Решение № 1770 от 15.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120106242 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. А. А. с ЕГН **********, адрес: гр. .... ...., действащ чрез пълномощника си адвокат Д., против „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. . ..., представлявано заедно и поотделно от Д..Х..Д..и Я..Д..Х.., от уточнена с допълнителна такава, с която се претендира да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение, на следните недвижими имоти: реална част от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на КККР, засягащо поземления имот, адрес на имота: гр. ....." /старо наименование „....“/ , площ от 4284 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при поливни условия: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ..., съседи: ..., с площ на реалната част от 1 597 кв.м., със съседи: североизток - ..., югоизток - ..., юг - ..., запад - ..., и на реална част от поземлен имот с идентификатор ...по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-189/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на 1

КККР, засягащо поземления имот, адрес на имота: гр. ... /старо наименование „...“/, площ от 26 742 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при поливни условия: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ...., съседи: ..., ...., ...., с площ на реалната част от 1 752 кв.м., със съседи: север - път, изток - ..., юг - ..., запад - ....

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че осъществявал владение от 01.01.2001 г. до 01.01.2019 г. върху гореописаните реални части от процесните недвижими имоти. Излагайки Още през средата на 80-те години покойния баща на ищеца – А..С..А., получил правото да отглежда животни в тази местност, която цялата била предназначена за животновъдна зона. Така оградил гореописаните части от процесните поземлени имоти и настроил в тях няколко постройки – навес от 190 кв.м., полумасивна сграда от 171 кв.м., масивна стопанска постройка от 14 кв.м. и залепена до нея масивна жилищна сграда от 27 кв.м., със залепен за нея навес от 9 кв.м., като всичко това образувало животновъдна ферма, която била с обща площ от 3 349 кв.м. На 01.01.2001 г. владението било предадено на ищеца от неговия баща, поради напредналата му възраст и появилите се заболявания, като до преди това А..А..отглеждал там около 300 овце. След това ищецът поел управлението на фермата и владението върху недвижимия имот, като отначало сам отглеждал там овце и кокошки. През последните 10 години я отдавал под наем. В крайна сметка имот *** бил възстановен с решение на ОСЗ на наследници – физически лица през 2014 г., като същите на 25.03.2025 г. продали имота на ответното дружество. Идентично се случило и с имот ..... Сочи се също така, че реституционните решения не били законосъобразни, тъй като имотът бил застроен към 12.03.1991 г. – датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Позовава се и на презумциите на чл. 69 и чл. 83 от ЗС. Излага, че правото му на собственост е смутено от страна на ответното дружество, предвид притежаваните от него титули за собственост, поради което и заявява настоящите искове.

С последваща молба от 28.01.2026 г. ищецът заявява, че добавя още един период за давностно владение - периода от 04.03.2014 г. до 22.08.2025 г., като съдът приема, че няма пречка така заявения период да бъде възприет като предмет на претенцията, при все че още с исковата си молба ищецът посочва действия на осъществявано владение – първоначално от неговия баща, а впоследствие и от него във времето от средата на 80 –те години до завеждането на делото.

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗС.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез пълномощника му адвокат З., с който исковете се оспорват като неоснователни, 2 като се излага, че е собственик на процесните имоти въз основа на покупкопродажба от наследниците на Т..Д.., на които били възстановени с решение на ОСЗ от 04.03.2014 г., вписано в Службата по вписванията на 17.06.2014 г. Излага се също така, че в имотите не съществували законни постройки, които да могат да бъдат претенции на трети лица, или да са обект на самостоятелни права, поради което и всичко съществувало в имота принадлежало като приращение на неговите собственици. След закупуването на имотите и извършен оглед на същите, служители на ответното дружество установили наличие на самонастанили се в тях лица, които с подръчни материали изградили навеси и постройки и отглеждали животни. Поради това и били предприети незабавно действия за защита на правото им на собственост, като подали жалба до Районна прокуратура – Бургас, като била стартирана и процедура от Община Бургас по премахването на незаконните постройки по реда на чл. 225а от ЗУТ, което било спряно до приключване на настоящото дело.

По отношение на наведеното от ищеца придобивно основание въз основа на осъществявано давностно владение се излага, че твърдението на ищеца е за осъществяване на такова само върху части от имотите, чиято характеристика на ливади и ниви не предполагала такава възможност, тъй като преди датата на реституцията имотите били общинска собственост и бил включени в остатъчния общински фонд, което изключвало възможността за своенето им в периода от 01.01.2001 г. до възстановяването им през 2014 г., поради действащия мораториум за придобиване по давност на общински и държавни имоти. Наред с това били и постоянни пасища, до които имало свободен достъп, поради което и нямало как да се твърди спокойно и необезпокоявано владение върху тях. Наред с това се излага, че след възстановяването на имотите те били многократно посещавани от наследниците на Т..Д.., които канили откритите на място лица да ги напуснат или закупят ако желаят. Поради това и се излага, че ищецът не е владелец, а обикновен държател на имотите, като за кратък период от време дори заплащал наем на наследниците. Поради това и се оспорват твърденията за осъществяваното владение, като наред с това се сочи и че няма как ищецът да ги е придобил по давност в периода от 04.03.2014 г. до 01.01.2019 г., тъй като дори няма да е изтекъл изискуемият от закона срок за това. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. Също се търси присъждане на направените по делото разноски.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и уточнителната молба към нея, изложените в тях факти и обстоятелства, становището на насрещната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че с нотариален акт № ..., том I, рег. ..., дело № ...от 25.03.2025 г. на нотариус с рег. номер 458 в РНК - Ц..А.., вписан в Службата по 3 вписванията с вх. рег. № ...от 25.03.2025 г., акт № ..., том ..., дело № ...., ответното дружество е придобило чрез покупко-продажба от В..П..П.., Т..Н..П.., М..Н..П.., М..Й..А.., П..Й..П.., В..К..Х.., М..К..Я.., Я..К..Я.., К..М..Я.., Т..С..П.., П..Т..А.а, С..Т..П..и Н..С..Ш..– наследници на Т..П..Д.., недвижими имоти, сред които и процесните такива.

Съгласно акт за частна общинска собственост № ..../04.06.2012 г., вписан в Службата по вписванията на 06.06.2012 г., Община Бургас се легитимира за собственик на поземлен имот с идентификатор ................на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение № 15/17.10.2008 г. на ОСЗ – Бургас. Съгласно акт за частна общинска собственост № ./04.06.2012 г., вписан в Службата по вписванията на 06.06.2012 г., Община Бургас се легитимира за собственик на поземлен имот с идентификатор ........на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОС, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколно решение № 15/17.10.2008 г. на ОСЗ – Бургас.

С решение № 67/29.11.2013 г. на Общинска служба по земеделие – Бургас, влязло в сила на 04.03.2014 г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Т..П..Д..съгласно плана за земеразделяне на земеделски имоти, сред които по т. 3 и 4 на процесните такива.

По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетеля С..А.., който познава ищецът от 40 години, като са приятели, израснали са заедно и са комшии, се установява, че от 1985-1986 г. горе на местността „...“, която се намирала по пътя за местността „...“ на 1 км. от „....“, се намирали кошарите на С. и още като деца са ходили там, помагали са. Там имало две кошари и масивна постройка от бетон и тухли, където били настанени семейства, които помагали на бай А... Имало и по-малка постройка, където държал фураж, посуда – тя също била масивна. Мястото било оградено с телена мрежа и с колове. Св. не е запознат с това как са придобили това място. През 2000 г. бай А..оставил на сина си фермата, в която отглеждал овце и кози, като обаче продължил да му помага. Бай А..починал преди около 4-5 години, като св. не си спомня точно кога, като след това С. оставил местото под наем на едно момче - М.., за да се поддържат постройките да не се разпаднат, тъй като самият той бил зает и с друга работа.

Св. излага, че последно е посетил мястото, за което разказва, в края на август 2025 г. Прибирал се от път /бил международен шофьор, като С./, когато му се обадил М..и казал, че тръгнали да събарят постройките. Иначе в началото на лятото, около май месец, С. му се обадил и казал, че някакви хора са ходили горе при М.., като заедно отишли там и заварили М..малко притеснен и свит. Започнал да обяснява на С. как някакви хора са отишли горе и са го притеснявали – за какво точно св. не могъл да разбере. Казали, че са собственици на мястото и ще събарят постройките.

4

Доколкото разбрал, по предложение на М..той им е дал около 50 лв., за да го оставят до Нова година, иначе щели да събарят. Във връзка с това възникнал конфликт между С. и М..защо им е дал пари, при положение, че той му го дава под наем. След това се свързали с адв. Д., като разговаряли с него за проблема, че някой имал претенции за имота и той завел настоящото дело. След това направили посещение на мястото с геодезиста Г..и той заснел мястото такова, каквото било към момента на посещението – това се случило някъде на 15-20.08.2025 г. В края на август всичко било разрушено. Вече нямало ограда, а постройките били съборени. В заключение св. посочва, че в периода от 80-те години до 2025 г. е ходил много пъти на местото, като впоследствие дори станали съседи с бай А.., тъй като 2000 г. св. също се сдобил с място на м. „...“, където имал сервиз за камиони и коли до 2024 г. Той закупил неговото място от Общината. Няма представа дали С. и баща му са купили мястото и как са го придобили.

Св. Г..А. – брат на ищеца, сочи, че баща им е имал място на м. „...“, като някъде от 1986 г. е построил кошарата там, като и те – децата му също са участвали в строежа – тогава били малки деца. Баща им бил сервитьор, бил уволнен и оттам започнал да се занимава с животновъдство. Оземлил се горе с това място, което се намирало на пространство, обособено като кварталче. Той имал там комшии, познати, които го уредили с това място, което било ничие. Като взел мястото през 1986 г., баща му го оградил, построил една кошара, втора след това. Започнал да отглежда животни – първоначално кози, после преминал на овце. Описва фермата, в която имало две кошари и около три масивни постройки - – едната – къща с фундамент, където живеели семейство цигани, които се грижили за животните, другата също била масивна постройка, но без фундамент – в нея баща му си държал багаж, кофи, гюмове за животните. Зърното стояло във фуражни зони в двете кошари. Имало и една панелна постройка, в която се отглеждали прасета. Всичко това било оградено с телена мрежа с колове на обща площ от около 4-5 дка.

Разпечатката съдържа 24 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afccc254-9e12-4401-bf45-de4392403f79