобщо някога притежание на неговото семейство, в смисъл на негови праводатели. Ответниците твърдят, че имота не е бил собственост на посочения общ наследодател В.А.И., нито изцяло, нито като част от друг общ имот, с по - голяма площ /в частност от нива с площ от 20 дка/. Считат, че валидно правно основание не би могло да представлява Емлячния регистър, предвид отразеното в Решение № …г. на ПК -Бургас обстоятелство, че имотът, представляващ нива от 20.025 дка., заявен с пореден № 1 от заявлението, е „установен с Емлячен регистър 7“. Считат, че Емлячният регистър не представлява способ за придобиване на право на собственост, а има съвсем различно предметно предназначение.

На следващо място ответниците заявяват, че ищецът следва да докаже законосъобразното провеждане на реституционно производство по ЗСПЗЗ, за което излагат подробни фактически и правни доводи, които конкретизират както следва:

Имотът е представлявал земеделска земя, подлежаща на възстановява по особения ред, предвиден в ЗСПЗЗ, в това число, че имотът е бил включен в съответно кооперативно стопанство по арг. от чл. 10, ал.

1 ЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г - действала към момента на постановява на решението на ПК: “ Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници и върху земеделските земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства и включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.“

Статут на имота - земеделска земя или имот в регулация, с оглед необходимостта да бъде установена приложимата материално-правна норма - чл. 10 или 10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ в действалата към издаване на решението на ПК редакция: „Собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.“

На следващо място ответниците посочват, че е очевидно от текста на Решение № ..г. на ПК Бургас, че имота, предмет на спора, е попадал „изцяло в регулацията на с. Б.“. Именно поради тази причина е постановен отказ за възстановяване на по - голямата част от заявения имот, макар че е следвало отказ да бъде постановен за целия имот, доколкото се е намирал изцяло в строителните граници на с. Б., бил е и застроен.

Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват на следващо място, че заявената нива от 20 дка. е идентична с бивш имот с пл. № 171, попадащ изцяло в регулацията на с. Б.. В тази насока посочват, че не става ясно в кой момент е бил урегулиран имот с пл. № 171, по силата на кой регулационен план, с какво предназначение е бил този имот и чия собственост е бил. Твърдят, че подобна местност „Д.Т.“ в границите на с. Б. никога не е имало.

От името на ответната страна е посочено, че процесния недвижим имот, не е идентичен с недвижимия имот предмет на Решение № 8404 от 05.12.1994 год. на Общинска поземлена комисия - гр.

Бургас.

Излагат още, че Нотариален акт за дарение № .. том , peг. №.., дело .. от ..год. на Нотариус Надежда Маркова, с който ищецът се легитимира като собственик на процесния имот е неверен и като такъв го оспорват. Твърдят, че недвижимият имот, описан в този нотариален акт, не е идентичен с недвижимия имот предмет на Решение № …год. на Общинска поземлена комисия гр. Бургас, поради което считат, че предизвиканите от този незаконосъобразен административен акт правни последици следва да се считат заличени с обратно действие.

В писмения отговор е посочено още, че третата предпоставка за провеждане на реституцията е по - скоро отрицателна: имота да не е бил застроен. В тази насока твърдят, че сградата в процесния имот е била построена още преди 1990 г. от бащата на втория ответник - А.К. Д..

По тези доводи ответниците отправят искане в настоящото производство да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху оспорения административен акт.

Излагат довод, че решението на първо място представлява нищожен административен акт, тъй като е издаден от административен орган, който е действал в незаконен състав. Посочват, че представеното официално заверено фотокопие съдържа подписите на председател, секретар и трима членове, които не са надлежно определени да подписват актове съобразно закона. В същото време видно от подписите е, че лицето подписало се за секретар е положил подписа си, като е поставило запетая преди длъжността, което само по себе си е достатъчна индиция за неистинността на документа. В съдебно заседание е оспорена и автентичността на документа.

Считат, че решението като административен акт е и унищожаемо като издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

На следващо място ответниците посочват следното:

Решение № …год. на Общинска поземлена комисия - гр. Бургас не отговаря и на изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ /в приложимата към 1994 г. редакция/ и не представлява годен титул за собственост, издаден в резултат на законосъобразно проведено административно производство по ЗСПЗЗ и след завършен сложен фактически правен състав на това производство. В решението не са посочени съседи на реституирания имот, липсва каквато и да било надлежна индивидуализация на същия.

Ответниците посочват, че е безспорното установяване на обстоятелството, че процесния имот към дата на постановяване на решението на Поземлена комисия е попадал в урбанизирана територия - в регулационните граници на с. Б., е обусловило прилагането на императивните разпоредби от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, вменяващи на административния орган служебна проверка относно наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки за да бъде даден имот, или част от него определен за възстановяване в реални граници. Такава служебна проверка, органът е бил длъжен да направи и досежно забраната застроени към този момент имоти да бъдат възстановявани. Проверката на това обстоятелство не е ограничена само до изследване на приложените по преписката доказателства /например скици/, но и всякакви други допълнителни дейности и справки, вкл. и такива дали за имотите са издавани строителни разрешения, дали са откривани строителни линии, а така също и проверка на място.