Решение № 5728 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5728 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100513117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 15184/19.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45245/22 г. по описа на СРС, 59 състав, при участието на „Н.“ АД като трето лице – помагач на ищеца, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. И. В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.

И. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 233,20 лв., представляваща ¼ част от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „*******, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 43,43 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., сумата от 6,69 лв., представляваща ¼ от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1,47 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г., за които суми е 1 издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44244/20 г. по описа на СРС, 59 състав. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. И. А. Н. от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 700 лв., представляваща дължимо за исковото и заповедното производство адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата В. И. В. в исковото производство и в производството по ч. гр. д. № 44244/20 г. по описа на СРС, 59 състав.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 15184/19.09.2023 г., постановено по гр. д. № 45245/22 г. по описа на СРС, 59 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 14.11.1986 г. В. И.

В. и М.В.В. се легитимират като собственици на процесния имот. Сочи, че от справката за гражданско състояние от НБДН за М.В.В. се установява, че същият е починал на 25.11.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон – Р.М.С. /дъщеря/ и В. И. В. /съпруга/. Твърди, че по отношение на Р.М.С. заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за ¼ част от общия дълг, а в частта относно В. И. В. не е влязла в сила, тъй като е подала възражение. Поддържа, че със смъртта на единия от съпрузите съпружеската имуществена общност е прекратена и от бездялова се е превърнала в дялова, при равни квоти. Твърди, че В. И. В. се легитимира като собственик на ¾ ид. ч. от имота /2/4 ид. ч. – на основание покупко – продажба след прекратяване на СИО и ¼ ид. ч. – по наследствено правоприемство от М.В.В./, както и че именно като собственик на тези идеални части ответницата се явява и носител на задълженията за разноски за имота /по арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС/, а освен това като наследник на починалия си съпруг отговаря и за задълженията, оставени от наследодателя й. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. И. В. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

2

Третото лице – помагач – „Н.“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответницата В. И. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж. к. „*******, ап. 25, през процесния период топлинна енергия, която не е платена от купувача. Поддържа, че за процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44244/20 г. по описа на СРС, 59 състав, както и че след подадено възражение от един от длъжниците в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 233,20 лв., представляваща ¼ част от цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 43,43 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 01.09.2020 г., сумата от 6,69 лв., представляваща ¼ част от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1,47 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът В. И. В. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период по отношение на процесния имот. Прави 3 възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Н.“ ЕАД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство спорно обстоятелство е дали въззиваемата страна – ответница в първоинстанционното производство е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, 4 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2014 г. и от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила, и че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот – ап. 25, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, е присъeдинена към топлопреносната мрежа.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 14.11.1986 г. се установява, че М.В.В. и В. И. В. се легитимират като собственици на ап. 25, находящ се в гр. София, ж. к. „*******. От справката за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че М.В.В. е починал на 25.11.2020 г., като е оставил за свои наследници по закон – В. И. В. /съпруга/ и Р.М.С. /дъщеря/. Именно от качеството им на собственици на топлоснабдения имот произтича и качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период на В. И. В. и М.В.В.. Със смъртта на М.В.В. на 25.11.2020 г. е прекратена съпружеската имуществена общност, като по този начин след смъртта на съпруга си В. И. В. се легитимира като собственик на ¾ ид. ч. от процесния имот, от които 2/4 ид. ч. – на основание покупко – продажба след прекратяване на СИО и ¼ ид. ч. – по наследствено правоприемство от М.В.В.. В случая въззиваемата В. И. В. като наследник по закон на М.В.В. и негов правоприемник отговаря и за задълженията му като част от наследствената маса /по арг. от чл. 60, ал. 1 ЗН/, в т. ч. и за ¼ част от неплатената цена за доставена топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. /чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5 ЗН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна 5 енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В случая, с отговора на исковата молба не е оспорен обема на доставената топлинна енергия през процесния период в процесния имот, поради което настоящият съдебен състав приема въз основа на представените по делото изравнителни сметки, че стойността й възлиза на сумата от 932,80 лв. за процесния период /след извършено изравняване/, респ. за ¼ част – 233,20 лв. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че няма данни да са извършени плащания на цената на топлинната енергия за процесния период.

Ето защо, на следващо място следва да се обсъди основателността на правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от дълга, направено с отговора на исковата молба.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.