Определение № 38397 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38397 гр. С., 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110118225 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищцата М. Б. Х. срещу ответника – Прокуратурата, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищцата 8000 евро – обезщетение за неимуществени вреди за повдигнато обвинение, по което ищцата е оправдана с Решение № 260029/27.06.2022 г. по въззивно наказателно дело от административен характер (внахд) № 1263/2021 г. на Софийския градски съд, VI въззивен състав, и 664,68 € – обезщетение за имуществени вреди – адвокатски хонорар в производството, за същото обвинение, ведно със законната лихва върху двете поискани суми за периода от датата на оправдаването – 27.06.2022 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 06.12.2018 г. била обвинена за това, че причинила на В.А.С средна телесна повреда при пътнотранспортно произшествие (ПТП) – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ НК във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, за това, че на 20.06.2017 г., при което като излизала от ул. „Л.П“ в С. с лекия си автомобил на бул. „Ц.Б ΙΙΙ“, при десен завой, за да влезе на булеварда, била внезапно засечена от навлезлия в насрещната лента за движение мотоциклет на пострадалия. Ищцата била останала на мястото на ПТП, а пострадалият го напуснал, но въпреки това обвинили нея. Ищцата била осъдена на административно наказание на първа инстанция, но при обжалване пред Софийския градски съд и след повторна експертиза по нейно искане била окончателно оправдана с Решение № 260029/27.06.2022 г. по внахд № 1263/2021 г. на Софийския градски съд, VI въззивен състав. От процеса изпитала множество негативни емоции, защото била убедена в правотата си, като в продължение на пет години участвала във всички съдебни заседания, като изпаднала в паника и неудобство пред близките си. Имала кошмари и до днес. В хода на процеса за защитата си платила и 1300 лева адвокатски хонорар, който иска да се възстанови. Претендира законни лихви и разноски.

1

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Прокуратурата, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и по размер. Не били установени неимуществени вреди, защото ищцата не била доказала добрата си репутация преди наказателното производство, а нямало и данни стресът на ищцата да е в пряка причинна връзка с обвинението.

Поддържа се, че исканият размер на обезщетението не съответствал на вредите на ищцата – периодът от обвинението спрямо ищцата до оправдаването бил малко над три години, и нямало забавяне на производството, а обвинението не било за тежко престъпление. Ищцата била причинила вредите си със своето поведение, защото била нарушила правилата за движение по пътищата, евентуално – ги съпричинила. Оспорва се адвокатското възнаграждение да е било платено от ищцата по делото, за което е оправдана, както и датата на разхода. Прави се възражение за прекомерност на търсеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което не съответствало на тежестта на делото. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с чл. 4, ал. 1, предл. второ ЗОДОВ, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение. Следва да се има предвид, че има житейска и конституционна презумпция за добро име на всеки гражданин, която не се доказва от него, а се установява от този, който твърди лоша репутация.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че на ищцата на 06.12.2018 г. е повдигнато обвинение за извършено на 20.06.2017 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ НК във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, за което е оправдана с Решение № 260029/27.06.2022 г. по внахд № 1263/2021 г. на Софийския градски съд, VI въззивен състав, влязло в сила на същата дата.

Тъй като делото е за обезщетение и съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, но съдът смята, че спорът не е подходящ за това – налице е основание по чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК – отношенията между страните и направените възражения изключват преговори, намира, че не следва да задължава страните към медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на наказателното дело в цялост; двама свидетели на ищцата за вредите .

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на искането за свидетели, съдът намира, че няма основание да не ги допусне, тъй като няма по какъв начин ищцата да докаже страданията си, които са посочени като факт, който ще се доказва със свидетелите, а имена се посочват само при 2 искане за призоваване на свидетели.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: исканата от ищцата медицинска експертиза, тъй като не е посочено с какво следва да работят вещите лица – ищцата не сочи доказателства за лечение, което твърди, като не може чрез вещо лице да се приобщават по делото медицински документи, а ако ще се изследват впечатленията на ищцата и оплакванията , то същите са описани в исковата молба и не се нуждаят от специални знания за преценка. Това становище на съда може да бъде ревизирано след представяне на други доказателства по делото, които налагат изслушване на психологическа експертиза.

Съгласно чл. 52, ал. 2 ГПК на ответника следва да се укаже в едноседмичен срок да посочи електронен адрес за връчване на съобщения чрез ЕПЕП, каквото е задължението по чл. 360л, ал. 2 ЗСВ. При непосочен адрес всички книжа по делото ще се прилагат по него съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗПОРЕЖДА на ответника – Прокуратурата, в изпълнение на чл.

360л, ал. 2 ЗСВ, да посочи профил в ЕПЕП, на който да се връчват книжа по делото.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК книжата ще се прилагат към делото и ще се смятат редовно връчени.

УКАЗВА на основание чл. 143 ГПК на ищцата, че следва в срок до датата на първото редовно проведено открито заседание по делото да уточни иска си, като посочи началната дата, от която твърди, че е обвинена.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 18225 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 2 декември 2026 г. от 16:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно съединени при условията на кумулативност искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неоснователно обвинение с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във връзка с чл. 4, ал. 1, предл. второ ЗОДОВ. Ответникът прави възражение за цялостно или частично причиняване на вредите от обвинената ищца по чл. 5 ЗОДОВ.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че ищцата е била обвинена в извършване на престъпление, за което е оправдана, като е претърпяла болки и страдания от обвинението, а размерът се определя от 3 интензитета на принудата и страданията на ищцата, вкл. и времето на процеса.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че на ищцата на 06.12.2018 г. е повдигнато обвинение за извършено на 20.06.2017 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, предл. второ НК във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, за което е оправдана с Решение № 260029/27.06.2022 г. по внахд № 1263/2021 г. на Софийския градски съд, VI въззивен състав, влязло в сила на същата дата.

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по иска за неимуществени вреди – началната дата, от която срещу нея са извършени действия по разследването; претърпени болки и страдания; причинна връзка между предявеното обвинение и страданията;

2. по иска за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар; плащането му в наказателния процес, по който е била обвинена.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: влошената репутация на ищцата преди наказателното производство.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 29 октомври 2026 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от архива на Софийския районен съд папката по наказателно дело от административен характер № 808/2019 г. на Софийския районен съд, както и въззивното дело!

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищцата за психологическа експертиза по изложените по-горе мотиви.

УКАЗВА на ищцата, че следва своевременно да заяви обстоятелства, които ще се изследват, и да представи материали, ако ще прави повторно същото искане.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – М. Б. Х., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да 4 посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати разноски на ответника, или да постанови срещу нея неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5