Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15157 от 14.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6430/2026
Вид
Определение № 15157
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15157 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Стик - Кредит“ АД срещу определение № 12279/27.03.2026 г., постановено по гр. д. № 6387/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 45 - ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта с която „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 е осъдено да заплати на адвокат А.Д. от САК, личен номер ********, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, район Средец, ж.к. „Яворов“, ул. ********, сумата 937,24 лева, възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за представителство по първоначално предявените и по насрещните искове .

В жалбата се излагат доводи, че съдът не е взел предвид доказателствата, установяващи, че лицето няма качеството материално затруднено, присъдил е отделни адвокатски възнаграждения по установителния иск за нищожност на договора, както и по иска за връщане на даденото, въпреки, че се защитава един и същ материален интерес. При определяне на възнаграждението съдът не е съобразил решение на СЕС по дело С - 438/22, съгласно което определените в Наредба № 1/2004 г. размери нямат задължителен характер за съда и могат да служат само за ориентир, както и критериите вид на спора, интереса, количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая следва да се съобрази, че по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи, както и дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния спор, така и извънсъдебно, а в случая ищецът не е направил опит за доброволно уреждане на спора, поради което иска да се отмени определението и да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в евентуалност да се намали определения размер..

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна при твърдения, че при определяне на възнаграждението съдът следва да тълкува чл.78, ал.5 ГПК в съответствие с понятията разумност и пропорционалност, осъждането на ответника да заплати малка част от разумните разноски за адвокат би намалило разубеждаващия ефект от иска. Съгласно практиката на СЕС ако националната правна уредба предвижда достатъчно гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен уредба, уреждаща минимални размери на адвокатските възнаграждения, отговаря на изискванията, които правото на ЕС поставя.

1

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Д.В.С. срещу „Стик Кредит“ АД, с която са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г. и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023 г. поради противоречие с добрите нрави. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик – Кредит“ АД е предявил срещу Д.В.С. насрещен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 479,47 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит № 976831 от 27.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 12.04.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 716,18 лв. – договорна лихва за периода от 27.07.2023 г. до 12.04.2024 г С постановеното по делото решение от 13.11.2025 г. е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 976831 от 27.07.2023 г., поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД; Д.В.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, сумата 1060,00 лева, представляваща остатъчна главница, като чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 976831 от 27.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба в съда – 12.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението „СТИК - КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на адвокат А.Д. сумата в размер общо на 937,24 лева, възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за представителство по първоначално предявените и по насрещните искове.

В мотивите е посочено, че иска за прогласяване нищожността на договора и евентуално предявения такъв за нищожност на друго заявено основание защитават един интерес на ищеца и по него следва да се определи възнаграждение в размер на 480,00 лева, с ДДС, а по евентуално предявеният 240,00 лева с ДДС или на процесуалният представител на ищеца по първоначално предявените искове, с оглед изхода на спора, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лева. По насрещните искове е прието, че разноски се следват и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

На адвокат А.Д. е прието, че следва да се определи възнаграждение и по насрещните осъдителни искове в хипотезата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер 240 лева с ДДС по иска за главница, и 180,00 лева с ДДС по иска за лихва, или общо в размер на 420,00 лева, или с оглед изхода на спора по насрещните искове на адвокат А.Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 217,24 лева или общо по всички искове възнаграждение в размер 937,24 лева.

От ответника „Сити – Кредит“ АД е подадена молба по чл.248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, с искане да не се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв., тъй като ищецът не е материално затруднено лице, в евентуалност да се намали възнаграждението като се съобрази практиката на СЕС и критериите, приложими за конкретното дело.

С обжалваното определение от 27.03.2026 г. молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение

Относно оплакванията на ищеца, че следва да се изследват предпоставките за приложение на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, а именно дали ищецът е бил материално затруднено лице към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие с адвокат Д., е посочено, че съдът споделя последователната и константна практика на ВКС, съгласно която съдът не дължи проверка дали са налице предпоставките за 2 предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение е прието, че определеният от съда размер отговаря на критериите, посочени в чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно – възнаграждението е обосновано и справедливо, съобразено е с фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и с обема на положения от пълномощника на ищеца труд в рамките на производството пред първата инстанция, както и с практиката на СЕС. Посочено е още, че не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията.

Определението е частично незаконосъобразно.

Относно възраженията в жалбата за липса на качеството материално затруднено лице, доколкото към настоящия момент не е постановено решение по тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, относно правото съдът да преценява дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда, съдът споделя съдебната практика на ВКС в следния смисъл:

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗА: 1) лица, които имат право на издръжка; 2) материално затруднени лица; 3) роднини, близки или на друг юрист. В обсъжданата разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК).

Предвид изложеното в производството не следва да се разглежда доводът за липса на предпоставката материално затруднено лице и да се събират доказателства в тази насока, поради което следва да се разгледат възраженията, относно размера на възнаграждението.

Произнасяйки се по въпроса за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение, независимо от реда на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът следва да съобрази задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.

Така, съгласно задължително за българските съдилища тълкуване национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.

Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението н а забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, и съдът при произнасянето си не следва да прилага наредбата, освен като ориентир.

П р и определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази, че същото представлява разноски, направени в резултат от 3 предизвикания от ответника процесуален деликт, поради което размерът му следва да е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото, обобщени в критерия действителна правна и фактическа сложност, който следва да се приложи съответно, с оглед спецификата на конкретното дело.

От предмета на конкретното дело може да се направи извод, че за ищеца е налице общ материален интерес от предявените главен и евентуален иск, тъй като са обосновани с твърденията, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение, което не е включено в годишния процент на разходите, поради което следва да бъде определено едно възнаграждение. В отговора на исковата молба ответникът оспорва извода за недействителност с доводи, на които е дадено разрешение в съдебната практика, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е изслушано заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, в което заседание адвокатът не се е явил, но е подал становище по приемане на експертизата и становище по същество. От значение е и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и ниският размер на материалния интерес.