Определение № 2373 от 25.02.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2373

Варна, 25.02.2026 г.

Административният съд - Варна - XXI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Ивелина Христова-Желева административно дело № 539/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172, ал.6 ЗДвП.

Образувано е по жалба от П. К. К., [ЕГН], с адрес: гр.Варна, [улица][адрес], депозирана чрез пълномощник - адв. З.З. от ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №[Наименование]/07.02.2026г. на ст.полицай при РУ 04-ОД на МВР-Варна, упълномощен със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна, по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането е обосновано с твърдения за вероятност от настъпване на вреди от изпълнението на заповедта за жалбоподателя, които са значителни и трудно преодолими впоследствие – необходимост от оказване на помощ в семейството свързана с отглеждане и здравни грижи за малолетната му дъщеря , родена на [дата]. , при наличие на един правоспособен водач на МПС в негово лице, отдалеченост на работното му място от дома му, за което било нужно управлението на МПС .

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 2А, б. „б“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи, съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна правна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия случай, с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Липсата на мотиви в тази насока не води до незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими - вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

Оспорващият мотивира искането си с вероятността от настъпване на „значителни и труднопоправими вреди“, с оглед невъзможността да оказва помощ при отглеждането на малолетната си дъщеря и невъзможност да се придвижва до работното си място. От представените с жалбата копия от удостоверение за раждане е видно, че молителят има малолетна дъщеря- родена на 06.10.25г., за отглеждането на която следва да полага грижи. Това обстоятелство е свързано и с необходимостта от полагане на труд , с оглед осигуряване на издръжка на семейството му.Тези обстоятелства обуславят извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини значителни и труднопоправими вреди за оспорващия. Касае се до сериозно засягане на правната сфера на лицето и до възможност за настъпване на значителни затруднения, които са несъпоставими с целта, която се преследва от предвиденото предварително изпълнение на административния акт.

Наред с това законодателят поставя още едно условие, чието проявление следва да е налице, при преценка основателността на искането, като с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК е посочено, че изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Доколкото няма данни семейното положение и трудовият статус на оспорващия да са били известни на административния орган, съдът намира, че в случая е налице ново обстоятелство по смисъла, вложен в цитираната разпоредбата.

Предвид горното и при настоящите данни съдът приема, че са налице условията на чл.166, ал.2 от АПК, при което молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед №[Наименование]/07.02.2026г. на ст.полицай при РУ 04-ОД на МВР-Варна, упълномощен със Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна, по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП: временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия: