Определение № 316 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Ваня Н. Иванова

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512088 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Г. В. К. срещу Определение № 22717/23.05.2025г., постановено по гд.№ 10324/2025г. по описа на СРС.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че ВКС следва да съблюдава закона във връзка с осигуряване на денталното му лечение – необходимост от поставяне на протези на 29 зъби, каквато необходимост за него съществува от 2015г. Посочва, че по отношение на него е налице дискриминация на база народност /посочва, че е руснак/, тъй като други задържани под стража /от български произход/ за сходни на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, са били освободени под домашен арест , а в последствие им е наложена дори мярка за неотклонение „подписка“ поради заболяване, въпреки че според частния жалбоподател, те изглеждали в много добро здравословно състояние. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение.

Софийски градски съд, като обсъди доводите, изведени в частната жалба и като прецени данните по делото, установи следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, и следва да бъде разгледана по същество.

Г. К. е депозирал пред ВКС, ГК, изложение наречено „ частна жалба“ вх.№ 2475/10.07.2024г. срещу ВКС, НК, III н.о. , в което посочва, че на 4.02.2025г. е получил от ВКС, III н.о., Определение от 31.01.2025г. , в което съставът на ВКС е отказал за пореден път да му издаде разрешение за преглед при невролог, ортопед, с гастроентеролог, уролог, офталмолог, УНГ и преглед при стоматолог в конкретна клиника в гр.Перник за поставяне на протези. Посочва, че негови близки са били организирали преглед в клиника „София 1

Мед“ в началото на януари /не е посочена година/ , но ВКС не дал разрешение за осъществяване на този преглед. През февруари 2025г. ВКС отново отказал да му бъде извършен преглед, този път в болница „Токуда“ . Посочва, че ВКС нарушава правата му и го дискриминира, тъй като български граждани биват преглеждани от лекари, избрани от техните близки. Посочва, че страда от множество заболявания, вкл. липсват му 29 зъба, което налага протезиране. В изложението се настоява ВКС, ГК да предприеме действия съобразно националното законодателство така щото той да получи лечение . Настоява също ВКС, III н.о. да понесе отговорност за увреждане на здравето му. Към изложението е приложена декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83 ал.2 от ГПК, ведно със справка от АВ и решение № 45000/15.02.2017г. по гр.д.№ 54849/2016г. на СРС, видно от които частният жалбоподател не притежава имущество.

По разпореждане на зам.-председателя на ВКС и ръководител на ГК, „частната жалба“ е преценена като изложение по искова молба и е изпратена на СРС за преценка на нейната редовност и допустимост и за предприемане на последващи действия в тази връзка.

Пред СРС е образувано гр.д.№ 10324/25г. въз основа на изпратената от ВКС „частна жалба“ /искова молба/. С обжалваното определение № 22717/23.05.2025г. съдът е върнал исковата молба, като е приел, че сочените процесуални действия на наказателния съд не могат да бъдат преценявани за незаконосъобразност. Приел е, че с подадената молба се цели извън инстанционнен контрол на действията на ВКС по воденото срещу ищеца, сега частен жалбоподател, наказателно производство , както и че последният не преследва легитимна цел.

След депозиране на частната жалба, съдът по реда на чл.83 от ГПК е освободил частния жалбоподател от заплащане на следващата се държавна такса, дължима пред СГС за разглеждане на частната жалба. Назначил е за особен представител на частния жалбоподател посочения от последния адв. Р.Р., с когото частният жалбоподател не е влязъл в контакт до изпращането на настоящото дело до СГС.

При постъпване на делото пред въззивният съд, последният изиска посоченото в „частната жалба“ определение на ВКС, постановено на 31.01.2025г. по н.д.№ 1110/2024г. по описа на ВКС, НК, III н.о. От същото се установява, наред с друго, че Г. К., подсъдим по посоченото НОХД, е отправил до състава на ВКС, разглеждащ делото, няколко молби за извеждане във външни лечебни заведения , които с определение на ВКС от 20.01.2025г. са оставени без уважение, като на Г. К. са дадени разяснения за реда за провеждане на медицинското му обслужване в ареста и кои са компетентните органи да направят предложение до съда за извеждането му за прегледи и лечение извън затвора. Указано му е, че следва да отправи молбите си , свързани с медицинското обслужване, до Началника на затвора и Директора на медицинския център, като на съда липсва компетентност да ги разгледа самостоятелно.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна. Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени.

2

Ищецът К., задържан по водено срещу него наказателно производство, е предявил иск срещу ВКС, с който търси отговорност заради отказа на ВКС да му разреши лечение, вкл.и дентално такова, във външно лечебно заведение.

Осигуряването на необходимата медицинска помощ на задържаните лица е изискване по чл.3 от ЕКПЧ , който гласи „Никой не може да бъде подложен на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание“ .

В практиката си по чл.3 от

Конвенцията ЕСПЧ приема, че неосигуряването на медицинска помощ на задържани лица представлява нечовешко и унизително отношение. Съдът посочва, че този член не може да се тълкува като налагащ общо задължение да се освободи задържан по здравословни причини или да бъде настанен в гражданска болница, за да може да получи определен вид медицинско лечение /KUDŁA срещу Полша, пар.93/. Приема се обаче, че член 3 от Конвенцията във всеки случай изисква държавата да защитава физическата неприкосновеност на лица, лишени от свобода си, особено чрез предоставяне на необходимата медицинска грижа /виж решение по дело Ривър срещу Франция, пар. 62/. В решението си по дело C.V. срещу Румъния, Съдът приема, че неосигуряването на зъбни протези на задържан представлява нарушение на чл.3 от Конвенцията. Дискриминацията също може да представлява унизително отношение по чл.3 от Конвенцията Следователно, ищецът има защитимо по Конвенцията право, и, съобразно чл.13 от Конвенцията, има право на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти. Конвенцията изисква от държавите членки по нея, каквато е и България, да осигурят вътрешни, национални, механизми за търсене на вероятно защитими по Конвенцията права. А дали претендираните права имат основание, се преценява от решаващия орган на национално ниво по всяко конкретно дело. Конвенцията не поставя изискване посочените в чл.13 национални власти да бъдат съдебни органи. България е възприела в чл.7 от Конституцията си, че държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, като според ЗОДОВ отговорността на държавата се реализира по съдебен ред. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 от ЗЗД /така напр.

Определение по ч. гр. д. № 3266/2013 г. на ВКС, 3-то г. о., Определение по ч. гр. д. № 23/2012 г. и Определение по ч. гр. д. № 212/2011 г. на ВКС – 4-то г. о., Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 5002 / 2014 г. на ВКС- 3-то г. о. /.

Няма спор в съдебната практика, че ВКС може да бъде ответник по дела за търсена отговорност по ЗОДОВ и по ЗЗД, вкл. и във връзка с все още висящо пред него дело.

В настоящия случай СРС преждевременно е върнал исковата молба без да е отчел вероятно защитимото право на ищеца за осигуряване на медицинско и дентално лечение по време на задържането му. Връщането на исковата молба на този етап е незаконосъобразно, определението за връщане следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Исковата молба не е редовна по см. на чл.127 от ГПК. Районният съд следва да се произнесе по искането на Г. К. за назначаване на особен представител, като прецени дали са налице предпоставките на чл.23 ал.2 и не са 3 налице изключенията по чл.24 от ЗПП. Евентуално, след назначаване на особен представител, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като даде точни и ясни указания за отстраняването им. При ясна искова молба, и в случай че с оглед на цената на иска районният съд е компетентен, той следва да определи правното основание на предявения иск, и да се произнесе по въпроса за дължимата държавна такса, вкл. и по молбата на ищеца за освобождаване от заплащането й. Следва да се има предвид, че районният съд е освободил частния жалбоподателят от дължимата държавна такса за въззивно обжалване пред СГС, а адв.Рашков е назначен само във връзка с частната жалба подадена до СГС.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 22717/23.05.2025г., постановено по г.д.№ 10324/2025г. по описа на СРС.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на частния жалбоподател и на адв.Рашков за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4