Решение № 1966 от 04.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2662/2024
- Вид
- Решение № 1966
- Подписан
- 04.04.2024
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Михаела Касабова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.2 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.2 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.507 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.27, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1966 гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100502662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 09168/20.02.2024 г. на ЧСИ У.Д., рег. № 858, район на действие СГС, подадена от длъжника К. Б. Р., чрез пълномощник адв.З.К. по изп. дело № 20248580400021 по описа на ЧСИ У.Д. срещу извършените от ЧСИ изпълнителни действия: налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, определяне размера на дължимите разноски в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.
В жалбата се твърди, че неправилно по гр.д.№ 812752017 г. на СРС, 145 с-в при издаване на изпълнителния лист въз основа на решение № 20105234/11.10.2023 г. съдът не е съобразил, че е налице влязло в законна сила решение № 36850/11.02.2019 г., което не е следвало да отменя и/или изменя. Заявява, че второто решение е нищожно доколкото след постановяване на решението си съдът може да го допълва или отстранява очевидни фактически грешки в него, което в случая не е налице.
В писмени възражения от 01.03.2024 г. взискателят Топлофикация София ЕАД изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
ЧСИ У.Д. излага мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и прилага копие на изпълнителното дело.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ и доказателствата, приложени в копието на изпълнителното дело, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК.
Разглеждана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20248580400021 по описа на ЧСИ У.Д. е образувано по молба на взискателя Топлофикация София ЕАД от 03.01.2024 г. и въз основа на 1
Изпълнителен лист от 21.11.2023 г. издаден по гр.дело № 81275/2017г. по описа на СРС, 145 състав въз основа на влязло в законна сила решение № 20105234/11.10.2023 г., срещу длъжника К. Б. Р. от гр.София, за заплащане на описаните в изпълнителния лист суми, както и такси и разноски в изпълнителното производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
С жалбата се обжалва Постановление за разноски по Изпълнително дело №:
20248580400021, за дължимите такси и разноски по изп. дело, както и насочването на принудителното изпълнение към банковата сметка на длъжника, в която последният получава своята пенсия- налагането на запор на пенсия получавана от НОИ.
Постановление за разноски по изп. дело е обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 957/10.01.2024 г. /връчена лично на длъжника на 12.02.2024г./, заедно с копие от изп. лист.
В поканата са посочени разноски за взискателя за възнаграждение за юрисконсулт по чл.78 ал.8 от ГПК и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ.
Разноските за възнаграждението за взискателя по чл.78 ал.8 от ГПК са в размер на 150 лева /заедно с разноски от 5 лева държавна такса за издаване на изп. лист — общо 155 лева, посочени като разноски по изп. дело/, а 290.36 лева с ДДС са за такси по ТТР към ЗЧСИ.
Чрез приложеното изпълнително дело се установява, че сумата 290.36 лева с ДДС за такси по ТТР към ЗЧСИ е формирана както следва:
Обикновени такси:
- такса по т.1 от Тарифата - 24 лева с ДДС
-четири такси по т.З - 24 лева с ДДС
-три такси по т.5 - 72 лева с ДДС
-три такси по т.9 — 54 лева с ДДС
-такса по т.12 — 36 лева с ДДС
-допълнителни разноски по т.31 — 10.40 лева
Пропорпионална такса такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ — 58.30 лева без ДДС /69.96 лева с дължимия ДДС/.
На основание чл.507 ал.1 от ГПК, отново на 10.01.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „БАНКА ДСК“АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, за налагане на запор на сметки, банкови касетки и вземания, както и запорно съобщение до НОИ, за налагане на запор на получаваната от длъжника пенсия.
Съдът като взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Съгласно задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г., ОСГТК, изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране. (При индивидуалното принудително изпълнение е допустима проданта на парично вземане само ако е облечено в ценна книга, но този случай е извън предмета на обсъждане, тъй като вземанията по ценни книжа са секвестируеми.) Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче 2 е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Както е посочено в същото несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.
С оглед така дадените разяснения, съдът се произнася по такова искане само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
При съобразяване, че чрез ангажираните доказателства се установява, че наложеният запор на вземания за пенсия на длъжника е бил вдигнат, съдът не следва да се произнася по него. Доводите на жалбоподателят срещу законосъобразността на насочване на изпълнението върху вземанията на длъжника от пенсия, съдът намира за неоснователни. Идентичен извод се налага и за наложените запори по вземания на длъжника по банкови сметки в „БАНКА ДСК“АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, тъй като същите са били вдигнати от ЧСИ.
Доводите на жалбоподателя, че определените разноски в т.ч. за възнаграждение за юрисконсулт са завишени, съдът намира за неоснователни. Определеното възнаграждение за юрисконсулт по реда на чл.78, ал.8 ГПК е съобразено с предвидения в чл.37 ЗПП размер – чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Останалите определени и начислени такси и разноски по ТТР на ЗЧСИ са съобразени с извършените от ЧСИ действия и са съобразени с тарифата.
Исканията на жалбоподателят за обявяване за нищожно на решение на СРС, 145 с-в от 11.10.2023 г. са извън предмета на подадената жалба по чл.435 и сл. ГПК. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
С оглед на изложеното жалбата следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 09168/20.02.2024 г. на ЧСИ У.Д., рег.
№ 858, район на действие СГС, подадена от длъжника К. Б. Р., чрез пълномощник адв.З.К. по изп. дело № 20248580400021 по описа на ЧСИ У.Д. срещу извършените от 3
ЧСИ изпълнителни действия: налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, определяне размера на дължимите разноски в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4