Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1446 от 10.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3342/2023
Вид
Решение № 1446
Подписан
10.10.2023
В сила
11.11.2023
Състав
Мария Бончева

Цитирани разпоредби

  • чл.27е · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари

РЕШЕНИЕ

№ 1446 гр. Варна, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20233110203342 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „Кателиев Транс“ ЕООД против НП №23-0001698/07.06.2023год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на „Кателиев Транс“ ЕООД е наложено административно наказание: “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева, на основание чл. 99 пр.4 от ЗДП.

Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован не се явява представлява. и не се

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган На 02.03.2023 г.( в гр. Варна, административната сграда на РД "АА" - 1

Варна, превозвачът притежаващ лиценз на Общността № 2250 за международен автомобилен превози на товари, не е спазил законоустановения срок, изтичащ на 01.03.2023 г., за отчете полученото разрешително № 014872/2022 г. валидно до 31.01.2023 г. за Украйна.

Разрешително № 014872 и резервация за резрешителни № 8WZTA5X8 валидно от 18:00 часа на 15.07.2022 г. до 24:00 часа на 18.07.2022 г. са предоставени в РД "АА" гр. Варна със заявление с № 11-36-25/13/27.03.2023 г.

Въз основа на така установеното в АУАН било издадено и оспорваното наказателно постановление, предмет на разглеждане в производството, което възприело изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта, като било прието, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.

25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, поради което на дружеството е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по АНП, както и от гласните доказателства – показанията на св. Й.ов, които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

НП е издадено от компетентен орган – Началника на ОО АА Варна, въз основа на Заповед на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително този свидетел е само един, което 2 съставлява процесуално нарушение, но същото според съда не е от категорията на т. нар. съществени такива, което да води автоматично до порок на издаденото наказателно постановление.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл нито един от предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, тъй като издаденото НП към настоящия момент все още не е влязло в законна сила.

Съдът не констатира и твърдяното нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Според състава на съда е безспорно установено, че жалбоподателят, като превозвач е получил разрешително с № 014872за територията на Украйна, издадени по реда на Раздел III от Наредба № 11/31.12.2002 г. на MTC за 2019 г., с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, същият е дължал отчитане пред РД "АА" – гр. Варна на посочените разрешителни до 01 март на следващата календарна година, а именно – до 01.03.2023 г.

Като не е реализирал дължимото според закона действие, дружеството-превозвач безспорно е осъществило състава на нарушението по н а чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, което е било установено при извършената проверка от контролните органи.

По отношение на направеното възражение, относно неяснотата кой следва да бъде субект на извършване на нарушението, настоящият съдебен 3 състав не констатира такава, доколкото редакцията на разпоредбата на чл. 25 сочи, че това следва да бъде именно "превозвачът", като законът допуска превозвачи да бъдат и юридически лица. Обстоятелството дали има и кое е виновното длъжностно лице, допуснало неотчитането на разрешителните в изискуемия срок, както и причините за това, не са от категорията елементи, които биха могли да доведат до екскулпиране на дружеството-превозвач, като в случая неговата отговорност е безвиновна.

Санкцията за извършеното нарушение правилно е определена на основание административнонаказателната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗАвП .

Доколкото санкционираното лице е търговско дружество и наложената административна санкция е определена в твърд размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно индивидуализацията на същата.

За пълнота, следва да се изтъкне, че извършеното административно нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, не може да се третира като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушения от подобен вид засягат изрично регламентирания ред за издаване и отчитане на разрешителните, като съдът счита че същите засягат в значителна степен обществените отношения, които са призвани да гарантират нарушените административни разпоредби, поради което и деянието не следва да се отличава с маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление –законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на РД“АА“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не 4 е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0001698/07.06.2023год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на „Кателиев

Транс“

ЕООД е наложено административно наказание:

“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева, на основание чл. 99 пр.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА „Кателиев Транс“ ЕООД да заплати на РД“АА“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5