Решение № 12631 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12631 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110145817 по описа за 2022 година

Ищецът „Д...“ ЕАД е предявил срещу ответника С.. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 и чл.

45 ЗЗД за сумата от 417.12 лв., представляваща изплатеното по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.06.2021 г. от виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 25.08.2022 г. до пълното изплащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 31.05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022 г. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ е настъпило застрахователно събитие – застрахованото МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ..., попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на територията на гр. София, при движение по ул.

„Беримирски извор“ с посока от бул. „Илиянци“ към кв. „Бенковски“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.

1

Твърди, че щетите са на стойност 402.12 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, като е направил ликвидационни разноски по неговото определяне в размер на 15.00 лв.. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа общинската пътна мрежа.

Ответникът С.. в законоустановения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Оспорва вида и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Навежда доводи за съпричиняване. Оспорва регресното право на ищеца за ликвидационните разноски и оспорва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение.

Претендира възнаграждение. разноски, включително и юрисконсулстско

Предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу „В.., ЕИК ..., с правно основание чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 448.17 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 417.12 лв. и мораторна лихва в размер 31.05 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 25.08.2022 г., както и всички разноски по делото. Поддържа, че „В.. е било длъжно да поддържа процесния участък от ул. „Беримирски извор“ и носи отговорност за неизпълнението на това свое задължение по силата на сключения със С.. Договор № СОА19-ДГ55402/17.06.2019 г.

Ответникът по обратния иск „В.. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 29.03.2023 г., в което е обективиран изготвеният по делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че за отстраняване на щети по МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ..., ищецът е заплатил сума в размер на 402.12 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер 15.00 лв.

2

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Й. М.

Х. (водач на МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ...), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, да са причинени вреди върху застрахования от ищеца автомобил – върху предната броня и спойлера, на 20.06.2021 г., в светлата част на деня около 16:30 ч., при движение в гр.

София, по ул. „Биримирски извор“ с посока от бул. „Илиянци“ към кв.

„Бенковски“, като управляваното от свидетеля МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ... попаднало в голяма дупка на пътната настилка, която водачът не успял да избегне. Свидетелства, че дупката била необезопасена и необозначена, а също и скрита в голяма локва вода, както и че преди инцидента се е движил с около 15 – 20 км./ч.

Във връзка с инцидента собственикът на увредения автомобил е уведомил писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 21.06.2021 г., по повод на което е била образувана преписка по щета № 44012132117825, което се установява от представеното по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие. Към преписката са приложени опис на претенцията и ликвидационен акт, в който причинените на МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ... вреди са оценени на 402.12 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че вредите по МПС с марка „Рено Клио“, с регистрационен № ... съответстват на механизма на ПТП, описан в исковата молба и от свидетеля и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени, възлиза на 414.96 лв., а с включени ликвидационни разноски – 429.96 лв.

Ищецът е поканил ответника да заплати претендираните суми доброволна с регресна покана, получена от Общината на 15.10.2021 г., но с отговор с изх. № СОА21-ТД26-12258-[1] ответникът е отказал да плати претендираното обезщетение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 411 КЗ

3

Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, но не се отнася до правата по чл. 50 ЗЗД (в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.) Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото се установи, че на 20.06.2021 г. по време на действието на сключения между ищеца и застрахованото лице договор за застраховка „Каско” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

Ответникът не спори, че има задължение да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин; установява се събитието да е настъпило на територията на С..; доколкото собственикътответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, 4 където е настъпил инцидентът. Без значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по силата на чл. 31 Закона за пътищата да поддържа пътната настилка в годно за безопасното ползване състояние и това му задължение не зависи от обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.

165, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл.

49 ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице действителният размер на причинените вреди по средни пазарни цени е в размер на 429.96 лв. - с включени ликвидационни разноски, поради което искът следва да се уважи за предявения размер от 417.12 лв.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е основателен. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. Предвид липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай такава покана е била отправена по процесната щета на 15.10.2021 г., което се установява от 5 представеното по делото писмо от ищеца с изх.№О-92-12795/12.10.2021 г. и известие за неговото доставяне (лист 24-25 по делото). Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава, като за претендирания период на забавата от 01.12.2021 до 25.08.2022 г. размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на уважената й част от 417.12 лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 31.05 лв., поради искът следва да се уважи за пълния предявен размер.

По предявения обратен иск

При така предявения обратен иск с правно основание чл. 54 във вр. чл.

49 ЗЗД ищецът следва да докаже съществуването на 1. валидно облигационно правоотношение между него и ответника към 20.06.2021 г., във връзка с което ответникът да е бил длъжен да поддържа и ремонтира процесния участък от ул. „Биримирски извор“; 2. неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, 3. размера на вредите и 4. причинна връзка между неизпълнението на договорните задължения на ответника и твърдените от ищеца претърпени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че между С.. и „В.. има сключен Договор № СОА19-ДГ55-402/17.06.2019 г., с който дружеството се е задължило да поддържа и ремонтира уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на С.. – IV зона, райони „Надежда“, „Нови Искър“ и „Сердика“ (чл. 1, ал. 1 от Договора). Договорът е сключен на 17.06.2019 г. за срок от 48 месеца (чл. 3, ал. 2), от което следва, че дружеството е отговаряло за поддържането и ремонтирането на процесния участък от ул. „Биримирски извор“ към датата на инцидента, доколкото тази улица попада в район „Сердика“.

Не се установява обаче конкретно задължение на ответника да поддържа и ремонтира процесния участък от ул. „Биримирски извор“ към датата на инцидента. В чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора е прието, че „за посочените в списък Приложение 6 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 6 от настоящия договор ниво на поддържане.