Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 171 от 20.04.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 194/2026
Вид
Определение № 171
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Пламен Димитров Стефанов, Радостин Стоянов Радиев, Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

Мотиви към Определение № 171/20.04.2026 год. постановено по ЧНД № 194/2026 год. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от осъдения К. Н. С., чрез защитника с и адв. Т. Т. срешу Определение № 267/09.03.2026 г. по ЧНД № 105/2026г. по описа на РС- Сливен. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение тъй като присъдата по НОХД № 375/2025 год. включена в съвкупността не е била влязла в сила при извършване на престъплението по НОХД № 49/2026 год, поради което се иска отмяна на атакуваното определение и алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за приложението на закона.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Сливен пледира за основателност на въззивната жалба. Счита, че РС – Сливен е следвало да уважи предложението на РП – Сливен така както е подадено, а имено за привеждане в изпълнение само на наказанието по НОХД№ 1175/25 год.

Осъденият участва в съдебно заседание лично и чрез служебния си защитник , чрез която поддържа въззивната жалба. Защитника изразява становище, че РС – Сливен се е произнесъл по извън предмета на предложението на РП- Сливен. Неправилно е приведено в изпълнение определеното общо наказание по ЧНД № 1070/25 год., тъй като включеното в него присъда по НОХД № 375/25 год. не е било влязла в сила към момента на извършване на престъплението по НОХД № 49/26 год.Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

Окръжен съд- Сливен след цялостна проверка на атакувания съдебен акт, пледоарията на страните, прокурора и доводите във въззината жалба намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

От приложените бюлетини за съдимост е установено, че К. Н. С. е осъждан както следва:

1. С влязло в сила на 09.10.2024г. споразумение по НОХД № 1175/ 2024г. по описа на РС-Сливен за извършено на 26.07.2024г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК на осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

2. С присъда по НОХД № 299/2025г. РС-Сливен е наложил на осъдения за извършено на 10.11.2024г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК наказание „пробация“. Присъдата е влязла в сила на 24.04.2025г.

3. С присъда по НОХД № 375/2025г. РС-Сливен е наложил на осъдения за извършено на 26.04.2024г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

1

Присъдата е влязла в сила на 20.08.2025г.

4. С влязло в сила на 21.01.2026г. споразумение по НОХД № 49/2026г.

РС-Сливен за извършени на 09.07.2025. престъпления по чл. 131, ал. 2 и чл.

270, ал. 1 от НК, на осъденото лице е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

5. С влязло в сила на 07.11.2025г. протоколно определение, постановено по ЧНД № 1070/2025г. по описа на РС-Сливен, на осъдения е определено едно общо наказание по НОХД № 1175/2024г. и НОХД № 375/2025г., двете по описа на РС-Сливен, а именно най-тежкото от тях- наказание „Лишаване от свобода ” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна.

При тези данни за осъжданията , с Определение № 267/09.03.2026 год. постановено по ЧНД № 105/2026 год. е привел в изпълнение определеното общо наказание по ЧНД № 1070/2025 год. по описа на РС – Сливен в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Въззиваемата инстанция намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.23 от НК, ако с едно деяние да извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления у преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

Съгласно чл.25 от НК , разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

При определянето на общо наказание се съблюдава принципа за найблагоприятния вариант за осъдения.

При наличните осъждания е възможно групирането на присъдите, наложени по НОХД № 375/25 год. и 49/26 год. – двете по описа на РС – Сливен, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и привеждане в изпълнение на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на С. по НОХД № 1175 по описа на РС – Сливен, но в този случай той би търпял веднъж наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и втори път наказание от една година лишаване от свобода или лишаване от свобода в общ размер от две години и шест месеца, като в този случай и режима на изтърпяване на наказанията ще е строг, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС.

В процесния случай размера на наказанията на С. е веднъж лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване и веднъж лишаване от свобода в размер на три месеца при първоначален общ режим или общо една година и девет месеца лишаване от свобода.

По изложените съображения съдът не приема доводите на 2 представителя на ОП – Сливен, че решаващия съд е следвало да се произнесе по предложението на РП – Сливен, така както е депозирано. Решаващия съд не е обвързан с предложението на прокуратурата. Същия е длъжен да определи общо наказание, дори и да няма предложение от прокуратурата, както и е длъжен д определи такова наказание, ако констатира , че са налице и други осъждания, извън включените в предложението.

По изложените мотиви съдът в настоящия си състав не споделя и доводите на защитника на осъдения за допуснати съществени процсуални нарушения от решаващия съд, тъй като се е произнесъл извън предмета на предложението на РП- Сливен.

Предвид изложеното съдът намери, че молбата на осъдения К. Н. С. е неоснователна, а атакуваното Определение № 267/09.03.2026 год. постановено по ЧНД № 105/2026 год. е правилно и законосъобразно и като бе потвърдено.

По изложените мотиви , съдът постанови определението си.

Председател:

Членове: 1.

2.

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Сливен, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. С.

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно частно наказателно дело № 20262200600194 по описа за 2026 година Н а основание чл.306, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.68, ал.1 от НК, Сливенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 267/09.03.2026 г. постановено по ЧНД № 105/2026 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

1