Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1409 от 10.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2293/2024
Вид
Определение № 1409
Подписан
10.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
Ани Захариева, Мила Панайотова Лазарова, Аделина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 09.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602293 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.8 НПК.

Образувано е по жалба от адв. Р.Г., в качеството й на пълномощник на И. И. С. срещу определение на СРС, НО, 23 състав от 23.03.2024г., с което е потвърдено постановление на СРП от 03.11.2023г., с което е било прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 144а от НК.

В жалбата се излагат доводи, че се касае за изключително забавяне поради бездействие и несвоевременно извършване на процесуални действия от разследващите органи. Оспорва се твърдението, че са предприети всички действия по за установяване на извършителя, като се посочват конкретни действия които е следвало да бъдат извършени. Изразява се несъгласие и с приетото от СРП и СГС, че е изтекла давността и производството следва да бъде прекратено. Посочва се, че производството е било спряно с постановление на СРП от 17.11.2022г. и през този период не е текла давност.

Твърди се, че не е изтекла и абсолютната давност в случая. Иска се отмяната на обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в чл. 243, ал. 7 от НПК, от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по въззивен 1 съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК по тъжба на пострадалата И. С., която е била конституирана като пострадала. Били са разпитани редица свидетели – 8 бр., извършени са били множество процесуално следствени действия, събрани са множество доказателства, като съгласно техническата Е.иза и установените две проследяващи устройства – тракери, в които са били намерени 2 бр. СИМ карти на А1, Изискана е била справка от АИ относно собствеността на СИМ картите, като е било установено, че са собственост на „Б.б.“ЕООД и „ТЕ 7 Е.“ЕООД, установено е, че собственици на дружествата са лицата И.К. и К.А., като лицето А. е било разпитано в качеството му на свидетел и същия е заявил, че на негово име има множество регистрирани фирми и СИМ карти, които продавал на непознати.

Лицето К. не е било установено, поради което и ДП е било спряно, като К. е бил обявен за ОДИ.

С постановление от 03.11.2023г. представителят на СРП е прекратил наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК на осн. чл. 243, ал. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 3 от НПК, което постановление е било потвърдено с обжалваното определение на СРС.

Обобщавайки доказателствения материал по делото СРП и СРС са достигнали до правдива фактическа обстановка, подробно изложена в актовете им.

Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с преценката на първоинстанционния съд, че за престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК в редакцията му към момента на деянието съгл. чл. 2, ал. 1 от НК се е предвиждала горна граница на наказанието от 1 г. ЛОС или пробация и в случая давността, изчислена съгл. нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е 3 годишна и същата е започнала да тече на 22.07.2019г. – датата на довършване на деянието. Доколкото в случая ДП е водено срещу неизвестен извършител, то правилно е приел представителя на СРС и на СГП, че тази давност е настъпила на 22.07.2022г., като в нейните рамки не е било извършено нито 2 едно действия, в което тя да бъде прекъсната по реда на чл. 81, ал. 2 от НК.

Правилно е посочено, че съгл. чл. 35, ал. 1 от НК наказателната отговорност е лична, доколкото в настоящето производство извършителя не е установен, не може да се приеме, че спрямо него е било извършено каквото и да е действие, с което давността за престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК да е била прекъсната.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че се касае за изключително забавяне поради бездействие и несвоевременно извършване на процесуални действия от разследващите органи и не предприемане на всички действия за установяване на извършителя, съдът намира същите за неоснователни. По ДП са били извършени множество процесуални действия, които не с довели до установяване на извършителя.

Във връзка с изразеното несъгласие с приетото от СРП и СГС, че е изтекла давността и производството следва да бъде прекратено, тъй като производството е било спряно с постановление на СРП от 17.11.2022г. и през този период не е текла давност, въззивния съдебен състав намира за нужно да посочи, че доводите са неоснователни. Както правилно е посочил първоинстанционния съд давността за наказателно преследване започва да тече от довършването на престъплението и се прекъсва с възбуждането на наказателно преследване, като за да бъде прекъсната е необходимо на първо място да е предприето наказателно преследване и на второ, действията по наказателното преследване да са предприети срещу конкретно лице за конкретно деяние, което в случая не е така, доколкото ДП се е водело през цялото време срещу неизвестен извършител.

Възражението, че спирането на наказателното производство спира и давността за наказателно преследване, не намира подкрепа в правната доктрина, доколкото в случая досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител и обвиняем не е бил привлечен в нито един момент.

Въпреки, че възражението на жалбоподателя, че не е изтекла абсолютната давност в случая е неотносимо, то следва да бъде посочено, че тя е изтекла на 22.01.2024г.

Така мотивиран, съдът намира, че обжалваното определение на СРС, с което е било потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на 3 наказателното производството е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 23 състав от 23.03.2024г., с което е потвърдено постановление на СРП от 03.11.2023г., с което е било прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 144а, ал. 1 от НК.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4