Решение № 2368 от 10.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. С., 10.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110163518 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателен установителен иск от С. Я. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“ № 95, вх. Г, ет. 2, ап. 64, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми:

1194,14 лв. - главница за ползвана топлинна енергия за периода от м.05.2008 г. до м.04.2011 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. З.П., бл. 122, вх. 1, ап.8, аб. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012 г. до окончателното плащане на вземането;

233,27 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2008 г. до 20.04.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 16415/2012 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 959/2015 г. на ЧСИ М. М., рег. № ***.

Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през който взискателят е бездействал. След налагане на запор върху банкови сметки на ищеца на 01.05.2018 г. не са извършвани изпълнителни действия.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.

Оспорва процесните вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, както и че по изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото 1 материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила. Ето защо в тежест на ищцата е да докаже наличието на издаден срещу нея изпълнителен титул.

В конкретния случай с определението си от 05.01.2024 г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.01.2024 г., съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу С. Я. Д., е издаден на 07.11.2013 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № 16415/2012 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 959/2015 г. по описа на ЧСИ М. М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд за посочените в исковата молба суми и основания. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Това се установява и от приетия като доказателство по делото ч.гр.д. № 16415/2012 г. по описа на СРС, 91ви състав и препис от изпълнителното дело.

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 16415/2012 г. по описа на СРС, 91ви състав, същото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено на 30.07.2012 г. от „Т. С.“ ЕАД срещу С. Я. Д. и Ю. В. Д., което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2012 г., с която съдът е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора разделно – по ½ част от следните суми: сумата от 2388,27 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2008 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 466,54 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2008 г. до 20.04.2012 г., както и сумата от 157,10 лв. – разноски по делото. Длъжниците са подали в законовия срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което заявителят „Т. С.“ ЕАД е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Въз основа на подадената от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу С. Я. Д. и Ю. В. Д., е било образувано гр. д. № 49345/2012 г. по описа на СРС, ГО, 27-ми състав.

С решение от 22.05.2013 г., постановено по посоченото дело, предявените искове били уважени, като е било признато за установено, че С. Я. Д. дължи на „Т. С.“ ЕАД следните суми: сумата от 1194,14 лв. – представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2008 г. до м.04.2011 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„З.П.“, бл. 122, вх. 1, ап.8, аб. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012 г. до окончателното плащане на вземането; сумата от 233,27 лв.

– мораторна лихва за периода от 01.07.2008 г. до 20.04.2012 г. С цитираното решение С. Д. е била осъдена да заплати на „Т. С.“ ЕАД и разноски по делото в размер на 108,49 лв. Решението е влязло в законна сила на 22.05.2013 г., видно от извършеното върху него отбелязване. В полза на „Т. С.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист за 2 процесните суми, видно от отбелязване върху заповедта за изпълнение. При това положение за ищцата е налице правен интерес от предявения иск.

При предявен отрицателен установителен иск, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок. В тази насока по делото е прието копие от образуваното въз основа на процесния изпълнителен лист изп. дело № 959/2015 г. по описа на ЧСИ М., рег. № *** в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че процесният изпълнителен лист е издаден в полза на ответника въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.07.2012 г., влязла в законна сила на 22.05.2013 г. – арг. чл. 416, изр. 1, предл. 3 ГПК (заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането). Следователно считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение за вземането е започнала да тече нова погасителна давност.

Настоящият съдебен състав споделя установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установените с влязлата в сила заповед за изпълнение парични притезания, какъвто е настоящият случай, се погасяват с изтичането на петгодишна давност (в този смисъл вж. Решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т.

3 д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о.;. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК;

Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235/2022 г. на ВКС, І І І г.о.;

Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г., на ВКС, IV г.о.;

Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т.о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС. ІІ т.о.;

Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г.о. и мн.др.).

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.

Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането), отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила – 26.06.2015 г.

Следователно за изпълнителни дела, образувани след 26.06.2015 г., какъвто е настоящият случай, се прилагат разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В изпълнителното производство давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи (Определение № 292 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 559/2019 г., I г. о.). Приема се, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.