Решение № 260038 от 06.06.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5768/2019
- Вид
- Решение № 260038
- Подписан
- 06.06.2022
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ СТЕФАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.145, ал.5 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ гр.Русе,
06.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 04 май през две хиляди, двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5768 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Ищците К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** твърдят, че първият от тях е собственик по наследство и чрез дарение на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот Х/II-203 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе с площ 500.00 кв.м. с адрес по данъчна оценка" с. К., община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 16, заедно с построените в имота стопанска сграда и тоалетна с площ по данъчната оценка от 40.00 кв.м., заедно с всички други подобрения и трайни насаждения в имота, при граници за така описания имот: улица, УПИ МИ-203, УПИ У1-204, УПИ 1Х-201 в кв. 19. Твърди се, че останалата 1/6 идеална част е собственост по наследство на втората ищца, в уверение на което представят писмени доказателства.
Ищците твърдят, че собственик на УПИ VI-204 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община
И., област Русе е ответницата Н.Т.Б.. Поддържат, че в притежавания и ползван от тях - ищците недвижим имот има трайни и сезонни насаждения, като имотът се използва изцяло съобразно обичайното предназначение на селските имоти - за произвеждане на плодове и зеленчуци.
Твърдят, че в качеството си на собственици на имота са лишени от възможността да го ползват ефективно и в пълната му площ, както и съобразно предназначението му, поради осъществявания в съседния имот противоправен начин на ползване, а именно - извършеното в съседния имот застрояване и направените в съседния имот насаждения.
Твърдят, че построените в имот УПИ VI-204 сгради - жилищна сграда и стопанска постройка, са разположени по границата с притежавания от тях – ищците имот УПИ VII-203. Ситуирането на жилищната сграда и стопанските постройки препятствали ищците да ползват съобразно предназначението собствения си имот.
Твърди се в исковата молба, че жилищната сграда и стопанската постройка, съществуващи в имот УПИ VI-204, са построени без строителни книжа преди 07.04.1987 година.
Твърди се, че според позиция на Община - И., жилищната сграда и стопанската постройка са търпими съгласно нормата на пар. 16 от ПР на ЗУТ, като тази позиция била застъпена и от собственицата на имота.
Ищците считат това за неправилно и незаконосъобразно, тъй като изградените преди 07.04.1987г. жилищна сграда и стопанска постройка не са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно сега действащия ЗУТ, тъй като и двете постройки недопустимо са разположени по страничната регулационна линия на УПИ VII - 203, който имот е наша собственост.
Твърди се в исковата молба, че освен незаконния характер на двете постройки, от страна на първата ответница било извършено последващо преустойство на жилищната сграда, което също е незаконосъобразно. През 1994г. първата ответница се е снабдила с разрешение за строеж № 89/27.07.1994г. за ремонт на покрив, но в Община - И. не се съхраняват проектите във връзка с издаденото разрешение на строеж. Вместо да бъде извършен само ремонт на покривната конструкция, първата ответница извършила преустойство в имота си без строителни книжа и без разрешение, като изградила в подпокривното пространство на жилищната сграда стаи за живеене и увеличи височината на сградата.
Твърди се, че двете сгради, собственост на ответницата Б., които не са на изискуемото по закон отстояние от границата между двата имота, хвърлят сянка въру имота на ищците и ги препятстват да ползват същия в пълен обем и съобразно обичайното му предназначение.
Твърди се, че улуците на жилищната сграда на ответницата Б. са разположени изцяло в дворното място на ищците, като при дъждове водата се стичала изцяло в техния двор, като създавала допълнителни неудобства при ползването на имота и ерозирала терена.
Твърди се, че във вътрешната част на УПИ VI-204, собственост на ответницата Б. са разположени трайни насаждения, които също не са на съответното отстояние, засенчвали имота на ищците и ограничавали възможността да го ползват.
Твърди се в исковата молба, че ответницата Б. ползвала без основание част от имот на ищците в размер на 25.00 кв.м.
Твърди се, че ответниците оспорвали правото на собственост на ищците, което обосновавало правния интерес от предявяването и на иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Н.Т.Б. с ЕГН:********** и В.Т.Х. с ЕГН:********** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат да се упражнява правото на собственост по отношение на УПИ VII – 203, кв.
19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе, като премахнат застроените в УПИ VI - 204, кв. 19 (съгласно регулационния план на с.К., община И., област Русе, с площ 765.00 кв.м., който имот има следните граници: улица, УПИ VII-203, Х1-201, V в кв. 19 и е с административен адрес в село с.К., община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 14): жилищна сграда (само ответницата Н.
Т. Б.) и стопанска постройка (ответниците Н.Т.Б. и В.Т.Х. заедно), респ. ответницата Н.Т.Б. да премахне направеното застрояване в подпокривното пространство на жилищната сграда, извършено в нарушение на строителните правила и норми.
В условията на евентуалност на основание чл.108 от ЗС молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Н.Т.Б., че ищците са собственици на 25 кв.м. от УПИ VII -203 в кв. 19 (съгласно регулационния план на с. К., община И., област Русе, с площ 500.00 кв.м. с административен адрес с. К., община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 16) разположени на северозападната граница с УПИ VI - 204 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе, като осъди ответницата да им предаде владението върху тази реална част. С исковата молба са направени доказателствени искания. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Т.Б. с ЕГН:********** и В.Т.Х. с ЕГН:********** са депозирали отговори, с които развиват съображения за неоснователност на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Н.Т.Б., чрез пълномощника си адв.Г.Г. е предявила насрещен иск. Моли съда да постанови решение, с което:
1. На основание чл.109 от ЗС да осъди ответниците (първоначалните ищци) да преустановят неоснователното си бездействие, причинило разрушаването на покрива на жилищната ми сграда в УПИ У1-204 в кв.
19 по рег. план на с. К., общ. И., обл. Русе, като премахнат засаденото в близост до нея овощно дърво - висока слива, а ако се окаже, че дървото е засадено на допустимото разстояние - да отрежат клоните му, които се разпростират върху покрива на сградата, събарят циглите й и затлачват улуците на сградата ми с окапващите листа и плодове/сливи.
2. На основание чл.109 от ЗС да осъди ответниците (първоначалните ищци) да преустановят неоснователните наводнявания на имота й, причинени от неправилния наклон на дигата от пръст над подпорната стена в горния край на имота им и направения улей с наклон към имота ми и от незапълнената с бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, като пренасочат наклона на дигата и улея към долния край на имота, където да се стича водата от дъждовете и оттам - на улицата и като запълнят с бетон фугата между стъпалата и имота.
3. На основание чл.45 от ЗЗД да осъди ответниците (първоначалните ищци) солидарно да й заплатят обезщетение за причинените ми имуществените вреди в размер на 830 лева лева - разходите за извършения наложителен ремонт на жилищната й сграда и стопанската постройка през 2017/2018г., вследствие на системните наводнявания от неправилно насочените към имота й дъждовни води, както и на незапълнената с бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Обосновава предявените насрещни искове, като твърди, че съгласно нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, № 157 том VIII дело 3201 от 27.5.1991 г. (съставен от нотариуса при Русенския районен съд Цв. Миланов) е собственик на недвижим имот в с. К., общ. И., обл. Русе: дворно място, цялото от 765 кв.м., представляващо УПИ У1-204 в кв.
19 по плана на селото, разположен по ул. „Т.Д." № 14, заедно с построените в него: жилищна сграда със ЗП 60 кв.м. и 1/2 идеална част от стопанската едноетажна постройка със ЗП 96 кв.м., при граници/съседи на имота: от север - улица, от изток - К. Керчева, от юг - Й.Н.и от запад - Т.П..
Твърди, че и двете сгради в този имот са построени от нейните родители през периода: 1949 - 1951г. на страничната регулационна линия със съседния УПИ УП-203, но понеже строителните книжа оттогава не са запазени, а непрекъснато била заплашвана от ответниците (първоначалните ищци), че ще ги съборят като незаконни, подала заявление до Община И., област Русе, с необходимите по закон документи, за издаване на удостоверение за търпимост.
Така, след съответните проверки, Главният архитект на общината й издал Удостоверение за търпимост № 28/4.12.2018 г., на осн. § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, с което се удостоверява, че построените преди 1953 г. в УПИ VI-204 в кв. 19 по регулационния план на с. К. (т.е. в моя имот): жилищна сграда със ЗП 54 кв.м. и стопанска постройка със ЗП 96 кв.м., са били допустими по правилата и нормите, действали по време на строителството им и са търпими строежи, които могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
Твърди, че съгласно нот.акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка по давностно владение № 167 том V дело № 2613 от 12.10.1987 г. (съставен от същия нотариус при Русенски районен съд), съпрузите К.К.Т. и И. Б. Т. са придобили собствеността върху УПИ УП-203 в кв. 19 по плана на с. К., разположен по ул. „Т.Д." № 16 (съседен на нейния имот откъм изток), представляващ дворно място от 500 кв.м., заедно със застроените в него стопанска сграда и тоалет, както и върху следващия, съседен на него, имот откъм изток - УПИ УШ-203, представляващ дворно място от 910 кв.м., заедно със построените в него жилищна сграда, кухня и стопанска сграда. След смъртта на И. Б. Т. на 11.4.2016 г., негови наследници са съпругата му К., с право на 4/6 идеални части от наследството и децата им - ответниците К. и Д., с право по 1/6 идеална част за всеки от тях.
Ищцата по насрещните искове Б. твърдим, че с нот.акт за дарение на недвижими имоти № 75 том IV рег. № 5012 дело 405/ 27.10.2016 г. (съставен от нотариуса с Р Д - Районен съд Русе, № 433 на НК), К. К. Т. е дарила на сина си К. собствените си 4/6 идеални части: от посочените два имота - УПИ УП-203 и УПИ УШ-203 (заедно с построените в тях сгради), при което отв. К. Ив. Б. е станал собственик на 5/6 идеални части, а сестра му - отв. Д. Ив. Й. - на 1/6 идеална част от тези имоти. Съседният на имота й
УПИ УП-203, собственост на първоначалните ищци и ответници по насрещните искове, има засадени овощни дървета и е използван от тях като овощна и зеленчукова градина за плодове и зеленчуци. Едно от тези дървета е висока слива, засадена на разстояние по-малко от допустимите 5 м., съгл. чл. 94 ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Част от клоните на това високо дърво са разпрострени над покрива на жилищната й сграда и всяка година й причиняват щети: при вятър събарят циглите от покрива, а листата им и окапалите плодове затлачват улуците и водата прелива направо в основите (без да може да се оттече в нейния имот по водосточната тръба). Твърди, че същевременно, проникващата през разместените и счупени от клоните цигли вода стана причина гредоредът по тавана да провисне, което наложило през 1994 г., след издаденото й разрешение за строеж, да направи основен ремонт на покрива срещу голяма сума пари. За да не се влошават допълнително отношенията ни, не поискала от съседите си обезщетение за тези пари, но многократно ги молила да премахнат това дърво, или поне да окастрят клоните му, които са над покрива на жилищната й сграда и я увреждат.
Разпечатката съдържа 38 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afcd57ba-dc5a-4a86-881e-0217bcc54bc1