Решение № 363 от 04.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330113898 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив, ЕИК 201933664, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 156, е предявил против „Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК 204201593, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 63, и Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И. К.“ №.., кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответните страни да заплатят солидарно на „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив сумата от 1 788, 65 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за продажба от 10.08.2020 г., за което са издадени фактура № 6200003133/30.04.2021 г. и фактура № 6200003155/15.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът по занятие продава горива и консумативи чрез стопанисваните от него бензиностанции на територията на страната, като в процесния случай сделките са осъществени чрез бензиностанциите в гр. Пловдив. Поддържа, че между страните са възникнали търговски правоотношения по договор за продажба от 10.08.2020 г., по силата на който ищецът поел задължение да продаде и достави горива и стоки – автомобилни масла, греси и др., предоставяни на територията на бензиностанция ЕК Петрол, при условията на разсрочено заплащане, при насрещно задължение за купувача да заплати цената при доставката по 1 банков път, най-късно до 15 дни след издаване на фактурата - на основание чл. 9, ал. 1, предл. първо от Договора. Твърди, че физическото лице Й. Г. Т. е поело солидарно задължение с купувача за задълженията му по сключения договор, включително тези за разноските по събиране на вземането – по силата на чл. 16 от Договора. Сочи, че на основание чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен и отговаря солидарно с главния длъжник. Твърди, че за зареденото дизелово гориво са издадени фактури за сумата от общо 1 788, 65 лв., както следва: фактура № 6200003133/30.04.2021 г. за продажба на дизелово гориво от 200 л. на стойност от 366 лв. с ДДС и фактура № 6200003155/15.05.2021 г. за продажба на дизелово гориво от 500, 08 л. на стойност от 1 422, 65 лв. с ДДС Сочи, че горивото по фактура № 6200003133/30.04.2021 г. е предадено на купувача на 20.04.2021 г., удостоверено с подписване на приемопредавателен протокол, а горивото по фактура № 6200003155/15.05.2021 г. е предадено на купувача на 11.05.2021 г., удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни - „Т. Инвест“ ЕООД и Й. Г. Т., не са депозирали отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г., процесуалният представител на ответните страни – а. М.А., с надлежно пълномощно, което представя, признава предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява 2 извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото в първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.01.2022 г., ответните страни чрез своя процесуален представител, с надлежна представителна власт за осъществяване на посоченото процесуално действие, признават предявените искове. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в първото по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 451, 55 лв., от които сумата от 71, 55 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК 204201593, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 63, и Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „И. К.“ №.., да заплатят солидарно на „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив, ЕИК 201933664, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 156, сумата от 1 788, 65 лв., представляваща незаплатено 3 възнаграждение по договор за продажба от 10.08.2020 г., за което са издадени фактура № 6200003133/30.04.2021 г. и фактура № 6200003155/15.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Т. Инвест“ ЕООД, ЕИК 204201593, и Й. Г. Т., ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Макси Петрол” ЕООД - Пловдив, ЕИК 201933664, сумата от 451, 55 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13898/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4