Решение № 1322 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502912 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.1 – т.8, чл.446 и чл.446а ГПК.

Постъпила е жалба от Т. Г. Ч., ЕГН – **********, против Разпореждане с изх.№ 80920/22.08.2023г., постановено по изп.д.№ 20128240401618 на ********, с което са оставени без уважения исканията на Т. Г. Ч., ЕГН – **********, да бъде прекратено производството по делото поради изтекла погасителна давност поради липса на компетентност за произнасяне и за вдигане на запора върху банковите сметки. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови решение, с което да се приеме, че исканията са основателни и да се дадат задължителни указания към съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство и за вдигане на запора върху банковите сметки.

„**********, в качеството на взискател, чрез юрк.В. Г., депозира възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.

От страна на **********, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в 1 законоустановения едноседмичен срок, но разгледана по същество, е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

По изп.д.№ 20128240401618 по описа на ***********, от длъжника Т. Г. Ч. е подадена Молба с вх.№ 70608/04.08.2023г., с която са направени искания да бъде прекратено производството по делото поради изтекла давност поради липса на компетентност за произнасяне и за вдигане на запора върху банковите сметки.

За да се остави без уважение подадената Молба с вх.№ 70608/04.08.2023г., се излагат основни съображения, че искането за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност е недопустимо, неправилно и необосновано, тъй като подлежи на разглеждане по общия исков ред. Посочва се, че съдебният изпълнител не следи служебно за изтекла погасителна давност, а евентуално произнасяне по искането би надхвърлило възложената му компетентност. На следващо място, позовава се на разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК, с която лимитативно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като изтичането на погасителната давност по отношение на вземането не е сред тях. По отношение на искането на длъжника за вдигане на наложените запори върху банковите му сметки, посочва се, че запорът остава наложен до изплащане на задължението към взискателя.

С жалбата на Т. Г. Ч. се поддържат направените искания с Молба с вх.№ 70608/04.08.2023г., като се въвеждат и доводи, свързани с позоваване на чл.446 от ГПК за несеквестируемост на доходите на длъжника. Твърди, че не ѝ е предоставян достъп до преписката по изп.дело.

Взискателят „************с писменото си възражение изразява конкретно становище, че доколкото към 10.01.2022г. /датата на последното плащане по изп.дело/ няма постъпили погашения към момента не следва да съществува спор за несеквестируемост. Относно наложения запор, поддържа, че има само обезпечителна функция и е допустимо изпълнително действие.

По отношение на тези възражения **********, посочва, че 2 доходите от трудови възнаграждения и пенсии са частично несеквестируеми, като определянето на секвестируемата част става в съответствие с чл.446 и чл.446а ГПК от от третото лице - работодател, НОИ и др., на което е връчено запорно съобщение за наложен запор. Досежно твърдението за отказ на достъп до изпълнително делото, то в тази насока изтъква, че лично длъжникът Т. Г. Ч. е посетила кантората на съдебния изпълнител и с Молба с вх. №80222/07.09.2023г. /на л. 532/, е поискала да получи само копие на изпълнителен лист, без да е направила искания за запознаване в цялост с преписката по изп. дело. Относно сбора от постъпилите суми и съответно остатъка от дълга, жалбоподателката - длъжник е била уведомявана както в устни разговори със служители на кантората, така и са му били връчени в хода на изпълнителното производство ПДИ и призовки, вкл. и Призовка за принудително изпълнение с изх. № 49538 от 25.05.2023 г., която е била връчена от работодателя ******* на 30.05.2023г. /л. 503/, в която оставащото задължение по делото е упоменато в неговата цялост и след това е разбито по главница, лихва /размерът на законната лихва е ориентировъчен, защото законната лихва върху главницата се начислява и увеличава до окончателното плащане/, ТРЗЧСИ и др.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. С разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК е регламентирано, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато са налице предпоставките по т.1 – т.8 /вкл./. Сред тях не е описано като условие изтичане на погасителна давност. В тази насока, основателно е посочено в мотивите на ЧСИ, че този правен въпрос подлежи на разглеждане единствено в рамките на съдебно исково състезателно производство. Следва да се посочи и това, че институтът на погасителната давност не се прилага служебно. На следващо място, неоснователно е искането на длъжника за вдигане на запора от банковите сметки. Няма спор относно обстоятелството, че задълженията по изп. дело не са заплатени от длъжника, нито е налице позоваване на влязъл в сила съдебен акт, с който да е признато за установено, че процесното вземане е погасено с изтичане на законоустановения давностен срок. По отношение на възражението за несеквестируемост на осн. чл.446 и чл.446а ГПК, същото следва да се остави без уважение, тъй като съгласно материалите по изпълнителното дело, е видно, че третите лица, които са получили запорните съобщения са се 3 съобразили с нормите на ГПК с оглед размера на получаваното трудово възнаграждение от длъжника, който трябва да бъде до размера на минималната работна заплата. По-конкретно налице са данни, че работодателят **********, е правил съответните удръжки при спазване на указанията с тези норми. За друг работодател, конкретно********, не е налице информация да са направени удръжки. Жалбоподателката Т. Ч. също не твърди конкретно да са били направени удръжки в рамките на размера на минималната работна заплата, която е получавала.

Обжалваното

Разпореждане от

22.08.2023г. се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. За пълнота на изложението се посочва, че тъй като съдът се произнася по жалбата по същество за нейната неоснователност, затова не се налага разглеждане и на обективираното с нея искане за спиране на изпълнението на осн. чл.438 от ГПК.

По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане с изх.№ 80920/22.08.2023г., постановено по изп.д.№ 20128240401618 на ЧСИ **********, с което са оставени без уважения исканията на Т. Г. Ч., ЕГН – **********, да бъде прекратено производството по делото поради изтекла погасителна давност поради липса на компетентност за произнасяне и за вдигане на запора върху банковите сметки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4