Протокол № 89 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 89 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20245200100738 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:23 часа се явиха:

Ищецът С. А. С., редовно призован чрез процесуален пълномощник адв.

С. М. не се явява.

За него се явява адв. С. М., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

За ответника Прокуратура на Р България, редовно призовани и за Окръжна прокуратура Пазарджик се явява прокурор С. Я..

Адв. М.: – Да се даде ход на делото.

Прокурорът: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се постъпило писмо с приложена за послужване на НОХД № 152/2023 г. по описа на Районен съд - Велинград, съдържащо материА.те по ДП ЗМ № 110/2022 г. по описа на РУ МВР Велинград.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл. 143 и чл. 146 от ГПК.

1

Образувано е по повод предявен иск от С. А. С. от с. К. общ. Велинград, чрез адв. С. М. от ПАК против: Прокуратура на Република България гр.

София с правно основание: чл. 2 от ЗОДОВ и цена на исковете: 25 500 лв. неимуществени вреди и 1 500 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на пресъдените обезщетения и сторените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че с Постановление на разследващ орган от 12.12.2024 г., му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 235, ал. 1 от НК и е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство с № 207 от 2022 г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022 г., по описа на РУ МВР Велинград. След извършване на процесуално-следствени действия на 19.05.2023 г., Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград е изготвила обвинителен акт и е внесла обвинителния акт в компетентния Районен съд Велинград.

В Районен съд Велинград е образувано Наказателно общ характер дело /НОХД/ № 152 по описа за 2023 г., по което дело е постановена Присъда № 13 от 28.03.2024 г. по Наказателно общ характер дело № 152 по описа на Районен съд Велинград за 2024 г., с която е признат за невиновен в това че на 05.01.2022 г., в с. К., община Велинград е съхранявал незаконно добит от друг - неизвестен извършител, дървен материал - 389 бр. дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,10 лв. с ДДС, като случаят е маловажен, престъпление по чл. 235, ал. 6 НК, във вр. чл. 235, ал. 2 НК, във вр. чл. 235, ал.

1 НК, поради което на осн. чл. 305, ал. 6, във вр., във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК, го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 235, ал. 6 НК, във вр. чл. 235, ал. 2 НК, във вр. чл. 235, ал. 1 НК.

Със същата Присъда му е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ /ред., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г./, за това че на 05.01.2022 г., в село Кандьови, Община Велинград е съхранявал дървен материал - 389 броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,10 лв. с ДДС, немаркирани с производствена марка нарушение на чл. 213,, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за горите.

Срещу обжалваната Присъда е подаден Протест от прокурор от РП 2

Пазарджик, ТО Велинград, както и въззивна жалба срещу наложеното административно наказание от С. А. С. като по същите в Окръжен съд Пазарджик е образувано Въззивно наказателно дело от общ характер № 432 по описа за 2024 г.

Образуваното въззивно дело завършва с Решение № 185 от 08.10.2024 г., с което обжалваната първоинстанционна Присъда е отменена и в частта за наложеното административно наказание и в частта за присъдените разноски.

В останалата й част, с която като подсъдим бил признат за невиновен оправдателната присъда е потвърдена.

Така през времето на цялото досъдебно и впоследствие съдебно производства, които неоснователно се водеха срещу него за нещо, което не бил извършил, е бил изключително притеснен. Това притеснение продължило за един сравнително голям период от около 2 години от привличането му за обвиняем до окончателното му оправдаване.

Твърди се, че през целия си живот се е стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация без все още да мога да си обясня как. За този неприятен инцидент са научили в село К. където живее, тъй като получавал призовки и имаше огледи на вещи лица, като понеже самото село е с малко като брой жители го е било да се покаже.

Твърди се, че е ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини, приятели, познати понеже не желаел да им обяснява как без вина се оказал виновен; как бил третиран като престъпник, как бил разкарван по полицейските управления и съдът на Велинград и пред Окръжен съд Пазарджик за нещо, което не бил направил, как бил сниман като престъпник и му били снети отпечатъци.

Видно от горното изложение ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно дело, като оценява същите в размер на 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева. Предвид на изложеното счита, че е нА.це правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство с № 207 от 2022 г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022 г., по описа на РУ МВР Велинград.

За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на 3 правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § I от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като счита, че именно и претендираният размер от 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева е едно справедливо обезщетение.

Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други).

Твърди се, че същевременно в хода на съдебното производство пред РС Велинград е претърпял и имуществени вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тогава за защита на правата и законните си интереси е ангажирал процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената защита хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева, която сума е заплатена в брой за което обстоятелство е сключен Договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 000848 /л. 22 НОХД/ и е подписано пълномощно, двете от 02.10.2023 г. Договорената защита бе осъществявана по време на досъдебното производство, като оригинала на сочения ДПЗС се намира на лист 22 от НОХД № 152 от 2023 г. на Велинградския районен съд.

Също така предвид на това, че съдебното производство продължило в повече от две заседания, то по аргумента на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., като в тази връзка за проведените повече от две съдебни заседания по делото на 07.03.2023 и на 28.03.2023 е ангажиран адвокат, на който е заплатено на два пъти по 250 лева за отделните заседания като двата ДПЗС се намират на лист 81 и 136 от НОХД 152 от 2023 ВРС.

Предвид на изложеното счита, че е нА.це правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция и за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу мен досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград.

4

На последно място, се счита ОС Пазарджик за компетентен Окръжен съд, който да разгледа настоящата искова молба по аргумента на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ настоящ адрес на увредения.

Формулира петитум да се осъди Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата от 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал.2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № 207 от 2022 г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022 г., по описа на РУ МВР Велинград, по което обвинение бил признат за невиновен и оправдан с Присъда № 13 от 28.03.2024 г. по Наказателно общ характер дело № 152 по описа на Районен съд Велинград за 2024г., която Присъда е потвърдена с Решение № 185 от 08.10.2024 г., постановено по Въззивно наказателно дело от общ характер № 432 по описа за 2024г. ОС Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата 25 500 /двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдът да постанови Решение, с което да осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с чл. 235, ал. 2, във връзка с чл. 235, ал.1 от НК, същото по досъдебно производство с № 207 от 2022г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 110/2022г., по описа на РУ МВР Велинград.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик. Счита, че искът е допустим, но не е основателен.

От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 6, във връзка с чл. 235, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК по Д11 № ЗМ110/2022 5 г. на РУ на МВР гр. Велинград, НОХД № 432/2024 г. на Р С гр. Велинград, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда.

Оспорва изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действия на Прокуратурата на РБългария.

Не са нА.це твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария.

Оспорват се всички твърдения за причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже нА.чието на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинноследствена връзка с обвинението и техния размер.

С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен срок. В съдебна фаза продължителността на разглеждане на делото е зависела от ръководно-решаващия орган - съдът и от процесуалното поведение на участниците в него. Прокуратурата не е бавела разглеждането на делото.

Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство той е изпаднал в различни негативни изживявания, като срам, притеснения, кошмари по време на сън, отчуждение от хората, рефлектиращи в личен и професионален план и влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват доказателства за поведението на ищеца на работното му място и в близкото му обкръжение. Липсват доказателства за неимуществени вреди над обичайните, които се презумират от ищеца в исковата му молба.

Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.