Решение № 932 от 06.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Бургас, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20242100101398 по описа за 2024 година Ищецът Х. В. Ч. от с.Т.,община К.,област Б. чрез пълномощника адв. Луиза Луизова с адрес на адвокатската кантора гр.Бургас,ул.“ Ген.Гурко“ № 9,ет.2 е поискал от съда да постанови решение,с което да приеме за установено,че той не е биологичен баща на роденото на ***** год. от бившата му съпруга З. И. Д. от гр.Б. дете М., с произтичащите от това законни последици,както и да бъде разпоредено на съответното длъжностно лице по гражданско състояние да състави нов акт за раждане на детето.Твърди,че бракът му със З.

Д. е бил прекратен на *********** год. ,но от м. октомври 2007 год. съпрузите са живели във фактическа раздяла.Посочва,че през м. август 2024 год. е узнал,че бившата му съпруга на ***** год. е родила детето М..Заявява,че както раждането,така и вероятната дата на зачеването на детето са по време на фактическата раздяла между съпрузите.Посочва,че е вписан като баща на детето в акта му за раждане като то носи и неговите имена-бащино и фамилно,като единственото основание за това е разпоредбата на чл.61,ал.1 от СК .Заявява,че не е знаел за раждането на това дете до м. август 2024 год.,не го познава,не съществува възможност това дете да е заченато от него,тъй като от датата на фактическата раздяла с майката,не я е виждал и не е имал интимни контакти с нея.Представя и ангажира доказателства.

1

Предявеният иск е с правно основание в чл.62,ал.1,предл.1 от СК.

Ответницата З. И. Д. в своевременно подаден писмен отговор,подписан лично от нея, е заявила,че предявеният иск е процесуално допустим и е подаден от легитимирано лице,както и че е основателен.Признава следните обстоятелства: бракът й с ищеца е бил прекратен на **** год.;от м. **** год. датира фактическата им раздяла като съпрузи;от тогава до момента не се е срещала с ищеца и не е имала никакви контакти с него.Твърди,че от м. октомври 2007 год. живее на съпружески начала с друго лице,което е биологичен баща на роденото от нея дете М..Посочва,че през м. август 20204 год. ищецът се е свързал с нея по телефона,като я е уведомил,че е узнал за раждането на детето .Намира иска за основателен и счита,че следва да бъде уважен изцяло.

Детето М. Х. Ч. в своевременно подаден писмен отговор,подписан лично от него, е заявило,че предявеният иск е процесуално допустим и е подаден от легитимирано лице,както и че е основателен.Заявява,че не познава ищеца,че негов баща е лицето,с което майка й живее на съпружески начала.Счита исковата претенция за основателна и намира,че следва да бъде уважена изцяло.

Окръжен съд Бургас ,като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорни са между страните следните обстоятелства: ищецът и ответницата З. Д. са сключили граждански брак на ***** год.,като от м. октомври 2007 год. са във фактическа раздяла,не са живели след м. октомври 2007 год. заедно и от тогава не са поддържали и интимна връзка;на **********год. бракът между ищеца и ответницата З. Д. е бил прекратен с влязло в сила на същата дата съдебно решение за развод № ** от **** год.,поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие;на ******* год. З. Д. е родила детето М.

;детето М. не е заченато от ищеца,тъй като зачеването е станало в периода на фактическата раздяла;в периода на фактическата раздяла ответницата З. Д. е заживяла ,а и понастоящем продължава да живее във фактическо брачно съжителство като семейство с друго лице,в акта за раждане на детето М. на основание презумпцията по чл.61 от СК като баща е записан Х. Ч.,който е бил неин съпруг към момента на раждането;Х. Ч. е узнал за раждането на детето 2

М. през м. август 2024 год.

Съществуването на горните обстоятелства се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства-съдебно решение за развод,свидетелски показания и социален доклад.В диспозитива на решението за допускане на развод под № **** от **** год. по гр.д.№ 6162 по описа за 2010 год. на Районен съд Бургас е видно,че съпрузите са постигнали споразумение по чл.51,ал.1 от СК,в което са уредени родителските права, режима на лични отношения,издръжката и местоживеенето по отношение на родени от брака ненавършили пълнолетие две деца-В. Х. Ч.,род. през **** год. и С. Х. Ч.,род. през ** год.Въпреки,че детето М. е било родено по време на брака и по-точно месец и половина преди прекратяването на брака с горното решение-датата му на раждане е ****** год. ,то изобщо не фигурира в споразумението между съпрузите и в съдебното решение.

От показанията на разпитания свидетел е видно,че именно той е фактическия съжител на ответницата З. Д.,с когото живеят като семейство заедно и непрекъснато от края на 2007 год. и до момента.Именно през фактическото семейно съжителство помежду им е заченато и е родено детето М.,като от тогава и до момента то се отглежда именно в семейната среда,създадена и поддържана от З. Д. и свидетеля М. Т..Свидетелят се счита за баща на детето М.,възприема го като своя рождена дъщеря и се грижи за него съвместно с майката З. Д..

От изготвения социален доклад,а и от изслушването на детето М. в откритото съдебно заседание се установи,че то счита за свой баща именно свидетеля М.

Т.,нарича го „тати“,чувства се спокойно и обичано,обгрижвано с много любов,не чувства да му липсва нещо.Установено е ,че между М.,майка й и М.

Т. има изградена силна емоционална връзка и привързаност,М. поддържа контакти с членовете на разширения семеен кръг по линия на майка си З. Д. и по линия на свидетеля М. Т.,посещава редовно учебни занятия,много добра ученичка е ,с желание посещава училище,има много приятели,както в класа така и извън него.Не познава бившия съпруг на своята майка Х. Ч.,от нея и от М. Т. е разбрала,че по документи за неин баща се води Х. Ч.,не желае да носи неговите имена,тъй като нейн баща е М. Т.,който я обича и цял живот се е грижил за нея.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните 3 изводи от правна страна:

Искът е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл.62,ал.1,изр.2 от СК- исковата молба е постъпила в съда на 12.09.2024 год.,а ищецът е узнал за раждането през м. август 2024 год.,обстоятелство,които е безспорно между страните,а верността му се потвърждава и от факта,че детето М.,въпреки,че към момента на постановяване на решението за развод е било родено,не фигурира в него.

Искът, с оглед установените по-горе обстоятелства, е напълно основателен.Детето М. не е заченато от ищеца,тъй като около три години преди раждането му Х. Ч. и З. Д. са били във фактическа раздяла ,не са имали интимни контакти помежду си,не са поддържали никаква връзка като З. Д. е живяла през този тригодишен период и продължава да живее и понастоящем на семейни начала с друг мъж-М. Т..Двамата съжители отглеждат заедно детето М. като между него и М. Т. е изградена и съществува пълноценна емоционална връзка родител-дете,докато детето М. и ищеца не се познават и не са общували никога помежду си.

Като законни последици от уважаване на иска ще следва да се разгледат и въпросите с промяната на бащиното и фамилното имена на детето-чл.16,ал.2 от Закона за гражданската регистрация ,както и с допускане на промяна в акта за гражданско състояние /акта за раждане/на детето-чл.73 от Закона за гражданската регистрация.

Горното е необходимо поради това,че с решението за установяване или отричане на произход по исков ред съдът е длъжен да приложи законните последици по чл. 16, ал. 2 и по чл. 73 от Закона за гражданската регистрация , дори и да не са отправени изрични и нарочни искания от някоя от страните за това,като определи бащиното и фамилно име на детето при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 или по чл. 15 от Закона за гражданската регистрация и допусне съответна промяна в съставения акт за гражданско състояние на основание чл.73 от Закона за гражданската регистрация. При раждането на български гражданин на територията на Република България се съставя акт за гражданско състояние, в който се вписват неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход (чл. 9 ЗГР). Бащиното и фамилното име на физическото лице с установен произход от бащата се определя според изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 3 ЗГР, а когато е 4 установен само произходът от майката – според изискванията по чл. 15 ЗГР.

Когато по исков ред произходът е отречен и/ или установен, чл. 16, ал. 2 ЗГР изисква съдът да променени с решението бащиното и фамилното име на физическото лице, като спази изискванията по чл. 13 и 14, ал. 1 и 3, респ. по чл. 15 ЗГР. Чл. 73 ЗГР изисква също съдът да допусне съответна промяна в съставения акт за гражданско състояние, а след влизане в сила на решението да изпрати препис на длъжностното лице по гражданско състояние за отразяване на променените обстоятелства по произхода и името.

С оглед на приетото от съда,че Х. Ч. не е биологичен баща на детето М.,то остава с установен произход само от майка.При това положение не може да продължава да носи имената на лицето,което не е негов баща и тъй като няма установен произход от баща ,а само от майка,то бащиното и фамилното му имена следва да се формират по реда на чл.15,ал.1 от Закона за гражданската регистрация,а именно бащиното име да се образува от собственото име на майката с наставка –ов и окончание за женски род ,а за фамилно име да се вземе фамилното име на майката.Тази промяна напълно съответства и на българската именна традиция.При това положение с решението следва да се постанови и промяна на бащиното и фамилното имена на детето и то да се именува М. З. Д.. Следва да се допусне промяна и в съставения акт за раждане на детето - неустановен произход от бащата и нови бащино и фамилно име, като препис от решението ,след влизането му в сила,се изпрати на длъжностното лице по гражданската регистрация при община Бургас.

По изложените съображения и на основание чл.62,ал.1,предл.1 от СК , чл.16, ал.2 и чл.73 от ЗГР съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. В. Ч.,ЕГН ********** не е биологичен баща на роденото в гр.Б. от З. И. Д./предишно фамилно име Ч./ , ЕГН ********** дете М. Х. Ч. с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА промяна на бащиното и фамилното имена на детето М. Х.

Ч., родено на ****** г. в гр.Б. с ЕГН ********** от Х. Ч. на З. Д. , като детето следва да се именува М. З. Д. .

ДОПУСКА промяна в съставения акт за раждане на детето М. Х. Ч. с ЕГН 5

********** от майка З. И. Д./предишно фамилно име Ч. / като в него се впише произход от бащата – неустановен и име на детето М. З. Д..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Бургас за нанасяне на промените в съставения акт за раждане на детето.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 6