Решение № 443 от 08.12.2023, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 571/2023
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 08.12.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
- § 1, т. 14 · Закон за пътищата
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 48 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. Смолян, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100571 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца Застрахователна компания "**" АД срещу ответника ** - Смолян с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на ответника **- Смолян, че дължи на ЗК “**“ АД сумите, како следва: сумата от 831,31 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГIIК до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №125/30.03.2023г. по чгр.дело №301/2023г. по описа на РС- Смолян.
Твърденията в исковата молба са, че на 17.06.2018г., около 10:35 часа, в гр. Смолян, водачът Х. С. Х. на лек автомобил, марка “**” модел “**” с per. № **, се движи по ул.
„**’ преминава с десните гуми върху шахта от канализационната мрежа на ВИК, която е незакрепена в основата /пръстена/ предната гума повдига капака на шахтата, удря десния праг, а задна дясна гума пропада в отвора на шахтата.
За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1549975 от 22.06.2018г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „**“ АД е образувана щета № 2001-1261-18-408340 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001810045572, със срок на валидност от 07.06.2018г. до 06.06.2019г.
При извършения оглед на лек автомобил марка “**” модел “**” с per. № **, са констатирани увреждания. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 821.31 лева (осемстотин двадесет и един лева и 0.31 ст.).
Сумата в размер на 821.31 лева (осемстотин двадесет и един лева и 0.31 ст.), е 1 изплатена на собственика на увреденото МПС Х. С. Х. с преводно нареждане от 10.12.2018г.
Тъй като се касае до реализирано пътнотранспортно произшествие на участък от път, стопанисван от Агенция „**”, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г, „стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която го управлява. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, управител на пътя е Агенция „**” чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя е и стопанин на същия. Съгласно чл.
19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал.
2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата q организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т.1 от Кодекса на застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата и във вр. с чл. 45 ЗЗД, ЗК “**“ АД придобива право на регрес срещу отговорното за настъпването на вредата лице - ** - СМОЛЯН, за сумата от 831,31 лева (осемстотин тридесет и един лева и 0.31 ст.) с включени 10,00 лв. ликвидационни разноски по щета № 2001-1261-18-408340.
За ищеца ЗК „**“ АД, редовно призовано, не се явява представител.
За ответника ** – Смолян, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание.
С постъпилия в срока по ГПК отговор се правят възражения, че Агенция „**" гр.София (**) не е притежател на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесното ПТП е настъпило на пътен участък на ул."**", гр.Смолян, който е част от републикански път II-86, в границите на населеното място.
От представените от ищеца доказателства, става ясно, че произшествието е настъпило след преминаване на автомобила през незакрепена канализационна шахта, вследствие, на което са настъпили имуществени вреди. В разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, е посочено че изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Закона за пътищата, "Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
В разпоредбата на чл. 48 от Правилник за прилагане на Закона за пътищата, е посочено че организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на: т.1. републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии; т.2., буква „б" тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното /платната/ за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания; В т.1, буква „б" на същата разпоредба е посочено, че платното /платната/ за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за 2 населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно.
Между Община Смолян и ** няма постигната подобна договореност за съвместно поддържане на процесния участък от републикански път II-86, в границите на населеното място. Ревизионните шахти не са елемент на пътя, а на отводнителния канал /подземното съоръжение/. Използва се за ревизия и поддържане на канала. За изграждането им е създаден разрешителен режим по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата за специално ползване на пътищата и на основание чл. 26, ал. 2, букви „г" и „д" и ал. 5 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 59 от Правилник за прилагане на Закона за пътищата, е посочено че изграждането на части от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура в обхвата на пътищата се финансира от собствениците на съответните мрежи и съоръжения. В случая собственик на ревизионната шахта е община Смолян. Във връзка с гореизложеното с отговора се прави възражение, че исковата претенция е недопустима, тъй като ** не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. По същество на исковата молба, иска се оспорва като неоснователен, тъй като няма причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на Агенция „**" и настъпилият вредоносен резултат за ищеца, както се твърди в исковата молба.
От представените от ищеца доказателства за настъпилото на 17.06.2018 г. ПТП, не става ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл.20 ЗДвП. От представените от ищеца доказателства е видно, че за настъпилото на 17.06.2018 г. ПТП, при което са причинени вреди на - лек автомобил, е бил съставен ( протокол за ПТП № 1549975 / 22.06.2018 г. от органите на ПП-РУ на МВР - Смолян, съгласно чл.4 от Наредба № 1з- 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Протокола за ПТП има характера на официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда формална сила единствено за обстоятелствата, възприети лично от съставителя на акта /в случая наличието на конкретни вреди по процесното МПС/. Тъй като съставителя на протокола за ПТП, не е пряк свидетел на вредоносния инцидент, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част е съставен по данни на водача на увреденото МПС, той не се ползва с обвързваща сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на отговорността следва да се докажат съобразно правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпи права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск.
В протокола за ПТП № 1549975 / 22.06.2018 г. от органите на ПП-РУ на МВР Смолян, не се сочи метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както и наличието на насрещно движещ се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл.20 ЗДвП. Няма данни дали автомобила е бил технически изправен (преминал годишен технически преглед).
Всички обстоятелства около възникването на пътно-транспортното произшествие, в иска на ищеца се основават единствено на твърденията на водача на увредения автомобил, е заинтересувано лице съгласно чл.172 ГПК и в случая е нормално да 3 твърди обстоятелства, които изключват неговото виновно поведение.
С отговора се оспорва и размера на посочените вреди. Не съставлява доказателство за размера на настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди представеното по делото опис-заключение на застрахователно дружество и калкулация по претенцията. Тези документи са съставени от служители на застрахователно дружество, удостоверява изгодни за издателя си факти и по същество представляват една декларация, която по нищо не се отличава от твърденията на ищеца в процеса, които сами по себе си подлежат на доказване. Други доказателства ищеца не ангажира за установяването на тези факти, които са правопораждащи по отношение на правото на ищеца да получи претендираните суми.
Уврежданията по автомобила, за които ищецът претендира, могат да се дължат на сочената от него причина, но могат да се дължат и на друг фактор, което съмнение не е елиминирано с посоченото доказване.
Водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
Исковата претенция е неоснователна, поради това, че Агенция „**" - София, чрез специализирано звено ** - Смолян, по никакъв начин не е допринесла за възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имат вина за настъпването им. Ако такова действително има, то е само и единствено по вина на водача, тъй като не е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП да се движи с безопасна скорост и да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Поддържа се становище за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението по назначената съдебна авто- техническа експертиза, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор и се установява, че на 17.06.2018г., в около 10:35 часа, в гр.