Определение № 484 от 11.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500383 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба подадена от Г. В. В., срещу определение №568/20.06.2023г. по В.ч. гр. д. № 376/ 2023г. по описа на ОС- Русе, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата срещу протоколно определение от съдебно заседание на 09.03.2023г. по гр.д.№ 32/2022г. по описа на РС- Червен Бряг, с което съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения иск по чл.2 от ЗОДОВ.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Процесуалното право по чл. 143 ал.2 ГПК било осъществено своевременно, съгласно рамката на чл.2 ГПК и обема на търсената защита, чрез законово установяване и осъждане на ответника, като ОС- Русе не различавал производство по чл.2 и чл. 2 (в) ЗОДОВ. Претендира се отмяна на процесното определение, като неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, както и Европейските правни норми- чл.13 ЕКПЧОС, чл.6 пар.1 ЕКПЧОС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и възраженията в жалбата, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното пред настоящият съд определение е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, поради което по правилата на ал. 2 подлежи на обжалване пред апелативен съд.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на обжалване на осн. чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Г. В. е ищец по предявен срещу РС- Ловеч иск, който РС- Червен бряг е квалифицирал по чл.6 пар.1 и 3 б. b, c, d от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

След като исковата молба е приета за редовна и са извършени последващи процесуални действия по размяна на книжа, в първото по делото 1 заседание /протокол №81/09.03.2023г. гр.д.№32/22г. РС- Червен Бряг/ ищецът Г. В. е посочил: „Искам да допълня, че освен установителен иск претендирам и за осъдителен такъв в размер на 1 лев“. Районният съд е постановил определение, че предявеният пред него иск по чл.2 ЗОДОВ е недопустим, тъй като съставлява самостоятелен иск, който може да се претендира в отделно производство и не го е приел за съвместно разглеждане.

Определението, с което е постановен отказа е обжалвано с частна жалба пред ОС- Русе. Последният е намерил частната жалба за недопустима, поради липсата на предвидена възможност за обжалване и е прекратил производството по делото.

В настоящото производство компетентността на АС- Велико Търново е само относно отговор на въпроса дали подлежи на обжалване определението постановено от районния съд- т. е. дали окръжният съд по постъпилата пред него частна жалба е следвало да се произнесе по същество на спора или законът не предвижда такава възможност.

За да остави без разглеждане подадената пред него частна жалба срещу определението на районния съд, ОС- Русе е посочил, че същото не притежава характеристика на преграждащо по- нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито законодателят е предвидил изрично възможност за обжалването му с частна жалба.

Настоящият съд споделя приетото от окръжния съд с обжалваното определение.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определения, чието обжалване е изрично предвидено в закона.

Съгласно т.7б от ТР №1/2013г. на ОСГК на ВКС определението на първата инстанция, с което се отказва изменение на иска, с което не е приет нов иск наред с предявеният/предявените, не е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което то не подлежи на обжалване.

Определението, с което се оставя без уважение искане за приемане на нов иск не прегражда пътя на защита на страната, доколкото тя има възможност да го предяви в отделно производство.

Гореизложеното се подкрепя и от константната практика на ВКС. Както е посочено в Определение № 488 от 15.09.2014г. на ВКС по ч. гр. д.

№5066/2014 г., I г. о., ГК, в случаите, в които не е поискано изменение по размер /т. е. извън хипотезата на т. 7б от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК/, а е поискано да бъде приет нов иск наред с предявеният/предявените, за акта на съда по това искане законодателят не е предвидил възможност за обжалване. С Определение № 39 от 21.02.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 403/2017г., I г. о., ГК също е прието, че определението, с което е отказано да се приемат за съвместно разглеждане във висящото производство нови искове не е преграждащо по своя характер, нито пък попада в кръга на определенията по чл.274 ал.1 т.2 ГПК, затова частната жалба срещу него е недопустима. В този смисъл е и Определение № 408 от 28.10.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 1513/2020г., I т. о., ТК, с което също е прието, че когато няма пречка страната да предяви исковете по въведеното ново основание в отделен процес, самостоятелното обжалване на определение по чл.214 ал.1 ГПК , с което е отказано изменение на иска е лишено от правен интерес.

2

Подадената частна жалба срещу определение, за което в закона не е предвидена възможност за обжалване е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, което окръжният съд е направил с обжалваното определение.

Предвид горното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Г. В. В.

ЕГН:**********, срещу определение №568/20.06.2023г. по В.ч. гр. д. № 376/ 2023г. по описа на ОС- Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3