Решение № 208 от 08.04.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 588/2024
- Вид
- Решение № 208
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.108, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 -т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.413, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 208 гр. К., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Й. Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Й. Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100588 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на *** г. около *** ч. пострадала в резултат на ПТП в с.Ш. като пешеходец. Движила се по ул.“Л.“ в посока юг плътно вдясно на платното, тъй като тротоарът бил затревен и замърсен и не можел да се ползва, когато в района на *** била ударена отзад в гърба от товарен автомобил /бус/ “М.“ с peг.№***, управляван от С. Й. Й., който бил паркиран на ул.“Р.“ и при потегляне на заден ход я ударил и преминал през краката й.
Виновен за настъпване на ПТП бил водачът С. Й., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозно средство бил свободен и че нямало да създаде опасност за останалите участници в движението. В резултат на ПТП получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в луксация на лява глезенна става, фрактура на шийката на лява бедрена кост, фрактура в основата на *** кост, фрактура на талус. Приета била по спешност в У. “П.“АД гр.С.а в изключително тежко състояние с травми в лявата половина на тялото със засягане на ляво бедро, ляво ходило, лява гръдна половина. Била обслужена на място от екипа на Ц. като й била оставена *** шина. Лявото й бедро било силно деформирано с пунктиформена рана. Имала тежка деформация на ляво ходило с огромна рана с костни фрагменти. Изпитвала силни болки в лява гръдна половина. По спешност била оперирана и поставена под обща интубационна анестезия. Направен бил щателен тоалет на подкколенницата, дебридман на мястото на откритата увреда с кислородна вода, физиологичен серум и браунол, поставили се дренове и раната била зашита. На *** г. отново била оперирана под обща интубационна анестезия. Извършена била 1 репозиция и фиксация на фрактурата на бедрената кост с метална остеосинтеза. Състоянието й непосредствено след ПТП било изключително тежко и била абсолютно обездвижена. Нямала възможност да се обслужва самостоятелно. Имала непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Болките й били много силни. Към момента състоянието й не се е подобрило.
Все още изпитвала болки, била обездвижена и не излизала от дома си. Имала непрекъсната нужда от болногледач, тъй като била безпомощна и не можела сама да се справи в ежедневието си. Психически се чувствала много зле. Не била в състояние да работи и да извършва елементарни битови дейности.
Страдала от безсъние. Непрекъснато се налагало да приема обезболяващи медикаменти, които да облекчат състоянието й. Все още имала болезнени, ограничени и пасивни движения в ЛКС и ЛГлС и невъзможна самостоятелна походка. В резултат на ПТП търпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарствени средства и консумативи, за силна храна /усилена диета/, за болногледач, заплащане на потребителска такса, закупуване на дистално бедро- титаника; закупуване на проходилка и подлога, за рехабилитации и за транспортни услуги. Имуществените вреди - разходи за лекарства били в размер на 366.23 лв. за периода от *** г. до *** г., допълнителни разходи за силна храна /усилена диета/ били в размер на 1080.00 лв., по 180.00 лв. месечно или по 6.00 лв. на ден са за периода от ***г. до *** г., разходи за заплащане на болногледач са в размер на 600.00 лв. или по 200.00 лв.на месец и са за периода от *** г. до *** г., разходи за потребителска такса са в размер на 58.00 лв. заплатена на *** г., разходи за дистално бедротитаника в размер на 1820.00 лв., закупено на *** г., разходи за проходилка и подлога са в размер на 180.00 лв., закупени на *** г. За по-бързото й възстановяване се налагало да извършва рехабилитационни процедури в продължение на два месеца и следвало да направи 30 сеанса, като 10 сеанса се заплащали от здравната каса и 20 сеанса заплатила по 30.00 лв. на сеанс или общо 600.00 лв. за периода *** г. до *** г., разходи за транспорт в размер на 200.00 лв. били заплатени, както за такси, за автобус, за гориво и винетки за контролни прегледи и лечение. Собственикът и виновен водач на товарен автомобил “М.“ сключил своята задължителна застраховка “Г.“ при ответника със застрахователна полица №***, валидна до *** г. Въз основа на нея, ответникът следвало да поеме изцяло деликтната отговорност на виновниязастрахован водач в пълен размер т.е. до размера на действителните й имуществени вреди, като чл.432, ал.1 от КЗ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 4904.23 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на ПТП, явяващи се разходи за разходи за силна храна, за болногледач, за потребителска такса, за дистално бедро- титаника, за проходилка, подлога и за транспорт, заедно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер.
Безспорно било съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо МПС марка “М.“, с peг.№*** по силата на Застрахователна полица, валидна към *** г. На ***г., в с.Ш., С. Й. Й., като водач на товарен автомобил „М.", с peг.*** *** PC, твърди, че не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, поради което липсвал основният елемент от 2 фактическия състав на деликта - противоправно поведение. Позовава се на Тълкувателно решение №2/6.06.2012г. по тълк.д.№1/2010г. на ОСТК на ВКС като твърди, че вината на застрахования при него водач не била установена по предвидения за това в закона начин. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.
Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди, обосноваващи исковата сума като твърди, че сумите, посочени в представените към исковата молба документи не били заплатени от ищцата. Оспорва твърденията за възникнали имуществени вреди, обосноваващи исковата сума в размера над 4 904.23 лв. като твърди, че сумите над тази сума не били заплатени от ищеца.
При условие на евентуалност твърди, че заплатените суми не били във връзка с причинените увреждания в ПТП от *** г. Оспорва настъпването на твърдените имуществени вреди в сочения размер, както и наличието на причинно- следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и за причинено от застрахован в Д. деяние. Оспорва твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищцата след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност твърди, че ако били причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
Възразява срещу на исковата претенция за имуществени вреди в частта й касаеща разходи за болногледач, рехабилитационни процедури и силова храна. Твърди, че ако са били направени, то те не били в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат от процесното ПТП, а били свързани с дегеративни и възрастови заболявания при ищцата, с оглед на възрастта й.
Оспорва вината на С. Й. Й. за настъпило на ***г. ПТП, тъй като не била установена с влязъл в сила съдебен акт. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че ищцата съпричинила вредоносният резултат - като пешеходец, поради извършено нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП.
Степента на съпрчиняване следвало да бъде приложена спрямо претендираните имуществени вреди и приносът на пострадалият бил основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди. Застрахователят не е изпадал в забава за изплащане на обезщетението, тъй като е поставен от ищцата в невъзможност да го плати поради непредоставянето на банкова сметка, а в условията на евентуалност твърди, че на основание чл.380, ал.3 от КЗ застрахователят се е освободил от последиците на собствената си забава именно поради непредоставяне на банкова сметка - неоказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението. Застрахователят дължал законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането. В случай на основателност на претенцията за лихва, като начална дата на същата следва да се приеме датата, на която е изтекъл 3месечният срок за произнасяне на застрахователя. В случай на частично уважаване на исковата претенция, то съдът следвало да определи лихва, за всеки присъден разход поотделно, с оглед датата на която е извършен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Възразява срещу искането за присъждане на направени по делото разноски в полза на ищеца, тъй като последната била освободена от държавна такса и разноски. Възразява срещу искането за 3 присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** г. на РУ-К. /л.53 на делото/се установява, че на *** г., в *** ч. в с.Ш., общ.К., на ул.“Р.“ ***, в посока север юг товарен автомобил “М. С.“ peг.№***, управляван от С. Й. Й., извършвайки маневра движение на заден ход блъска пешеходеца, стояща от дясното пътно платно М. Й. Б.. Констативният протокол се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления /в т.см. решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение ***8/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.
№423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС, I т.о. и решение ***5/ 28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о./.
Безспорно към *** г. със ЗАД “Д.“ е била сключена застрахователна полица №BG/****** задължителна застраховка "Г." за товарен автомобил “М.
С.“ peг.№*** за срок от *** г. до *** г.
По делото са приети заверени копия на епикриза от К. гр.С.а от *** г., епикриза от отделение по физикална и рехабилитационна медицина от *** г., фактура №***/*** г. ведно с фискален бон, фактура №**********/*** г. ведно с фискален бон, фискални бонове от *** г., от *** г., от *** г., от *** г. от *** г., от *** г., от *** г., от *** г., от *** г., от *** г. от *** г., от *** г., от *** г.
С претенция М. Й. Б. чрез адв.С. К. Н.-К. вх.№*** на ЗАД „Д.” АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4904.23 лв. подробно описани, с приложени документи.
Приети са заверени копия на Акт за установяване на нарушение ***60235, съставен на С. Й. Й. като водач на товарен автомобил рег.№***.
С влязло в сила на *** г. решение №190/16.07.2024 г. по а.н.д.№791/2024 г. по описа на РС-К., С. Й. Й. с ЕГН-********** е признат за виновен в това, че на ***г. в с.Ш., общ.К., по ул.“Р.“, при управление в посока север-юг на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „М.“, модел „*** С.“ с рег.*** *** РС, е нарушил правилата за движение по пътищата по Закона за движение по пътищата, а именно – чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП, като е предприел маневра „движение назад“, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Й. Б. от с.Ш., общ.К., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост и лява скочна кост – трайно затруднение на движението на левия долен крайник престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба.