Определение № 12363 от 30.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12363 гр. Варна, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20263110104359 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Х.Б.Р. срещу „Б.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на Определение № ..........26 г. на Окръжен съд - Варна, IV СЪСТАВ ТО, постановено по ВЧГД № ..............г. по описа на съда.

След уточнение на исковата молба ищецът е заявил, че претендира прогласяването на нищожността на горепосоченото определение на две основания – пълна липса на правораздавателна власт и абсолютно неразбираема и правно невъзможна воля.

Пълната липса на правораздавателна власт е обоснована с твърденията, че за окръжния съд не е било налице правомощие да постанови обжалвания акт, с който е приел възражение от „Б.Б.П. срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № ..... г. по описа на ВРС в полза на „Х.Б.Р. на основание чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК. Ищецът обуславя този извод с това, че не е била налице хипотезата, предвидена в чл.

423, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото заповедта е била връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. По отношение на второто релевирано основание е изложено, че изводите на съда са правно несъвместими не само логически, но и по силата на самия закон. В тази връзка е посочил, че констатациите на съда си противоречат с оглед на това, че според ищеца е невъзможно да бъде прието, че съобщението е било връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и същевременно да бъде констатирано наличието на хипотезата по чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, с който е сезиран, е недопустим. За да достигне до този извод, на първо място, съдът съобрази това, че в чл. 270, ал. 2 ГПК е предвидена възможност да бъде прогласена нищожността единствено на решенията, постановени от съда. В 1 закона не е предвидена възможност този иск да бъде предявен по отношение на другите две категории съдебни актове – определения и разпореждания. В гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в настоящата хипотеза няма. Валидността и допустимостта на определенията и разпорежданията подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол по реда на чл. 274 – 279 ГПК, но не и с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК (в този смисъл е Решение № 131/01.06.2021 г. на ВКС по ГД № 3652/2020 г., III ГО, ГК).

Следва да бъде посочено и това, че определението по чл. 423 ГПК няма за предмет разрешаването на спора между страните със сила на пресъдено нещо относно дължимостта на вземането. То има за последица приемане на възражението и насочване на спора по исков ред съгласно чл. 415 ГПК.

Не на последно място следва да бъде отбелязано това, че гореописаните твърдения не съответстват на релевираните от ищеца основания за нищожност на съдебния акт. Нарушаването на материалноправни или процесуалноправни норми (по отношение на въпроса била ли е налице предпоставката за приемане на подаденото възражение, или не) обуславят извод за неправилност или недопустимост, но не и за нищожност на съдебния акт. В този смисъл, ако не е налице предпоставката за приемането на възражението по чл. 423 ГПК, това не води до извод, че е налице липса на правораздавателна власт на съда, както е изложено от ищеца. Също така, за да приеме съдът, че е сезиран с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на съдебния акт поради абсолютната му неразбираемост, следва да бъдат наведени твърдения, че формираната воля е толкова неясна и вътрешно несъвместима, че да е налице невъзможност да бъде установено какво точно е постановил съдът, дори след тълкуване, каквото в случая не е налице. С наведените от ищеца твърдения се изразява несъгласие с изложените от съда мотиви, а не се твърди абсолютна неразбираемост на волята на съда – напротив, видно от изложеното в исковата молба и уточнението към нея, ищецът поддържа, че окръжният съд не е следвало да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и да спре изпълнението. Следователно може да бъде направен категоричен извод, че за ищеца е ясна волята на съда, макар да са наведени доводи, с които се оспорват изложените от съда мотиви, въз основа на които е постановил съдебния акт.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от „Х.Б. с която е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на 2

Определение № 599/03.02.2026 г. на Окръжен съд - Варна, IV СЪСТАВ ТО, постановено по ВЧГД № ................../2025 г. по описа на съда и ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 4359/2026 г. по описа на ВРС, на основание чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи единствено на ищеца, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3