Определение № 724 от 17.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Монтана, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "А. " ЕАД, гр. С., подадена чрез юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 4354 от 24.10.2025г., постановено по частно гр. дело № 2794/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана , с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д. И. К. от гр. П. за парични вземания в размер на сумата 957.73 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 година до изплащане на вземането, сумата 174.20 лева договорна лихва за периода 16.05.2024 г. до 07.01.2025 г., сумата 170.26 лева мораторна лихва за периода 17.05.2024 г. до 22.10.2025 г. с основание сключен Договор за предоставяне на гаранция от 30.03.2024 г. с Ф. ЕООД.

В жалбата се твърди, че разпореждане не неправилно. Поддържа се, че заемателят се е съгласил да обезпечи задълженията си към заемодателя по договора за заем при условията, посочени в договора за заем, като е избрал една от предвидените възможности за обезпечение със сключен договор за поръчителство, съответно клаузата в чл. 4 от договора за заем не е неравноправна и сключеният договор за поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение, като уговорката за заплащане на възнаграждение . Оспорен е извода на заповедния съд, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение следва да се включва в посочения в договора за заем ГПР, ако евентуално се приеме нищожност на уговорката за плащането му, тъй като недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В конкретния случай изискванията за съдържането на договора са спазени. Посочен е лихвен процент и ГПР.

Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не бяха посочени изобщо съответните величини. Обратното разбиране не съответства на принципа за запазване действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, който и многократно е съобразяван в практиката на върховната съдебна инстанция. Иска се отменяна на обжалваното разпореждане и уважаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване от 1 легитимирана за това страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 413,ал. 2 от ГПК съдебен акт .

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано пред Районен съд-Монтана по заявление на "А. " ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. И. К. за сумите 957.73 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 година до изплащане на вземането, сумата 174.20 лева договорна лихва за периода 16.05.2024 г. до 07.01.2025 г., сумата 170.26 лева мораторна лихва за периода 17.05.2024 г. до 22.10.2025 г. с основание сключен Договор за предоставяне на гаранция от 30.03.2024 г. с Ф. ЕООД. В заявлението е посочено, че на 30.03.2024г. между длъжника и "И.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 5080268, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ф.“ ЕООД и Д. И. К. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ф.“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А.“ ЕАД като цесионер, придобил вземането на поръчителя , е налице правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С обжалваното Разпореждане съдът е оставил без уважение искането за издаване заповед за изпълнение, като е приел, че кредитното правоотношение се подчинява на изискванията на ЗПК, като е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор (недействителност на гаранционната сделка), предвид видът на стоката или услугата, предметът на договора и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване (арг.чл.145 ЗЗП). Прието е, че усвояването на кредита е обусловено от задължително предоставяне на поръчителство, съответно дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Прието е също така, че възнаграждението не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Сключването на допълнителния договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Двата договора следва да се разглеждат като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за гаранция.

Настоящият състав намира така постановеното разпореждане за правилно като краен резултат.

С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП е уредена т.нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява: 1/ всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2/ не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/ води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите се счита, че не са индивидуално определени, когато са предварително изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (арг.чл. 146, ал. 2 от ЗЗП); уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат негови законни интереси (арг.чл. 20 от ЗПК); не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

В случая се претендират вземания по сключен потребителски договор за заем, обезпечен със сключен договор за поръчителство и встъпване на поръчителя в правата на кредитора, поради изпълнение задълженията на неизправния кредитополучател.

Несъмнено, че вземанията, които се претендират за заплащане главница, договорна и мораторна лихви са с основание сключения договор за паричен заем. Видно от същия кредитодателя е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 1000 лева със срок за погасяване 40 седмици с договорен лихвен процент 45% и посочен ГПР 54.95 %. Предвид посочения в договора за заем ГПР, то е очевидно нарушение изискването на чл. 19,ал.4 ЗПК, приложим към процесния договор, според която разпоредба ГПР не може да бъде по-висок 2 от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, съответно ГПР не следва да е по-висок от 50 % . Договореният ГПР от 54.95 % обосновава извод за нищожност на клаузи от сключения договор за паричен заем съгласно чл. 19,ал.5 ЗПК. От друга страна задължението за заплащане възнаграждение от 728.40 лева към поръчителя по сключения договор за предоставяне на гаранция е неделимо от основното по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Това възнаграждение несъмнено е разход , пряко свързан с отпуснатия кредит, дължимо е разсрочено , ведно с вноските по кредита , не е включена в посочения в договора ГПР, а следва да е посочена като разход, съответно не е спазено изискването на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК за посочване вярно ГПР по кредита. От друга страна предвидените в чл. 4 от договора за кредит изисквания за представяне на друго обезпечение от заемателя на практика са неизпълними в посочения тридневен срок , което сочи на извод за наложен от заемодателя начин на обезпечение без обективно заемателят да е имал възможност да избере друг начин на обезпечение , като и двата договора за сключени на една и съща дата . Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице по смисъла на ТЗ /доколкото заемодателят е действителен собственик на капитала на дружеството поръчител и двете дружества са регистрирани на един адрес на управление/ сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и като такъв с оглед чл. 146,ал.1 ЗЗП е нищожен. Освен това договорът води до значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането възнаграждение от 36.42 лева месечно води до акумулиране на допълнително задължение от 728.40 лева за срока на кредита, чийто размер е 1000 лева, съответно е повече от 50 % от отпуснатия кредит . Изложеното налага извода, че е налице обоснована вероятност претендираните вземания за главница, договорна лихва и мораторна лихва да се основават на неравноправни за потребителя клаузи, които се явяват нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице основания по чл. 411,ал. 2,т. 3 ГПК и правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване на исканата заповед за изпълнение.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4354 от 24.10.2025г., постановено по частно гр. дело № 2794/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана , с което е отхвърлено заявлението на "А. " ЕАД , гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. И. К. от гр. П., КАТО ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Монтана, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "А. " ЕАД, гр. С., подадена чрез юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 4354 от 24.10.2025г., постановено по частно гр. дело № 2794/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана , с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д. И. К. от гр. П. за парични вземания в размер на сумата 957.73 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2025 година до изплащане на вземането, сумата 174.20 лева договорна лихва за периода 16.05.2024 г. до 07.01.2025 г., сумата 170.26 лева мораторна лихва за периода 17.05.2024 г. до 22.10.2025 г. с основание сключен Договор за предоставяне на гаранция от 30.03.2024 г. с Ф. ЕООД.